Знам какво си мислите – „Само не още една игра/книга/филм на зомби тематика!“. И в по-голяма част от времето съм склонен да се съглася с всеобщата омраза към изчерпаната откъм оригиналност тема. Понякога обаче си мисля, че що се отнася до заглавията, които избират точно зомби темата, самите ние като потребители сме част от проблема.
Всъщност игрите/книгите/филмите със зомбита са толкова популярни, просто защото ние имаме нужда от тях. Това е тема, която се засяга през цялото време – последните двадесет години дадоха поле за изява на стотици… не, на хиляди заглавия, пресъздаващи края на света по този начин.
Това обаче съвсем не ознава, че сред ордата от тези заглавия, няма и такива, които заслужават вниманието ни. Ние сме причината да има толкова много игри със зомбита и ние трябва да си ги отсеем! И не, няма да ви кажа дали харесвам насолната игра на Cool Mini or Not – Zombicide Season 3: Rue Morgue (или само Zombicide 3 за целите на тази статия) все още!
Очевидното в настолната игра, за която ще говоря в следващите редове, е заглавието. Zombicide Season 3: Rue Morgue съдържа числото „три“! Ужасяващото всеки любител на оригиналността и в същото време сънувано от милиони фенове на Valve „три“ ни подсказва, че не държим първата игра от поредицата Zombicide.
Мнението си за поредицата и мястото на настоящата игра в нея ще поместя в края на ревюто. За сега е важно да знаете единствено, че Zombicide 3 може да се играе като самостоятелна настолна игра, за която не ви трябват предишните части.
Zombicide 3 съвсем очевидно е настолна игра на зомби тематика, в която играчите поемат ролята на група оцелели сред края на света. Липсата на оригиналност не се изчерпва само с темата – играта съвсем очаквано е основно кооперативна (състезателният вариант също е на отбори). Но нека оставим оправданото (или не) плюене по нея за по-късно.
Всеки от участниците в Zombicide 3 поема ролята на един или повече от оцелелите, а целта ви зависи от конкретната мисия, която сте избрали и в повечето случаи варира от „не умирай“ до „отиди до определено място без да умираш“. В огромната кутия на играта са поместени десет кооперативни и две състезателни мисии, които могат да задържат вниманието ви над 15 часа.
Целите на самите мисии в повечето случаи могат да се сумират в горните два цитата, но все пак са стравнително разнообразни. Търсенето на гориво, храна или път към хеликоптера са изпълнени с динамика, която ви кара да се чувствате така, сякаш наистина бягате от зомбита през цялото време. Както подсказва подзаглавието на играта, действието в повечето мисии се развива в болнични помещения.
Макар да са свързани помежду си, мисиите съдържат доста малко като история. Тъй като през по-голяма част от времето ще се опитвате да оцелеете, това може и да не ви интересува толкова, но пък щеше да е хубаво да има малко повече от нея. В тази насока, не бива да пропускам да спомена, че по малко за всеки от персонажите можете да прочетете на вътрешната страна на кутията.
Ако не ви дреме за личните проблеми на пластмасовите фигурки, а просто искате да поритате немъртви задници, то имам добра новина за вас – в Zombicide 3 това е много лесно. Системата от действия на играта е проста – всеки оцелял разполага с две такива на ход, с възможност те да станат повече с натрупване на опит (опит = унищожени зомбита).
Действията ви включват есенциалните движение, търсене и убиване, както и няколко ситуационни такива – отваряне на врати, изпълняване на цели и др. Освен всички тях, самият персонаж, чиято роля сте поели има собствени умения – придобиването им става чрез трупане на опит.
Важно е да се отбележи, че трупането на опит не само ви дава достъп до повече умения, но и определя трудността на играта. Така например ако имате дори само един персонаж, който е достигнал следващото ниво, цялата игра става по-трудна. Уменията, които получавате в замяна на повишената трудност далеч не помагат достатъчно срещу ордите допълнителни зомбита.
Макар да са готини и понякога дори да влизат в употреба, уменията не са толкова важни, колкото екипировката. Оръжията в Zombicide 3 могат да се намерят в повечето затворени пространства и са най-добрият приятел на любителите на наистина мъртви зомбита. Играта ползва система от зарове за да определи дали уцелвате.
Тук е моментът да спомена, че стрелбата в Zombicide 3 е изключително странна. Повечето стрелящи оръжия в играта са прекалено яки, за да не ги ползвате, но има уловка. Ако стреляте в поле, в което има някой от съотборниците ви, той ще е първият, който ще бъде ранен (и в повечето случаи – убит).
Тъй като всеки от оцелелите има само две точки живот, това означава, че често няма да можете да ползвате епичните си пушки и калашници. Разбирам защо създателите на Zombicide 3 са се спряли на тази идея от гледна точка на баланс – така играта става доста по-стратегическа и трябва да внимавате да не се наврете на кофти място, но що се отнася до тематичността, тя издиша.
