Спомняте ли си Матрицата? Не, не страхотния първи филм и последвалите го разредени с вода бозички на братята (сестрите?) Уашовски, а веригата мизерни дупки от близкото минало, наречени компютърни клубове, където моето поколение прекарваше немалка част от времето си. Именно там за пръв път се сблъсках с X Hero Siege – само една от култовите карти за популярния през тийн годините ми WarCraft 3. Не ми се иска да се замислям колко часове съм потрошил по този популярен мод, но резултатите са налице – може да смуча по математика, но знам как да държа четири коридора гадове!
Gorka Mata и неговите авери от Cool Mini or Not явно също носят в себе си част от носталгията по X Hero и многото подобни модове и още с обявяването на B-Sieged: Sons of the Abyss предизвикаха огромен интерес. Да, безспорно е, че тауър/кесъл дефенс тип игрите са много, много лесни за пресъздаване на масата и в света на настолните заглавия те съвсем не са новост, но… Ами, досега не е имало чак толкова мащабен проект, който на всичкото отгоре да включва тонове фигурки и като че ли целенасочено търсената атмосфера на най-силните заглавия в жанра.
B-Sieged е огромен. Естествено, че не говоря само за кутията, която е „стандартната“ за CMoN абоминация с един тон пластмаса, страхотни компоненти и всички останали благини, с които компанията редовно ни глези. Чистото количество геймплей, за което оставя първо впечатление играта е по-важното в случая. Пресъздаването на заглавие от жанра в пълния му блясък – разнообразни герои, много и интересни предмети и умения, орди врагове и вариращи трудности, съответно много подходи към победата, означават внушително количество механики и преплитането им определено е предизвикателство за всеки дизайнер.
Очевидно е, че екипът на CMoN доста се е постарал в тази насока. B-Sieged започва с много приятна мини предистория, която въвежда обстановката на предстоящата обсада, представя и героите, в чиито роли предстои да влезете и с помощта на които ще спрете ордите на Бездната (Abyss). Целта на създанията от лава (с мега якия дизайн) е градът, в който се намирате – Модхелм. Вашата задача – да го упазите от нашествието, докато самотен пратеник успее да премине през линията на врага и да се върне в замъка. Звучи ли ви лесно? Защото със сигурност няма да е…
Запознавайки сe с правилата на B-Sieged, няма как да не забележите, че те са доста като количество. Наред с това по картите има много текст и символи, което прави впечатление за особено сложен геймплей. За щастие играта е относително лесна за научаване, стига да държите книжката под ръка и да следите за няколко по-дребни правила. Самата книжка е доста разхвърляна и може да се каже, че щеше да влезе в категорията на добре написаните, ако нещата не бяха на толкова странни места из нея. На практика, ако успеете да разберете как се играе B-Sieged при първи прочит, явно имате доста добра памет.
Но достатъчно с формалностите. B-Sieged е castle defence игра в пълния смисъл на термина. Започвате с един или няколко героя, които можете да развивате и екипирате, и които са последният шанс на града за оцеляване. Макар да ви се налага да ползвате сградите на Модхелм за доста неща, персонажите и техните умения са тези, на които основно ще разчитате за чистенето на ордите от гадове. Всеки от шестимата хубавци си има нещо като специалност под формата на едно или повече умения, които са доста интуитивни – паладинът наказва в близък бой, стрелкинята – от разстояние, а ковачът е страхотен за набавяне на оръжия и брони за себе си и за останалите.
Враговете са също толкова важни за разучаване, колкото и контролираните от играчите герои, обаче. Синовете на Бездната идват от недрата на земята и визуално изглеждат невероятно. Правилата около тях включват на първо място четирите игрални табла, които се нареждат около Модхелм – всяко от тях представлява „коридор“ с три зони. Трите основни вида врагове се различават (освен визуално, разбира се) по това, че всеки от тях „спира“ в определена позиция, от която започва да атакува замъка. Обикновените Krohns например тичат чак до стените на града, откъдето се опитват да влязат или просто шамарят героите ви, а стрелящите Gargohs застават по средата и ви засипват с атаки от разстояние.
След като знаете каква е ролята ви и срещу какво се изправяте, остава да се сблъскате с фазите на B-Sieged. Те са само три (четири в края на сезона), но включват доста поредни стъпки. За щастие по-голямата част от автоматизацията е добре направена и те не добавят никакво съществено време в сесиите. За сметка на това фазата на играчите е доста дълга, тъй като можете да избирате от много възможности за действие. Най-важното обаче е начинът за победа. В B-Sieged разполагате с дванадесет месеца, разделени на четири сезона, през които трябва да помогнете на пратеника да стигне до далечен град и да извика помощ.
Фигурата на пратеника е автоматизирана, също като враговете. Всеки от ходовете си трябва да пробиете линията, през която той следва да мине, като изчистите съответните гадини от нея. Това означава, че ако не се грижите за него, пратеникът може да умре, или пък да пропусне да се придвижи, което понякога е също толкова трагично, защото разполагате с обща времева рамка. За сметка на win condition-a, начините да загубите са много, разнообразни и почти физически неприятни. Трябва да внимавате да не пуснете ордите на Бездната в замъка, да защитите пратеника и да му осигурите безопасна пътека, да опазите сградите на града здрави, да пазите и героите си от едновременна смърт и всичко това без да преминавате границата от дванадесет хода. Да, трудно е. Много!
И ако всичко това ви се струва като прекалено много ядове на едно място, в началото на всеки ход теглите и карти със събития. Те могат да бъдат както добри (по-рядко), така и лоши и чрез това тесте можете донякъде да регулирате трудността на играта. Това е плюс, защото през първите няколко преигравания, когато не знаете колко нечестна може да бъде B-Sieged, е добре да създадете по-леко тесте. С какво точно се сблъсквате ще разберете през първата фаза на появяване на гадините. Механиката за това е доста наподобяваща Zombicide игрите и, с изключение на правилата за заместване на фигурки, е много интуитивна и бърза.
Когато видите скоростта, с която купищата пластмаса се пренасят на таблото обаче, едва ли ще останете очаровани – играта е голям шамар в лицето още от първите рундове и не очаквайте да ви жали. Особено с повече играчи/герои, B-Sieged използва пълната бройка фигурки съвсем редовно. Любопитното във фазата на изсипване на пълчищата гадове е, че тя е директно обвързана със сезоните. Видът на противниците ви се определя от карти, които се задържат за цял сезон, но коя от тях се ползва се определя със зар. Харесва ми идеята, че играчите знаят какво ги чака и могат да планират действията си на базата на опита от предишния месец, но на практика добрият дизайн е изцяло убит от случайността на зара – може и да ви се паднат съвсем различни неща всеки ход, премахвайки всякакво предварително планиране.
