Автосалонът съдържа красавици от Порше нагоре, така че, съжалявам, но Голф няма. Всички возила са страшно екзотични, изглеждат смазващо и се различават марково за полицаи и престъпници (Бентли, например, имат само от пътната полиция). Управлението е далеч от това в една симулация – хвърчите по магистралата с 250 км/ч и все пак може да управлявате возилото си, дрифтвате с помощта единствено на един бутон и всичко завършва успешно. Колите се отключват при изпълнението на speedlist-и, като тук идва една основна разлика между двата режима на игра – състезателите плащат в точки за покупката, докато органите на реда го минават като общински разход и не дават нищо. Казвам, че е основна разлика, защото хубавите МПС-та струват скъпо и често няма да имате пари за тях, което е апогеят на реализма в играта, тъй като аз и в реалния живот нямам пари за Ферари. Персонализацията съществува под формата на визуални и пърформънс ъпгрейди – при визуалните можеш да сменяш цвета на возилото, да слагаш лепенки и други малки гъдели, докато при вторите пипаш по характеристиките на колата (в стил „Изпилил съм си разни неща по двигателя“) – скорост, контрол, издръжливост и т.н.
Мултиплеър? Играта с приятели е решена елегантно – в тип MMO с мултиплейър режима „ALLDrive„, където можеш да влизате и излизате от състезания с натискането на един бутон. Така, докато се мъчите да избягате от репресивния апарат, някой ваш авер може да се включи в гонката и да ви помогне или да ви попречи, ако тайничко не ви е харесвал никога. Или пък можете да седнете зад волана на патрулките и да подгоните онлайн бързаците в екип.
Заключението ми не е в полза на играта.
От един момент нататък, всичко опира до дълги гонки с полицията и трескаво търсене на сервизи за поправяне. А понеже е open world, Need for Speed Rivals не поставя допълнителни мантинели или ограничения по време на състезанията, та пътят, който трябва да следвате, за да завършите, е обозначен само на GPS-а. Това означава, че ако не внимавате, съвсем спокойно може да изтървете някой завой и после ходете да обяснявате, че не сте разбрали. Върховен момент в състезанието е, когато се врежете челно в някакъв обект и бегачката ви се разпилее, а играта ви пусне със 100км/ч в посока обратна на правилната. Безценно.
Need For Speed Rivals няма да е играта, която ще ви държи до 4 сутринта пред конзолата/компютъра. Тя ще е тази, която ще поигравате, когато не се сещате какво друго да си пуснете. Съжалявам, но е така. Геймплеят ви става ясен след около половин час игра и омръзва след още толкова. Предизвикателствата са повтаряеми и ако не е за отключването на колите – спирате да ги играете. Наистина, това е едно безумно красиво попълнение в NFS серията, но една птичка пролет не прави.
