
Геймплеят е изключително изчистен. История липсва, за добро или за зло. Единствените „персонажи“ в играта са два гласа – съответно на полицай и състезател, като в напреднал стадии на играта репликите се свеждат до 3-4 думи, колкото да не се чувствате сами. Още в началото ще сте поставени пред избор. От коя страна ще застането – състезателите или полицаите? Решението ви не е натоварено с особен смисъл, защото можете да се смените по всяко време. Важни са различията между двата режима на игра, но за тях малко по-долу.
Структурно всичко се свежда до изпълнение на простички предизвикателства, групирани в speedlist-и, които варират от самотни (карай 6 секунди с 240км/ч), през откровено рейсърски (спечели дадено състезание), та до крайно душмански (счупи колата на противника). Самите състезания са четири разновидности – дежурното надбягване с времето (time trial), гонка с патрулка, надпревара с противници със и без специалното участие на ченгетата. Ще се запитате: само това ли е? Да. За сметка на това са супер интересни, нали? Ами, не. Губят чара си сравнително бързичко и по някое време ще се концентрирате главно върху един от видовете.
Интересното се намира другаде. Изпълнението на speedlist-и, изпитания (challenges), профучаването покрай камери с висока скорост и въобще всяка една гавра с органите на реда ви печели speed points (или просто точки), които служат за пазаруване. Те се натрупват сравнително бързо, а главен отговорник за това е multiplier-a, който увеличавате по време на каране. Колкото е по-голям той, толкова повече точки печелите. Тънкостта е там, че големият multiplier означава и съсредоточаване на вниманието от страна на полицията върху вас. Отначало ще ви пращат по една лека патрулка, за да види какво става, а при по-високи нива на heat идва цялото МВР, барабар с хеликоптерите.

Натрупаните точки можете да инкасирате на определени места, като това действие занулява multiplier-а ви. Препоръчително е те да се влагат регулярно, защото ако куките ви хванат, губите всичко, което сте натрупали до момента. Съответно, можете да играете на сигурно и да прибирате по хиляда точки за едно кафе или да вдигнете всеки униформен на крак и да съберете за онова хубавото Мазерати от един път. Ако се измъкнете, естествено, защото гонките с полицията не са лесно нещо. Една патрулка е ОК, две се понасят, но от там нататък нещата стават трудни и неведнъж ще искате разработчиците да изпитат гнева ви. Катаджиите ви настигат с по-бързи коли, задяват ви, блъскат ви и, сега внимавайте, използват оръжия!
Need For Speed Rivals е аркадна игра и толкова!
Ченгета и престъпници имат достъп до различен набор от инструменти, чрез които да стъжнят живота на колегите шофьори. Тук не става въпрос за картечници и ракети с топлинно насочване, а за EMP заряди (изключва електрониката на отсрещната кола), ударна вълна (изхвърля настрани близките смелчаги) и дори ленти с шипове, за всички на които не им трябват гуми. Макар и интересно хрумване от страна на дивелъпърите, тази имплементация има минимален ефект върху цялостния геймплей. Оръжията се купуват и ъпгрейдват със събраните точки. Точките служат и за купуване и ъпгрейдване на колите.






















































