Играта е, както Ubisoft разказваха на всеки заинтересован или незаинтересован, най-после истински Open World. Това ще рече, че вече не зарежда, когато пътуваш от локация в локация. Това е така в по-голямата част от случаите. Когато акостираш в по-големите градове или отплаваш от тях, например, енджинът забравя, че трябва да е отворен свят и след въпрос „Искаш ли да се преместиш на друга локация?“ започва да зарежда следващата зона. Другият loading time е при fast travel-а, но там проблемът е доста по-малък, понеже вместо остарелите и досадни тунели, тук просто използваме View Point-овете, които вече сме синхронизирали. Не мога да ви опиша този детайл колко много съкращава лутането из играта.
Страничните занимания са страшно много и варират от банално-скучни до нови и завладяващи.
В никакъв случай историята не е това, което ме привлече. Играта е като туристически симулатор, сафари – забавно е да ловуваш и разнообразието в методите за убиване на животни е далеч по-голямо от това на хора. Морските битки също имат своя чар – били те срещу лодки, които просто блъскаш веднъж с тарана и обираш, или такива, след които кораба ти стои цял от добра воля, а покрай теб потъват останките от 4-5 вражески галеона. Интригуващи са превземанията на фортове, когато трябва да избягваш минен обстрел и оръдейни салюти. Насред целия този хаос от летяща смърт цари буря, в която торнада се опитват да скъсат платната и да засмучат екипажа ти, а огромни вълни се стараят да те разбият.
Страничните занимания са страшно много и варират от банално-скучни до нови и завладяващи. Плуването из рифове и лавирането между акули определено е от вторите. Спускането под вода с „метален звънец“ ми достави удоволствие – заради останките от кораби, шарените рифове и коралите веднъж се удавих, понеже се зазяпах прекалено дълго. Змиорките, за съжаление, не са от най-симпатичните обитатели на океана – плуваш, разглеждаш дъното и изведнъж нещо се опитва да ти отхапе ръката. Досущ като приключенията с лигавите подводни змии, имаше и странични занимания, скучни и алогични до безобразие. Серията „Помогни на асасините, защото тамплиерите срещу които се борят, може евентуално да имат петте определени ключа, които ти трябват за да отключиш бронята“ беше толкова банална, че се отказах въпреки нулевата трудност, която предлагаше. Тези странични куестове бяха на моменти не само глупави, но и необяснени до средата на играта. Още от началото изпълнявам договори за убийства, за съществуването на които ме светнаха около пет часа по-късно. Да не говорим, че на първия остров намерих и запазих майска стела (да, не е стрела, а надписан камък), която докъм средата на историята не знаех какво да я правя.
При ловуването, от една страна е забавно да дебнеш крокодили, маймуни, леопарди и друг дивеч, и да ги приспиваш със стрелички, но от друга никак не разбрах по каква приумица на физиката мога да надбягам глиган или заек. Или защо трябваше този елемент да е толкова явно копиран от Far Cry 3 – последната игра на Ubisoft. Забележки към риболова обаче нямам. Акули и китове падат под харпуните ти и е толкова епично, че се занимавах с тази дейност повече, отколкото с пиратстване. За жалост, и това, както всичко останало, ми изглежда нереалистично. Гледката как качват кит на кораба през старборда ми навя мисълта, че крия доста повече баласт на плавателния ми съд, отколкото би трябвало да побира. Но кой го интересува всъщност – толкова е яко да се оглеждаш панически и да се ослушваш за шума от перки, че това им го прощавам, заедно с още няколко гафа.
Ловът тук е вплетен, за да крафтим – тук броните, торбичките, кобурите и другите аксесоари си ги правим с кожите на животинки, а не се купуват готови. Много се радвам, че не уточниха от коя точно част на маймунската кожа си правя торбичката за стрелички, иначе можеше да спра да ги ползвам. Парите пък вече се използват за ъпгрейд на кораба – можем да сложим още оръдия, мортири, да заздравим корпуса и да наслагаме койки за по-голям екипаж. За целта използваме реалите, които си събираме наляво-надясно и материали – метал, плат и дърво, които получаваме от потопените противници.
