Първо – преводът „Камък, ножица, магия!“ е мой! МОЙ КАЗАХ! Ако искаш да го ползваш, свържи се с мен, за да ти дам адрес, на който да ми пратиш бира. Или пари. Или бира. По-скоро бира.
Така, радвам се, че изясних тази важна особеност. А сега по същество – преди да съществуваше Chwazi, доста често ползвах „Камък, ножица, хартия“, за да определям първия играч в настолните игри, които поставях на масата. И идеята ми харесваше, защото започвах всяка игра с игра (макар кратка и тъпа сама по себе си) – that’s meta! Дигиталните технологии за пореден път изместиха човешката изобретателност при нужда от случайно генериране на число и вече не се наслаждавам на скоростното мазало от движещи се рязко ръце (е, поне не в компания) и трябва да си призная, че простотата на „Камък, ножица, хартия“ ми липсваше… до скоро.
Върху базовата концепция на настолната игра с ръце е „построена“ Dungeons & Dragons: Rock Paper Wizard – усложнена и облечена в тема „Камък, ножица, хартия“, която те превръща в маг от света на едноименната ролева игра, който мята заклинания чрез жестове с ръце (не, не онзи жест…). Ситуацията, в която започва тя е следната: битката е приключила, драконът лежи на земята победен, а тлъстата купчина злато е ваша… или само твоя? Останали са ти няколко магии под ръка (хе-хе) и алчността си казва думата – богатството става причина за втора битка, този път в редиците на групата ви! Целта ти е да събереш най-много от монетите с нестандартна форма, като се опитваш да избуташ бившите си спътници колкото се може по далеч от съкровището, докато ти самият се приближаваш към него… чрез магия, разбира се!
Ще ти спестя мнението си относно това колко неподходящо е да играеш Dungeons & Dragons с парти от 3 до 6 wizard героя, но причината за това разпределение в Rock Paper Wizard е проста – всички ползвате магии от ролевата игра, за да се маризите. Малката кутия на играта е подвеждаща – съдържанието ѝ едва се побира обратно вътре. Естествено магиите – 23 големи карти, на които са изобразени различни жестове с ръка, са най-готиният компонент в нея. Тук ще намериш класики като Fireball, Vampiric Touch и Dimension Door. За всеки играч има standee с различен магьосник от вселената – те се различават само по цвета и нямат собствени умения (shame). Игралното табло пък е проста схема на леговището на дракона, разделено на 11 полета. След като поставиш всичко на масата, трябва да изберете първи играч – аз препоръчвам игра на „Камък, ножица, хартия“ за максимално филмиране.
Всички започват Rock Paper Wizard в средното поле – то е на еднакво разстояние от плячката (благото) и изхода на пещерата (гадното). Хубаво е в края на всеки рунд да си по-близо до златото, защото само двамата магьосници, които са най-отпред взимат жълтици (при равенство – всички с еднаква позиция). Как да реализираш това? В средата на масата се поставят картите с магии, така че всички да ги виждат добре – това са заклинанията, които са на разположение на участниците. Условно те се разделят на три типа (цвята) – червени, с които атакуваш другарите, сини, с които се пазиш от шамарите на другарите, и зелени, служещи ти за манипулация на златото (твое и на другарите).
Ходовете в Rock Paper Wizard протичат бързо и динамично и това се дължи на факта, че играта е супер интуитивна и лесна – правилата са няколко страници, а това, че на картите с магии има символи и текст с обяснение на ефектите е много удобно. Всеки ход ти и останалите играчи избирате тайно някоя от магиите на масата, запаметявате жеста, който трябва да направите и когато всички са готови, ги играете със стандартното удряне на ръце една в друга и думите „камък, ножица, магия“ (не забравяй за бирите!). Единствената разлика от класическата игра е, че освен правенето на съответния жест, трябва и да насочиш магията си към този авер, който искаш да прецакаш. Ако двама участници се замерят взаимно с еднаква магия (напълно възможно, защото запасът не е голям), техните карти се заменят със случайни такива от тестето (така нареченият wild surge), което гарантира хаос!
