Миналите две седмици започнаха добре за феновете на тактическите игри с миниатюри – разказах ви за основните правила и вселената на страхотната Guild Ball! Ако сте ги пропуснали, определено трябва да наваксате, преди да продължите с настоящия текст, защото днес няма да разяснявам основите на играта. Предишните две ревюта ми дадоха достатъчно време и поводи да тествам сериозно геймплея на Guild Ball и днес ще ви представя любимите си неща в нея, а заедно с тях и няколко аспекта, които не харесвам.
Тъй като все още ме държи голямото четене за предишната статия, ще започна с историята. Вселената на Guild Ball е нещо, което може и да не ви грабне окото, разглеждайки играта. Steamforged Games определят творението си като средновековна фентъзи футбол игра. Като махнем от това изречение думата „футбол“, остава едно определение в интересно съотношение – според мен играта е 90% средновековна и само 10% фентъзи.
Това съвсем не е лошо – Guild Ball може да изглежда малко постна на пръв поглед, понеже фокусът е върху футбола и, заедно с не особено вълнуващата тема, се получава комбинация, която предполага това. Четенето на историята обаче е почти толкова приятна дейност, колкото и самата игра. Това, което започва като стандартна средновековна история на конфликти между кралства, бързо се превръща в уникално представено състезание на влияние в стил „Игра на тронове„. Още повече, че основните виновници за интригите и борбата за власт са така наречените Гилдии – обикновени на вид организации от търговци или занаятчии, които обаче имат големи амбиции.
Това, което ми хареса безкрайно при четенето на съпътсващия материал към Guild Ball беше, че историята само отчасти се фокусира върху спорта и набляга доста повече на задкулисните машинации на Гилдиите. Така вселената се обогатява доста, дори само от базовата книжка и мотивите на определени играчи и отбори ви се изясняват. Наред с това, качеството на писането е на професионално ниво, особено за игра, която тепърва пробива на пазара – обикновено издателите се фокусират върху самата игра в начален етап.
И като заговорихме за самата игра, време е да минем към същинската част – геймплея на Guild Ball. В първата статия споменах уникалната momentum система на играта и именно към нея искам да насоча вниманието ви сега. При обучителните игри тя не прави особено впечатление и дори можете да оставите част от нейните възможности настрана, когато показвате играта. На практика обаче тя е това, което прави Guild Ball динамична, силно тактическа и толкова интересна. Тя е това, което превръща Guild Ball от настолна игра в симулация.
Е, симулация с мечове, брадви и копия. Макар първоначално да не си личи, в Guild Ball трябва да балансирате между двата начина за победа – нокаутите и головете. Momentum-ът е перфектно вплетен и в двете. Ако желаете да се сдобиете с ценните точки инерция, трябва да влезете в схватка с фигурките на опонента. Якото обаче е, че няма нужда просто да нанасяте щети – повечето фигурки прибавят интересни бонуси и умения, дори когато не раздават шамари. Тъй като конфронтацията на терена е неизбежна, от вас зависи не само как ще се справите с играчите на опонента, но и какво ще спечелите от отделните схватки.
Това, което много ми харесва е, че директния подход не винаги (даже много рядко) е правилен и ефективен. Щетите в Guild Ball не се леят като в някои други подобни игри и е въпрос на време да стигнете до заключението, че можете да постигнете много повече, ако използвате ресурсите си за движение, отнемане на топката и позициониране. Това не значи, че не можете да мачкате модели от време на време – просто трябва да внимавате да отстраните ключов модел, а не просто да нокаутирате за самата идея (освен ако не играете с месарите. Тогава можете да разфасовате на воля!).
Momentum-ът в Guild Ball може да идва от атаките, но далеч не се изчерпва с тях – най-силното приложение е комбинирането между пасове или верижното стреляне към целта на противника. Тъй като възможността за двойна активация е доста лимитирана в Guild Ball (в сезон 1 има само два модела, които могат да активират един след друг), способите за изненадващи пасове и дори голове са голяма работа. Добрите нападатели могат да създадат рискова ситуация в рамките на една единствена активация, което значи, че трябва да внимавате много с фигурките на противника.
Ако игнорирате точките инерция, има голяма възможност както да не можете да се възползвате от многото им приложения, така и да загубите инициатива. А предполагам сами се сещате, че ако винаги активирате втори, опонентът ви ще има доста повече възможности. С други думи momentum системата в Guild Ball насърчава участниците към проактивна игра – не трябва и за момент да спирате да подавате, стреляте и пазите фигурките на опонента. Или иначе казано – посредством допълнителния слой, който внася инерцята, играта наподобява максимално реален спорт.
