Разбира се, не можем да минем и без няколко сериозни критики по отношение на Кралят на Токио. Първата такава е доста очевидна и винаги, когато играя заглавието с нови хора, се намира някой, който да забележи това, че чудовищата са само визуално различни. Всъщност няма никакво значение кое от тях ще изберете в началото. Това е доста разочароващо предвид факта, че самите чудовища са доста разнообразни и интересни, и играта само би спечелила от това те да имат уникални умения. По-запознатите от вас ще кажат, че Кралят на Токио има разширение, което се справя с това, но според мен оправянето на нещо, което трябва да присъства в базовата игра е малко несериозно. Именно по тази причина считам, че е доста подходящо да вземете първото разширение на играта – Power Up!, защото то много разнообразява точно този аспект на базовата игра.
Като се има предвид това обаче, съвсем не искам да кажа, че Кралят на Токио е лоша игра сама по себе си и не е забавна без разширението – аз лично съм играл много повече без него и не считам, че тя страда без него. Все пак ако търсите начин да разнообразите базовото забавление, бих препоръчал именно първото разширение, защото то прави именно това – обогатява точно аспектът на Кралят на Токио, който има нужда.
Последното нещо, което забелязах докато играех Кралят на Токио, е това, че тя може да не се хареса толкова много на тези от вас, които предпочитат повече стратегия и по-малко шанс в настолните игри. Наистина Кралят на Токио е до голяма степен игра на зарове, но поне за мен това не представляваше проблем, тъй като е толкова забавна и бърза, че нямах нужда от това да изготвям сериозен план. Въпреки това, малко са хората, на които не им допада играта, без значение какви заглавия харесват. Другото, което може да не ви хареса е, че има директна елиминация и е напълно възможно някой да бъде изваден от играта доста рано. Като се има предвид, че тя отнема около 30 минути обаче, не мисля, че това е толкова сериозен проблем.
От друга страна плюсовете на Кралят на Токио са доста повече от минусите. На първо място играта е толкова лесна, че можете да я играете без никаква подготовка. Горещо я препоръчвам и на нови играчи, които тепърва навлизат в хобито и нямат ясни представи за него. Освен това, тя е подходяща за всякакви възрасти, именно заради леките си правила и може да ангажира еднакво добре както деца, така и по-големи. Не бих препоръчал играта с двама играчи, защото тя става по-забавна с повече хора и с шестима определено е най-интересна, докато с двама губи част от чара си.
Това, което направи Кралят на Токио една от любимите ми игри, е фактът, че тя е наистина много състезателна и това според мен я прави толкова забавна. Унищожаването на приятелите ви ще се превърне в основна цел, а различните начини за победа, особено чрез допълнителните умения, ще ви накарат да изпробвате разнообразни средства, за да го постигнете. Хубавото е, че настина отнема около 30 минути, без значение големината на групата, и можете спокойно да я ползвате като кратка игра между по-сериозните заглавия, които сте приготвили, или пък като самостоятелно забавление, което да преиграете няколко пъти (като си отмъщавате в следващите изигравания).
Ако търсите лека и забавна настолна игра, която да се хареса на всички, определено бих препоръчат Кралят на Токио. Можете да я използвате и за привличане на нови играчи, защото се различава много от по-тежките настолни игри, които са по-характерни за опитните групи. Именно това е част от чара ѝ – няма значение дали сте я играли един или двадесет път, опитът и стратегията остават на заден план, изместени от забавлението, което създава хвърлянето на зарове. Играта създава неповторима атмосфера и без особени усилия ви кара да се смеете и забавлявате – неслучайно Кралят на Токио е една от любимите ми игри и най-харесваните и играни заглавия в колекцията ми.
