Малко по-нагоре говорех за нереализъм. В Assassin’s Creed IV: Black Flag враговете са по-глупави от всякога. За да избия екипажа на цял кораб, беше достатъчно да задържа W+Shift+LMB и да елиминирам всички по тихия начин. Не мога да спра да си мисля защо двамата стражи отсреща не реагираха, докато придърпвах приятелчето им в храстите. Ubisoft обещаваха по-добро AI, но всъщност подобренията са нулеви. За да успее да работи енджина им поне донякъде прилично на стелт мисиите, явно се е наложило да свалят общото IQ на всички с 50%. Другият момент, свързан с фрустрация е, че Едуард не притежава никакво чувство за самосъхранение. За тридесетте сантиметра между два храста той се възправя като Боримечката над Клисура, така че всички наоколо да го видят и да се прицелят добре. След като ме засякоха и застреляха няколко пъти, зарязах прикритията и потайността за моментите, в които нямах друг избор. Бойната система е толкова елементарна, че можете да привикате 40-50 стражи, да оставите котката да се разхожда по клавиатурата, докато си направите кафе, и после да се върнете да продължите.
Но стелт мисиите, ах, стелт мисиите. Там е много тъжно – станах свидетел на немалко глупави и нереални случаи, в които ме засичаха. Трудността в тях се дължи изцяло и единствено на стария енджин, в който разработчиците твърдо отказват да вкарат бутон за клякане. Тоест фрустриращи са, както бяха и в предните игри. Добре, че тук поне имаш стрелички, които вършат работата вместо теб. Проблем с много стражи? Отрови трима елитни и гледай как избиват останалите. Стрелец те гледа накриво от покрива? Прати го да спинка. Индианската тръба наистина е спасител на издънките в играта.
Враговете са по-глупави от всякога.
Free-run механиката, голямата гордост на франчайза, отново е доста проблемна – Едуард не винаги иска да ходи там, където аз му посоча. Опитва се шейсет пъти да качи едно и също дърво, вместо да скочи на съседния клон, спира пред стени вместо да се покатери – изобщо инат си е. Да не говорим за придвижването из кораба – за да стигна от кърмата до носа обикновено ми трябва поне един валериан. Абордажът също се оказва тухлена стена – вместо да скочи на съседния кораб, който е на около два метра от него, г-н Кенуей решава, че е време да поплува.
Саундтракът на играта е приятен и невзрачен, но истинската красота в звуково отношение са моряшките песни, които събираш из градовете. В началото ми беше досадно и безсмислено да гоня бягащи листчета (в Assassin’s Creed 3 имаше едни хвърчащи страници от алманах, които събирахме), но след като поплавах повече, започнах да трупам едва ли не само тях. Нито анимус фрагментите, нито стотиците (буквално) други кълектъбъл нещица ме интересуваха – аз исках още песни за екипажа си. Даже в момента, след като приключих взаимоотношенията си с играта, съм пуснал една такава песен да върви:
Графиката в Assassin’s Creed IV: Black Flag е един голям плюс, ако не се заглеждаш прекалено много. Градчетата, островчетата, джунглите и руините са красиви дори да пробвате на ниски детайли. Някои елементи обаче се повтарят до безумие. Всички view point-ове по островите, например, са с три изгледа – сграда от клечки, която след втория остров можех да катеря със затворени очи (пробвах – наистина мога), клон на дърво, надвиснало над пропаст, и мачта на разбит кораб, щръкнала на брега. Това са 90% от точките по островите. Другите десет се състоят от дъски, забити на случайни места из майски руини. Като изключим тези детайли, останалите графични благинки са изпипани – гледките, които се откриват, докато кораба ти пори вълните са такива, каквито човек трябва да очаква на Карибите – вземащи дъха.
Разликата между изображението на различните платформи е малка, макар че ние пробвахме Assassin’s Creed IV на PC. При PS3 и Xbox 360 получаваме максимална резолюция от 720p, докато Next-gen платформите имат по-красива 1080p графика. Освен това, Playstation 4 версията притежава някои леки подобрения в отношение на лицата на персонажите, детайла на океана и растителността, както и по-резки текстури. На последно място споменавам и Multiplayer mode-а, но не си струва да си купувате играта заради него. Толкова малки и несъществени са промените по него, че ако само този режим ви влече, по-добре си играйте с другарчетата в Assassin’s Creed 3.
Последната част от Assassin’s Creed серията, за жалост, е хаос и рециклиране на стари идеи. Играта не е постоянна в нищо, което прави – историята, персонажите, главния герой. Наистина не мисля, че Ubisoft могат втори път да се измъкнат, като просто направят заглавие, която да не докосва носталгичните ни струни, свързани с предишните. Играта не оставя никакво впечатление – има достатъчно добри черти, за да не е слаба, и е с достатъчно силни предходници, за да не е лоша, но Assassin’s Creed IV: Black Flag няма място на пиедестала, на който стоят първите части от франчайза.
