Като утешителна награда от тази фаза, „старшият“ градинар получава възможността да избере следващата тъмна лилия, или с други думи плочката, която ще бъде задължително засадена от първия участник през следващия ход. В първите няколко хода може да не обърнете внимание на това действие, но всъщност то ви дава доста интересни възможности – можете както да набутате цветето на опонента в неудобно за него място (няма как да го перифразирам, сори), или да подготвите удобна за себе си позиция за следващия ход.
С други думи малкото действия в Haru Ichiban на пръв поглед не изглеждат като особено вълнуващи, но усетите ли, че трябва да планирате занапред, нещата си идват на мястото. Тръпката от подобна игра за двама е точно в надхитряването на човека пред вас и Haru Ichiban постоянно ви предоставя възможности за това. От друга страна ако не сте особено наблюдателни или просто не вложите цялото си внимание в играта, тя ще ви се стори доста суха и скучна.
Забавен елемент на Haru Ichiban е случаят, в който и двамата градинари разкрият цвете с еднаква стойност по време на наддаването. Може би сте забелязали симпатичните жабки в двата цвята на играчите – когато резултатът е равен, лилиите се садят на листата с жаби, а самите гадинки се местят на нови листа. Тъй като и това може да породи спорове, играта ви инстуктира да квакате като жаби, когато видите, че плочките ви са еднакви – първият сетил се за това може да избере къде да премести жабата си преди опонента си. Това добавя още един пласт статегически възможности у Haru Ichiban (изборът, не квакането).
Рундът свършва в момента, в който един от двамата играчи направи форма и отбележи точки, а играта – когато някой стигне пет точки. Тъй като доста от формите дават по повече от една точка, Haru Ichiban може съвсем спокойно да свърши в два или три рунда, особено ако не внимавате много-много. Възможността да победите само в един рунд пък (като направите линия от пет цветя) би трябвало да внася динамика в играта, но всъщност е трудно постижима – опонентът ви трябва да направи сериозни грешки, за да стигнете до тази ситуация.
Haru Ichiban е игра за хора, които обичат абстрактните заглавия. Макар темата и оформлението да са прекрасни на вид, това е игра на планиране и противодействие, която няма много общо с градинарството или азиатската култура. Освен това тя изисква от двамата участници да са както еднакво опитни, така и много концентрирани, за да бъде интересна и изходите от сесиите да не са предопределени. Това е колкото плюс, толкова и минус на играта.
Поредността и повтаряемостта на действията в Haru Ichiban ми се стотиха прекалено еднообразни, макар и те реално да ви предоставят достатъчно избори и стратегии за следване. Резултат от това е, че в равностойните игри ще ви се наложи да играете доста повече рундове, отколкото е необходимо, а едностранните ще свършват толкова бързо, че няма да успеете да разберете какво се случва. При сляпото гласуване пък стратегическите избори идват едва след като сте видяли и запомнили част от плочките на противника – преди това късметът играе много по-голяма роля от обоснованите предположения.
Haru Ichiban далеч не е лоша игра, просто е директно насочена към точно определена група от хора. Макар да има една идея по-голяма щипка късмет от нужното, тя е подходяща за феновете на абстрактните заглавия, тъй като е едновременно лека, но достатъчно стратегическа. Ако не се причислявате към тази група обаче, няма как да препоръчам играта – тя изисква инвестиция откъм внимание, което често сама не успява да запази със сухия си геймплей.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Може би
Ако си падате по абстрактни игри, Haru Ichiban може да се окаже подходяща за семейна обстановка.
Социални играчи – Не
В статията направих сравнението с морски шах и то съвсем не беше случайно – можете да играете Haru Ichiban без да обелите и една дума.
Стратегически играчи – Да
Наблюдателност, последователност и познаване на опонента са само част от уменията, които са ви необходими, за да победите.
Casual играчи – Може би
Макар да изисква известно внимание от участниците, Haru Ichiban е кратка и с леки правила.
Hardcore играчи – Едва ли
Играта е доста състезателна, но от друга страна омръзва бързо и едва ли ще се хареса на тази група.
