Разглеждайки страницата на гейм дизайнера Бруно Катала, не мога да не отбележа, че повечето от най-големите му постижения са създадени съвместно с други негови колеги. 7 Wonders: Duel, Jamaica и Shadows over Camelot са само част от супер хитовите заглавия, в които Катала е взел дейно участие. Всъщност обаче той има и доста проекти, по които е работил самостоятелно, голяма част от които не се радват на толкова голяма публичност. Дали между двете има някаква връзка? Нека видим.
Haru Ichiban е собствен проект на Катала, които представлява абстрактна игра с интересна тема… колкото и противоречиво да звучи това. Името на играта и прекрасната кутия веднага ни насочват към източната тематика – „първият вятър на пролетта“ е и началото на състезанието между двама японски чираци-градинари. Умения, логика и предвиждане на действията на другия са ключови за спечелването на поста на Имперския градинар.
Въпреки че играта е абстрактна, първото впечатление, което тя прави е точно обратното – игралното табло е приятно украсено със седящите в двата края градинари, а книжката е украсена с много метафори за иначе сухите правила. Без значение колко е захаросана обаче, Haru Ichiban си е абстрактна игра отвсякъде и още при първото изиграване ще се убедите в това. Състезанието по поставяне, или „посаждане“, на водни лилии може да звучи интригуващо, но всъщност е подобна на морски шах игра с елемент на скрити залози и надхитряване на противника.
Целта ви в Haru Ichiban е да съберете пет точки преди опонента си, като това се постига чрез посаждане и преместване на водните линии в градината в различни по вид форми. Уловката е, че игралното табло под формата на езерце е общо за двамата градинари и те разполагат с начини както да местят своите цветенца насам-натам, така и да побутват тези на опонента, в случай че той се доближи прекалено много до някоя от носещите точки форми. Последното е доста полезно, тъй като една от целите – линия от пет цветя, носи всички точки, нужни за да спечелите играта.
Първата фаза на Haru Ichiban – сляпото залагане, използва страхотните жълти и розови лилии. На гърбовете на симпатичните жетони ще намерите числата от едно до осем. Играчите теглят на случаен принцип три от осемте си цветчета и всеки рунд използват по едно от тях, за да определят реда на действие в следващата фаза. Ако се борите за първа позиция и движение на лилиите, трябва да се опитате да разкриете по-ниска стойност от опонента си, а ако искате да имате избор при засаждането на цветята, разкривате по-висока плочка.
На теория това ви представя избор в следващата част на играта, но на практика изходът от залагането често зависи колкото от уменията ви да предвиждате желанията на опонента си, толкова и от късмета. Когато последният не ви изневери и получите ролята, която желаете, или по-важно – когато вземете желаната от авера ви позиция, Haru Ichiban може да бъде много удовлетворяваща.
Фазата, в която се случва голяма част от действието в Haru Ichiban е втората. Тя представлява поредица от действия, в които играчите извършват в ред, зависещ от сляпото залагане в предишната. В нея „младшият“ градинар (този с по-малкото число от предишната) посажда лилия на единственото тъмно листо в езерцето, а „старшият“ му колега си избира листо, на което да сложи своя жетон. Бонусът за първия играч идва чак след това – той може да премести едно или няколко от листата във водата, като по този начин се стреми към групиране на своите цветя или предотватяване на това от опонента му.
Предполагам е излишно да споменавам, че това действие е ключово за Haru Ichiban и ако имате каквито и да е амбиции да станете имперски градинар, трябва да внимавате с него – няколко поредни такива действия от противника ви почти винаги печелят играта. Втората фаза е центъра на Haru Ichiban – действията в нея обуславят внимателното планиране при наддаването в първата. Ключът към победата е не само да следвате своите цели – понякога в играта е много по-важно да затрудните другия участник.
