След като наскоро ви представих една от най-overproduced (няма превод, бе, к’во да направя?) настолните игри в последно време, която, освен всичко друго, се оказа солиден провал, е съвсем редно да ви дам нещо, което да запълни дупката. И така, всички обичаме tower/hero defense игрите, нали? Естествено! Жанрът може да не е никак нов, но поне на сцената на настолните игри явно има доста място за подобни заглавия, защото (макар и да не са от калибъра на зомбитата, например) от време на време виждаме по няколко нови представителя. Раздвижването тук обаче е по-скоро добре дошло, тъй като истината е, че… ами, няма нито една страхотна игра от подобен тип. Няколко добри – да, но нито една страхотна.
Чували ли сте някога за ABBA Games? Испанците може да са новаци в световен мащаб, но с играта, повод за това ревю, правят доста сериозна заявка за качеството на бъдещите си проекти. А, да, самата игра… Portal of Morth, разбира се, е hero defence игра, която използва зарчета, много подобно на Quarriors/Dice Masters, и споделя доста черти с доброто старо Enfo’s Team Survival. Ако сте имали удоволствието да пробвате тази ретро дигитална оргия на сетивата, то сте дошли на правилното място! Ако ли не, Portal of Morth може би ще ви изненада с доста други неща, освен с ударната доза носталгия.
Не се подлъгвайте по размера на кутията – Portal of Morth е десектилограмова абоминация, която съдържа малка тропическа гора, преработена в дебел картон. Макар да поддържа само четирима, играта изглежда обещаваща още с отварянето – огромното количество герои, карти и зарове, както и наличието на два режима (кооперативен и състезателен) само подсказва за усилието, което са положили испанците. Книжката с правилата пък може да не е особено добре оформена (както ще видим след малко, това не е само неин проблем), но започва с …
История!
Окей, дебелите букви може да са малко в повече в случая, тъй като разказът на Portal of Morth не е кой знае какво. Има един лошковец, на име Морт, който използва портал, за да завземе земите на миролюбивите хора, елфи, джуджета и гноми. Амиии… май това е повечето история… и звучи познато, нали? Хубавото е, че с историята баналните неща в играта се изчерпват. Както споменах, Portal of Morth разполага с два режима, като спокойно мога да кажа, че основен е състезателният. Няма да пропусна и кооп приключението, но то е по-скоро бонус, тъй като съревнованието е далеч по-интересно!
Гореспоменатите четири фантастични раси (освен хората, де, те са си скучни) представляват фракциите, зад които можете да застанете в играта. Всеки от участниците разполага с едно табло, което доста бегло трябва да наподоби владенията на неговите „хора“. Открояващите се „коридори“ във всяко от тях служат за пътеки на разнообразните гадинки, които излизат от портала на коварния Морт и които нямат никакъв интерес да се бият с вас – те просто искат да стигнат до края на таблото (което повдига въпроса кой всъщност е лошият в играта…). В рамките на фиксиран брой рундове играчите се състезават в това кой от тях ще пропусне най-малко от подопечните на злия магьосник през зоната си.
И ако до тук играта звучи като доста стандартен tower defence, героите идват, за да променят това впечатление. За разлика от този жанр, Portal of Morth ползва герои – един вид подвижни кули, които са способни да гонят неприятелите до дупка из ливадата… така де, владението ви. Действията на играчите се въртят главно около правилно позициониране и оптимално ползване на четирите вида персонажи, с които разполагат. Но преди да се запознаете със смелите герои, които са последната надежда на народа ви, трябва да знаете нещо за враговете.
Лорд Морт е очевидният гадняр в Portal of Morth, но в състезателния режим най-големите задници са самите играчи! За да ме разберете правилно, трябва да се запознаете с началните фази на играта. Portal of Morth започва с хода на едноименния злодей и неговото кръгообразно изобретение. Чрез него Морт създава връзка между невиждани измерения, дом на не особено приятни и приятелски настроени същества, и вашия свят. Със сигурност досега сте забелязали на снимките ГОЛЯМОТО ЧЕРНО КОЛЕЛО, което пристига с играта. Не, то не е чиния за ядки, въпреки че го тествах с парти микс и се справя доста добре (само стафидите се губят на тъмния фон). През него влизат гадовете, под формата на зарчета и бързо ще се научите да го мразите (но не заради самите врагове).
Освен този доста нестандартен компонент, другото привличащо внимание в Portal of Morth, са торбите със зарове. На пръв поглед те доста наподобяват тези в Dice Masters, но приложението им тук е малко по-различно. В първата фаза определен брой от тях (изтеглени на случаен принцип) се пускат върху портала, по този начин определяйки в коя зона ще се пльоснат неприятелите. Интересно е да се отбележи, че гадовете не се изчерпват с трите цвята зарове – всеки зар представлява един или повече различни лошковци и началното хвърляне определя кой от тях ще ви навести. Разнообразието от противници е голям плюс на играта, защото всеки вид си има собствено умение и съответно изисква различен подход при отсраняването си.
Тъй като късметът играе доста голяма роля в изсипването (буквално) на гадовете в различните територии, Portal of Morth има самобалансиращ се елемент чрез втората си фаза. Преди миньоните на Морт да скочат окончателно на таблата на различните играчи, последните имат възможност да си посъперничат с именития злодей за титлата „неприятел/н на годината“. Тук всеки от участниците може да плати колкото иска злато, за да завърти ГОЛЯМОТО ЧЕРНО НЕЩО в удобна за него посока, по този начин прецаквайки някой от опонентите си. Понеже финалната локация на портала определя и къде точно ще влязат гадинките, местенето му е важно действие, макар и да не помага особено на социалния ви живот (ако имате де, не ви съдя).
Картите, които играта тактично ви кара да пропуснете в интрудукционната сесия, са нещо, което горещо препоръчвам да ползвате винаги. Състезателният режим на Portal of Morth може да е доста интересен, но без допълнителното тесте с методи да се прецаквате един друг, играта няма почти никаква интеракция между играчите. Ефектите на тези карти варират от „лека спънка в плановете“ до „защо го направи, подлец мръсен?!“ и интересното е, че тази градация можете да постигнете с почти всяка карта, ако просто изберете най-удобния за ползването ѝ момент. С други думи тестето добавя едновременно пласт тактически избори и пласт взаимодействие, които могат да бъдат само плюс за играта.
