Не ви ли е писнало от смотаните фейсбук игрички тип match 3, които всяка втора леля в автобуса усилено разцъква? Аз лично така и не успях да разбера какво толкова намират хората в този вид елементарни пъзели, макар да съм им давал шанс неведнъж (не ме съдете, в тоалетната е скучно). Никога не се бях замислял дали такава игра би работила добре в настолен вариант обаче. Докато не открих Bubblee Pop – симпатична малка игра за двама на Bankiiz Editions. Тя бе представена миналата година на изложението в Есен и честно казано се радвам, че не я подминах.
Въпреки че има соло вариант, за който ще поговоря след малко, Bubblee Pop е основно игра за двама. Освен до болка познатата match 3 концепция, тя прави заемка и от една от най-популярните игри въобще – тетрис. В Bubblee Pop се състезавате с опонента си за това кой ще събере най-много от сладките бъблита, чрез предвидливото им подреждане по три в редица или колона на вашата страна на общото табло.
Преди да ви кажа точно как се играе, искам да отбележа нещо, което не може да чака. Bubblee Pop е със супер симпатично визуално оформление и тема. Бъблитата са малки топки, които летят в небето, докато гравитацията на една от двете планети на борда не ги издърпа долу. Там се проявяват странните им умения и там вие трябва да ги съберете със събратята им от същия цвят. Доста по-яко от Candy Crush, нали? Самите топчици са големи и масивни чипове с разнообразни и сладурски илюстрации и не мога да скрия от вас, че именно те ми хванаха окото първоначално.
Правилата на Bubblee Pop не са никак трудни. Поставянето на масата започва с нареждането на десет бъблита от различни цветове в небето по средата на игралното табло. Останалите отиват в торбата, а всеки от участниците получава три черни топки (сърдити бъблита?), които се пречкат в процеса на игра. След това играта протича чрез една елементарна поредност – играчите се редуват да теглят жетони, да ги поставят в небето и да свалят по две от сладките топчета в собственото си поле, докато бъблитата в торбата не свършат.
Преди да свалите жетони към вашето поле, трябва да допълните небето с две нови бъблита. Освен това имате възможността да смените позициите на две топчета, стига те да са хоризонтално или вертикално съседни. Така можете да достигнете бъблита, които са ви нужни, но са се появили от страната на противника ви. Самото сваляне на жетоните също става по две – избирате си съседни такива и те падат в същите колони, в които са били, но във вашето поле.
По-интересната част на Bubblee Pop идва от уменията на различните цветове жетони. Подобно на тетрис, когато съберете три или повече съседни бъблита, те изчезват и се превръщат в точки за вас. Това обаче не е всичко – всеки цвят от топчетата има определен ефект, който се задейства при съвпадение. Уменията имат няколко вариации, като една част ви позволяват да манипулирате собственото си поле и да въртите неудобно застанали бъблита, а други дори внасят доза интеракция с опонента ви – можете да му пращате неподходящи цветове жетони от вашето поле или от небето.
Наличието на уменията в Bubblee Pop е най-големият плюс на геймплея. Без тях играта щеше да е занимателна, но прекалено проста и доста самотна за двамата участници. Уменията са не само готин начин да се разнообрази процеса на игра, но и внасят елемент на конфронтация, който ви кара да следите действията на опонента си и как той приготвя и нарежда бъблитата си. Нищо не е по-яко от това да му пратите черно жетонче на неудобно място. Възможността да елиминирате противника си, като запълните полето му пък е трудно постижима, но когато се случи, е доста приятна за победителя.
Въпреки че ми хареса повече с противник, Bubblee Pop има и соло режим, който я прави класическа match 3 игра. Той включва двадесет нива, разделени на четири трудности по пет, като последното от всяка трудност е бос ниво. Соло вариантът ползва голяма част от основните правила на играта, но празното поле на опонента влиза в употреба като място, което трябва да изпразните от бъблита. Малко е неприятно, че нивата в соло варианта са доста лесни и само четирите бос битки (и едно-две други) успяха да ме озорят. Това не е болка за умиране, но не очаквайте тежки изпитания.
Bubblee Pop е лека игра за двама, която няма някакъв изявен недостатък, освен че може бързо да ви омръзне, ако я играете често. На кутията Bankiiz са написали, че тя трае 30 минути, но свикнете ли с правилата и напипате ли готините комбинации от умения на бъблитата, съвсем реалистично е да я изигравате за петнадесет, дори десет минути. Което я прави доста приятен филър за двама, докато чакате другите от групата да се появят, или между по-тежки 1v1 заглавия.
Bubblee Pop има много готина тема, която компенсира за скучноватата match 3 концепция – колкото и да не ме кефи тя, се забавлявах доста докато я играя. Уменията и начинът, по който бъблитата пристигат в полето ви са готино геймплейно решение, подпомагащо разнообразието в играта. Фактът, че Bubblee Pop има соло режим е по-скоро бонус за мен, макар за феновете на този тип игри това сигурно е голям плюс. Като цяло играта е един лежерен филър, който можете да изваждате от време на време за симпатично съревнование с противник, или за леко соло изживяване. Само не прекалявайте, защото играта се изчерпва бързо при чести повторения.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Да
Играта ще ви спечели с интуитивни правила и сравнително кратко време за изиграване.
Социални играчи – Едва ли
Режимът за двама няма интеракция между играчите, а при соло варианта трябва да сте изобретателни, ако търсите комуникация.
Стратегически играчи – Едва ли
Bubblee Pop разчита по-скоро на тактическите решения във всеки отделен ход, отколкото на следване на цялостна стратегия.
Casual играчи – Да
Кежуалите обичат match 3, а Bubblee Pop им предоставя два режима за това – достатъчно, че да се зарибят.
Hardcore играчи – Не
Основният недостатък на играта е, че омръзва бързо. Нещо, което тази група обикновено избягва.
