Секундите ставаха минути, минутите – години. Дърветата покрай пътя изглеждаха като клечки за зъби, изпреварените коли бяха мимолетен спомен, като дежа-ву. Магистралата беше безкрайна, уютна, приличаше на втори дом. Стрелката на километража имаше огромна нужда от още място за движение, ограничена от възможностите на автомобила – изстискани до край. Не чувах сирените им, присъствието им се усещаше само от цветовата промяна на оттенъка в купето – червено, синьо, червено, синьо. Грешките щяха да ми костват всичко…
Много ми се искаше да изпитам това страхотно чувство, когато започнах малко по малко да навлизам в света на новия Need For Speed Rivals. Настоящата игра е, забележете, 20-та поредна част от великата рейсър поредица на EА Games и е на прав път в буквален и в преносен смисъл. Историята на Need For Speed е огромна, това е игра, която е определяща за рейсинг-жанра. За жалост, непрестанната смяна на разработчици си каза тежката дума и станахме свидетели на няколко посредствени заглавия, които просто излизаха, за да не остава суха годината без нов Need for Speed.
Сега поредицата попадна в ръцете на разработчиците от Ghost Games, които си помагат с Criterion – виновниците за Need for Speed: Hot Pursuit 2010 и Need for Speed: Most Wanted 2012. Съответно, новата Rivals е нещо като комбинация между двете и се мъчи да предложи забавление както за феновете на автомобилната персонализация, така и за тези, които искат да влязат в ролята на западното КАТ. Мястото на действие е Redview County (Община Червен) – терен извън пределите на големия град, без тесни улички и наситен трафик, а с огромни отворени пространства, дълги прави пътища, планини, лозя, вили и т.н. Има даже и магистрала.
Картата е Open World и заключени зони няма да срещнете никъде – всичко е достъпно
Сетингът е разнообразен и се сменя често, но плавно – както си карате по правия, почти пустинен, напукан от жега път, в близост до разни каньони, изведнъж се мъчите по обратните завои в планината, докато снегът се сипе на парцали, а след минута вече си в близката горичка и ви е някак пролетно. Усещането е малко странно, но никак не пречи, защото преливането е неусетно и адски красиво.
Като заговорих за красота, визуално играта е страхотна. Не, че някой е очаквал по-малко от Need For Speed, но новата серия се възползва на максимално ниво от възможностите на Frostbite 3 енджина (същият, отговорен за Battlefield 4), а графиката изглежда еднакво великолепно както при PC версията, която аз изпробвах, така и при Next-Gen конзолите. Радост за окото са климатичните условия, които се променят непрекъснато по най-грациозен начин – снежните и дъждовните бури изглеждат умопомрачително, оставят пръски по камерата и по колата. Чак ти идва да поспреш и да погледаш.
Смяната на ден и нощ е толкова реалистична, че можете да познаете горе-долу колко е часа. Всичко това не е само козметика, а събития, които променят геймплея – бурите затрудняват ориентацията, слънцето блести в очите, а през нощта видимоста пада рязко. В един момент, дадено състезание, което сте спечелили с лекота през деня, може да се окаже костелив орех в една дъждовна нощ. Колите, от своя страна, изглеждат и реагират на околната среда съвсем реално – цапат се, покриват се с прах, мокрят се, щетите са адекватни. Rivals гали и слуха – освен ръмженето на двигатели, ще се насладите на саундтрак от доста добър електропоп, дъбстеп и хип-хоп. Аз, например, се израдвах на наличието на Linkin Park!
