Android Netrunner постигна феноменален успех от излизането си през 2012 година. Макар и да не е съвсем стандартна настолна игра, оттогава тя спечели няколко престижни награди и успя да събере достатъчно привърженици. Да, Android Netrunner е игра с карти, но не от типа на стандартните доскоро Collectable или Trading Card Games (CCG и TCG). Неин издател са небезизвестните Fantasy Flight Games, а Android Netrunner използва техния сравнително успешен формат – Living Card Game (LCG). Но за него малко по-късно, сега се налага да ви върна малко назад във времето.
До далечната 1996-та, когато създателят на, може би, най-успешната игра с карти Magic: Тhe Gathering – Ричард Гарфийлд, създава Netrunner, която е базирана сайбърпънк жанра. С формата си на CCG тя печели доста фенове, но въпреки това остава една от най-недооценените заглавия, излизали някога. Според критиците, причини за това са трудните за усвояване правила и подозрителния artwork. Netrunner не успява да постигне популярността на Magic: Тhe Gathering и, след само три разширения, Wizards of the Coast спират проекта. През 2012 година, Fantasy Flight Games закупуват лиценза за играта от Wizards и издават Android Netrunner – базирана на оригинала, но в киберпънк света на Android.
Android Netrunner се играе от двама човека – единият поема ролята на корпорация, която трябва да предпазва собствеността си, а другият е хакер, който цели точно обратното – да я открадне. Всичко това се случва в антиутопична сайбърпънк вселена, вдъхновена от създателите на жанра. Може би най-голямата особеност на играта е, че е асиметрична – ролите на двамата играчи са коренно различни, а тактиката и целите им – противоположни. Като добавим това, че имаме три фракции за хакерите (или „рънърите“, както предпочитам да ги наричам) и четири за корпорациите, комбинациите от роли ще ви предложи доста голямо разнообразие от геймплей и тактика.
Самият формат на играта – LCG, не е нещо ново. Редица игри на FFG го използват и всички от тях са сравнително успешни. На практика LCG или Living Card Game представлява формат, който обезсмисля предшествениците си – CCG и TCG, защото премахва елемента на случайността при търсене на карти и купуване на т.нар. booster packs. При „живите“ игри всички сетове и разширения съдържат абсолютно еднакви карти, а при разширенията има по три бройки от всяка. Тоест, за да притежавате абсолютно всички карти, които съществуват, ще трябва единствено да купите по една бройка от всяко разширение на играта. С премахване на случайния елемент се дават равни възможности на всички играчи и не се налага да търсите няколко редки карти до безкрайност, а освен това играта става доста по-евтина в сравнение с останалите формати.
Вътре в кутията ще намерите доста по-малко компоненти от очакваните, като се има предвид нейния размер. Разбира се най-важният от тях са картите, които са около 250, а наред с тях има и сравнително голямо количество жетони, с които да отмервате различните показатели по време на игра. Разбира се, има книжка с правилата и… ами това е! Все пак липсата на компоненти в Android Netrunner не трябва да ви притеснява – кутията е голяма, за да събира и разширенията, които излизат периодично.
По-горе споменах, че причина за неуспеха на оригиналния Netrunner са сложните и дълги правила. При обявяването на играта от FFG много хора очакваха и Android Netrunner да срещне подобни проблеми. Всъщност механиката на играта наистина е сложна и много хора срещат проблеми с терминологията, но това не ѝ попречи да постигне небивал успех и да се изкупи като топъл хляб.
Крайната цел се определя от т.нар. „agenda” карти, които са част от тестето на корпорацията. Играчът, който поеме тази роля, ще трябва да постигне определен напредък по тези карти, като влага в тях кредити и време (или „кликове“), които са основните ресурси. От друга страна runner-ът цели да открадне „agenda“ картите, преди корпорацията да е успяла да ги задвижи достатъчно и да ѝ донесат точки за победа. Резултатът е една динамична и сложна игра, в която участниците ще трябва да сложат всичките си умения за планиране и блъфиране, както и да разчитат на известна доза късмет.
В Android Netrunner корпорацията и хакерът започват играта с по пет карти в ръката и пет кредита. Първият ход винаги е на корпорацията. Целта и за двамата играчи е да притежават agenda карти на стойност седем точки, като в момента, в който единият от тях ги има, той е победител. Разбира се начините за постигане на тази цел за двамата са коренно различни. Те трябва да използват всички ресурси които имат на разположение – това включва т.нар. „кликове“, или броя на действията, които играчите могат да предприемат всеки ход. По правило корпорацията разполага с три, а хакерът с четири, но определени карти могат да ви предоставят и повече. Важна особеност е, че корпорацията винаги тегли карта от тестето си в началото на всеки свой ход, докато хакерът трябва да използва един (или повече) от кликовете си за всяка карта, която иска да изтегли. Това е една от разликите на двете роли и, въпреки че и двете страни могат да използват колкото искат от кликовете си, за да теглят карти, стилът им на игра е коренно различна, защото хакерите трябва сами да определят динамиката на ходовете си. Друг ресурс, който играчите ползват, са кредитите, които на практика са парите, с които те плащат, за да играят определени карти.
