Отдавна чакам момента, в който да имам възможността да пиша за игра, която съм играл неколкократно. Заглавието, за което ще говоря днес, е една от петте игри, които според мен са наистина подходящи за начинаещи играчи (може да прочетете специалната ни статия, ако тепърва прохождате в света на настолните игри, ТУК). Става дума за небезизвестната Кралят на Токио (оригинално заглавие – King of Tokyo), която съвсем наскоро беше преведена на български език от нашите приятели и партньори от Фантасмагория. Казвам съвсем наскоро, защото копието на играта, което ми беше предоставено, беше първото такова на българското издание в България. И смея да твърдя, че въпреки предишния ми опит, определено беше интересно да я изпробвам на български език и да проверя справили ли са се от Фантасмагория.
Кралят на Токио е дело на едно от най-големите имена в света на настолните игри – Ричард Гарфийлд. Дизайнерът на заглавия като Magic: The Gathering и Netrunner/Android Netrunner този път се е заел със създаването на едно доста по-различно изживяване. В Кралят на Токио няма да намерите безкрайните карти и тежки стратегически решения на другите игри от същия автор, дори напротив – основното е, че тя е изключително лека, лесна и бърза. Вдъхновението на Гарфийлд идва от старите азиатски Kaiju филми, в които нечувани огромни чудовища сеят разруха над неподозиращи градове. Забавната и леко комична тема е комбинирана доста успешно с прости механики, хвърляне на много зарове и късмет, която обаче създава една много приятна и състезателна атмосфера.
Именно като едно от шест чудовища ще трябва да се превъплътите в Кралят на Токио. И съвсем типично за този тип филми няма да сте сами – всеки от играчите ще контролира отделно чудовище, което ще използва, за да ви унищожи и да вземе титлата „Кралят на Токио“. Победата в играта може да се постигне по два начина – чрез събирането на определен брой точки или ако останете единственото живо чудовище на масата. Първият вариант е рядко срещан в моите изигравания, защото играта е много състезателна и сесиите обикновено свършват с победата над последния противник.
Както казах, всеки от двама до шестима играчи притежава свое собствено чудовище, което има и табло за следене на точките живот и точки за победа. В основата на играта обаче са шестте зара и игралното табло. По време на хода си всеки от участниците ще има възможността да хвърли шестте зарчета, като ще може да смени резултатите на някои или всички от тях с още две допълнителни хвърляния. Тъй като през по-голяма част от времето ще търсите определени резултати или комбинации, възможността за повторните хвърляния е доста важна. Първият доста ключов резултат са изписаните на заровете цифри от едно до три, които представляват точки за победа. За да ги получите обаче, не е достатъчно да имате един зар с този резултат – заровете с точки за победа трябва да се комбинират по три. Това означава, че три зара, показващи една точка ще ви донесат тази точка, три зара с резултат две носят две точки и т.н. Всеки следващ след третия зар носи по една допълнителна точка към общия резултат.
Точките обаче са скучният начин за постигането на победата в Кралят на Токио. Най-забавният аспект на играта е, че освен, че имате огромни чудовища, ще можете да ги използвате, за да накажете приятелите си. Това става посредством резулатът от зарчето, който прилича на лапа и представлява атаката в Кралят на Токио. Тук може би е мястото да обясня и малко повече за игралното табло. То представлява малка плочка, на която са изобразени две полета – Токио и Токийския залив (който се използва само при петима и шестима играчи), където ще можете да разположите чудовищата си, ако са празни или успеете да изкарате предишния обитател. Първият от вас, който хвърли зар за атака и реши да го запази, ще може да влезе в Токио, като промъкването в града винаги носи една точка. След като градът получи първия си обитател/разрушител, всички останали чудовища на масата ще насочат атаките си само срещу него. Това може да продължи докато играчът, който контролира чудовището в Токио реши да се откаже и излезе от селището, или докато чудовището му загуби всичките си точки живот.
