Steep има болезнено дълъг туториъл. Значи, да изкараме първо това от гаража. Това е игра, която ти пуска малко по малко от и без това не особено голямото си разнообразие в рамките на половин-един час. Зависи колко време се оглеждаш по планините де, то е включено в пакета.
За да сравня и да предотвратя надигащите се гласове, Let It Die, която няма нищо общо геймплейно с новата екстремно-спортна игра на Ubisoft, също има дълъг и муден туториъл. Разликата е, че LID разполага с феноменален като богатство кънтент, а Steep, след като ти разкрие базовите механики, общо-взето те оставя с това, което си научил.
Ако съм напълно честен, Steep не е моята игра и никога не съм мислел, че ще стане. Но в края на краищата се настроих да я харесам, заради едни блажени спомени от SSX времето на Playstation 2. Оказа се, че след началния туториъл всъщност динамиката става по-осезателна, играта спира да е държи за ръка като бебока, който смята, че си, и те пуска да скиташ по всеки връх, който ти изглежда зъл.
Ubisoft Annecy са направили поредния open-world продукт на Ubi, с който доказват, че явно французите или имат някакъв фетиш към свободата (и багетата), или много ги е страх да направят история. Ако сложим в същата торба и наближаващия Ghost Recon Wildlands, който отново е open-world, или настоящия Watch Dogs 2, може да си помислим, че това е една компания, която е зарязала останалите си жанрове и франчайзи, за да цикли на едно място.
„Е, ама то и Rockstar правят само GTA серията.“ Да бе, братко, на тях обаче им се получава винаги различно и класно. Но стига солня по Ubi, хората се опитват поне. Към Steep!
Steep е open-world extreme-sports skiing, snowboarding, wingsuiting и paragliding симулатор, май. Имаш много сняг, много планини и много състезания или соло-изпълнения, през които да газите. Всичко е абсолютно нелинейно и може да си прецапваш през планините пешачката, само за да си гледаш пейзажа. Летенето също е позволено, макар и понякога управляването на летящата ти катерица да е дървено като подкарването на Вартбург по български калдъръм.
Разковничето на Steep е в пълната свобода – освен горните начини на движение, можеш с един бутон да се разходиш абсолютно инстантно от точка до точка. Понеже картата не е скайримска, всяко преместване на човечето ти е като телепортация с нула loading screens. Което всъщност ще ти е основният начин да намираш ивенти, защото тичането с героя в снега е толкова реалистично, колкото и в реалността. Тоест едвам креташ все едно си с тежести в краката, така че това го чек-аутваме от играта. Летенето, както казахме, е излязло от училище за дървообработка, а снеготъркалките aka сноубордът и ските са окей.
Последните две ще ги ползваш, ако искаш да намираш нови drop zones (fast travel points). Някои от тях се отключват, само ако си на около 1 км. далечина и ги скаутнеш с бинокъла. Разкриването на нови точки е приятно, както и целият експлорейшън, ако такива неща те гъделичкат на правилните места. Пейзажите са мед за душата, наистина има разтапящо красиви забележителности и в същото време любопитно бедни селца и горички с 15 дръвчета, които малко поставят под въпрос наличието на живот по тия места.
Ако си върл планинокатерач или скиоропускач, може да се повпечатлиш от наличието на важни върхове като Mont Blanc, Matterhorn и Monte Rosa, допрени един до друг. В тези моменти Steep е най-силен – бавни, медитативни разкарвания из планините, разкриване на нови точки и пр. Обаче това не е No man’s sky и по някое време ще поискаш да опиташ малко препятствия, предизвикателства, състезания и да се повъртиш със сноуборда като Shaun White!
Оп, оооп, чакай, чакай, избърза малко. Върни юздите на Ubisoft, че се размечта нещо. Момчетата и момичетата там целенасочено са направили Steep да е спокойна разходка из разни снежни преспи с малко разцъкване на ските, глайдване и персонализиране на геройчето. Steep не е особено завладяваща или ентусиазирана да ти показва нови геймплей елементи и препятствия за преодоляване. От един момент нататък геймплеят се превръща в един циклеж и фрустрации да достигнеш по-трудните drop zones и ивенти. На всичкото отгоре играта започва да се повтаря доста бързо.
Понеже играта е правена по калъп, както повечето Ubi игри напоследък, светът на Steep има чували с дейности за правене, но малко мотивация да ходиш да ги изпълняваш. Известно време ще ти е интересно, успокояващо и приятно, но с малкото реални предизвикателства, няма защо да я пуснеш отново. Трикчетата със ските и сноуборда са окей в началото, даже забавни, макар и да не стигат нивото на SSX. За малко даже ми се вдъхна надеждата, че аре бе, ще хевнем фън с тая игра. Ми не, не и в дългосрочен план. За около час ще си видял повечето, което Steep може да предложи. Персонализацията на човечето е доста приятна и богата, но не предава по никакъв начин ново към геймплея.
Облицовката поддържа някакъв полу-мултиплеър дух, който се покрива от разни други играчи, обикалящи около теб. Понякога даже се споунват върху главата ти, доста е кретенско. За жалост, мултиплеър ивентите са като натрапени, просто за да ги има. Аз не усетих никаква разлика дали ще си слоупя сам или с хора до мен. Да, освен това мултито в по-голямата си част е асинхронно, тоест ще играете срещу постиженията на други играчи, не със самите тях. Има и ко-оп за четирима души, но съжалявам, никой в приятелите ми не се е навил да притежава Steep.
Има още едно нещо, което Steep прави адекватно и в същото време се проваля (поне според моите виждания) – усещането за скорост, триене на дъската върху снега, сблъсък при директна колизия и свобода на движение. Окей де, няколко неща са, елементи, които натрупват атмосфера. Карането на борд и ски е окей, бих казал даже готино, ако не омръзваше след половин час. Блъскането в обекти обаче ще си носи на критика – не може да съм се засилил с много километри („много“ е мерна единица на Филип за скорост) и да подмина челно дърво, без да се направя на каша или поне да излетя. Steep не ми позволява да се забавлявам, когато искам да се лигавя и да си разхвърлям парцаления аватар. Ноуп, гледай си работата, фън, това тук е Ubisoft-ска игра.
Дори сега, докато си спомням за преживяванията ми със Steep, леко ми се доспива, но това е заради две важни причини:
- Никога не съм бил фен на екстремните спортове
- Ubisoft експериментират постоянно, но все с неподходящи трендове
Мога да говоря повече за мултиплеър частта, персонализацията на героя, създаването на куестове от играча, снимането на трикчетата с нещо като GoPro, но няма смисъл, защото феновете на зимните разхвърляния по планините така или иначе ще си вземат играта. Поне така мисля де, не виждам в гейм каталога да има нещо подобно за алтернатива. Steep, освен това, е окей да се играе на малки дози, примерно по един час максимум. Иначе трябва да ѝ сваля оценката поне с още две стъпенки надолу.
Изненадващо, но това е едно по-приемливите снежни заглавия на французите, макар и понякога да има способността да пръсне повечето хора на две от скука. Поне не е The Division.
Оценка: 6/10
Steep е любезно предоставена от нашите приятели от Pulsar. Може да я закупите от тях на сайта им тук или в някой от магазините им.
