След девет дълги месеца, една от най-очакваните игри за 2014 бе официално пусната в продажба. Respawn Entertainment от самото начало готвеха отрочето си за велики дела и една от задачите на TitanFall бе да разбие досадната рутина, наложена от current-gen мултиплейър шуутърите и да освежи и разчупи жанра. Дебютната игра на бившите Infinity Ward още от самото си обявяване по време на E3 2013 бе натоварена с тежката задача да докаже на играчите, че няма да е просто поредният Call of Duty, но в mecha-стил. С усърдна работа, интригуваща концепция и оскъдна бета версия, Respawn задържаха публиката си на тръни възможно най-дълго. Нека видим какво представлява заглавието в пълния му блясък и как и доколко всъщност успява да оправдае големите надежди.
TitanFall, публикувана от EA, е multiplayer sci-fi FPS, в чиято вселена недоволни бунтовници се борят срещу корпоративно финансираното правителство, като и двете фракции разполагат с грамадни бойни машини, наречени Titan. Играта е multiplayer only, което ще рече, че вариант за епично single-player приключение няма. Битките са със страшно бързи обороти и включват два отбора от по 6 играча (пилоти). Първото нещо, което прави впечатление в играта, е подвижността на пилотите. Усещането за мобилност е много по-силно от колкото в което и да е друго, познато multiFPS заглавие като Call of Duty или Battlefield. Пилотите разполагат с двоен скок (благодарение на реактивни ранички), могат да тичат по стени, с лекота да избягват препятствия, да висят от ръбове и да се спускат по въжета. Контролите са стандартни, лесни и удобни за използване, с опция за remap. Всичко това прави придвижването изключително гладко и ефектно. Всяка от петнадесетте карти в играта притежава специфични особености и приканва играчите да експериментират с маневреността си и да се адаптират според терена и ситуацията.
От бетата знаем, че докато сте в битка, титанът Ви бива конструиран някъде из командния кораб в орбита и, за да можете да го призовете на помощ, ще трябва да си поизцапате ръцете. Познатият брояч в ъгъла на екрана отброява минутите до щастливото събитие, като Вие можете да намаляте оставащото време, убивайки противници и печелейки точки за отбора. Въпреки внушителните си размери, титаните изобщо не са бавни и тромави, и разполагат с цял арсенал оръжия и тактически умения. Освен всичко друго са снабдени и с автопилот, позволяващ на играча да задава команди на робота си, ако е извън него. Освен балансирания Atlas от бетата, вече можем да видим и масивния Ogre, с голям тонаж и огнева мощ, и пъргавия Stryder, лек и подвижен, но с почти никаква броня. Въпреки, че са предимство на бойното поле и сплескват пилоти като грахчета, ако ги настъпят, титаните също са доста уязвими. Например, ако пилот успее да се добере до титан, може да му нанесе повече щети дори от друг робот, при това за по-кратко време.
Respawn са успяли ловко да съчетаят наземните битки, гигантските роботи и тичането по стени в едно, доста приятно на вид, скорострелно забавление. Баланс се усеща и що се отнася до арсенала. Пилотите разполагат с главно, второстепенно и Anti-titan оръжия, гранати и тактически способности, а титаните освен главно оръжие и способности, имат и оръдия. Макар да няма чак толкова голям набор от пушкала, поне има разнообразие. Всяко оръжие е специфично и различно от другите. Едно от хубавите неща при TitanFall е, че играта е приятелски настроена към нови играчи, без това да пречи или ощетява по-опитните такива. Като споменем отново практичните контроли и лесното придвижване и прибавим факта, че почти всичко, което правите в играта Ви носи точки, става ясно, че не е нужно да сте професионалист, за да се чувствате полезен за отбора си. Играчите също така могат да се възползват от стабилния брой ботове по картата, както за трупане на точки, така и за намаляне на времето до titanfall-а. И двата отбора имат грънтове (Grunts), пехотинци с доста посредствени умения в битка, и спектъри (Specters), хуманоидни роботи. Вражеските спектъри могат да се хакват и да сменят отбора, за което също се печелят точки.