След като разкриете неприличните жестове, които сте си подготвили взаимно, следва осъществяването на ефектите един по един, като започвате от първия играч. Важно е да внимаваш за това къде се намира жетонът potion of speed, който определя това, защото голяма част от ефектите модифицират жеста на опонента, а това няма как да стане, ако той вече е действал. Самите ефекти са уникални за всяка магия и ти предлагат немалко възможности. Искаш да избуташ очевидния водач в надпреварата назад – Fireball ти позволява да го преместиш назад с цели пет полета! Ако предпочиташ по-подлия подход, можеш да се насочиш към златото му – Feeblemind изравнява златото ти с това на най-богатия участник. Прекалено си назад? Пробвай с Misty Step – тя те премества до позицията на избран от теб играч (естествено ще избереш най-близкия до златото).
Тази фаза е една идея по-неловка, отколкото ми се иска обаче, защото (особено когато има wild surge) трябва да стоиш с вдигната ръка, докато се стигне до теб. От друга страна ефектите са ясни и не се налага да чакаш дълго, освен в случаите, в които има доста wild surges и си последен. Този проблем се усеща само в определени ситуации обаче – през повечето време осъществяването на ефектите е бързо и безболезнено (доколкото е възможно, когато ти мятат огнени топки в лицето).
Видно е, че Rock Paper Wizard разчита на грешките на играчите при избирането на магии и на това, че не можеш да предвидиш изцяло какво ще стане в нито една ситуация. Постоянно ще ти се случва да планираш нещо, но то да не се получи изцяло или отчасти, заради променената обстановка след магиите на другите участници. Това е силно изразено в зелените магии, защото някои от тях използват най-бедния или най-богатия играч – нещо, което се променя изключително често. Wild Surge правилото също внася доволно количество хаос, особено с по-малко играчи, когато на масата има ограничен брой магии. Всъщност това е очевиден минус на играта – четирима е минимумът, с който бих препоръчал да се играе, а за да е наистина забавна (разбирай – максимално хаотична), ти трябват поне петима на масата.
В края на всеки рунд проверяваш кой/кои играчи са най-близо до златото – първият прибира 5 жълтици, а следващият – 3. Rock Paper Wizard се играе до 25 злато, като при равенства продължавате с нови рундове, докато един участник събере повече от останалите. Балансиращ елемент е придвижването на края на рунда – маговете, които са прекалено близо или прекалено далеч от златото се побутват към центъра на борда, за да не дръпнат или изостанат в надпреварата. За да е разнообразна, играта премахва по една магия в края на всеки рунд и теглиш нова от тестето. В една сесия обикновено минаваш през една трета от тестето и при 23 карти с магии изглежда, че няма особено разнообразие, но това не е съвсем вярно, тъй като комбинациите от магии правят играта различна. Трудно е да имаш очевидно най-силна карта на масата, защото ефективността на заклинанията варира според позицията ти на борда, златото, което имаш спрямо това на останалите и т.н.
Rock Paper Wizard е забавна малка игра, която разчита доста на случайността, но е толкова динамична и свършва толкова бързо, че няма как да ѝ се разсърдя. Тя се квалифицира за филър по всички показатели – възприема се лесно заради „Камък, ножица, хартия“ основата, играе се за 15 минути и през това време носи ударна доза фън. Dungeons & Dragons темата не е основна – феновете ще се изкефят на идеята да „заклинават“ с жестове любимите си магии, а останалите ще я възприемат лесно като generic фентъзи обстановка с дракон, злато и магьосници. Препоръчвам горещо Rock Paper Wizard като тематичен и идиотски филър, какъвто едва ли си играл скоро.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Едва ли
Колкото и лека да звучи, Rock Paper Wizard едва ли ще бъде схваната от малчуганите.
Социални играчи – Да
Макар строго погледнато играта да няма социален елемент, тя ще ви накара да комуникирате.
Стратегически играчи – Едва ли
Имате възможности да предвиждате какво може да се случи на базата на картите на масата, но ако играете така, не играете правилно!
Casual играчи – Да
Rock Paper Wizard не е дълга и правилата са предимно по различните магии, които можете да обяснявате в движение.
Hardcore играчи – Едва ли
Играта е разнообразна, но не може да бъде наистина състезателна и да я разцъквате в дългосрочен план – тя е по-скоро тематичен филър.
