Преди да изредя споменатите в заглавието причини, следва да направя пояснение за тези от вас, които нямат идея какво е Malifaux. Malifaux е тактическа настолна игра с миниатюрни фигурки (наричани оттук нататък просто миниатюри), създадена от Wyrd Games, която се развива в уникален фентъзи свят и предлага на участниците в нея интересен геймплей.
Последният най-често представлява сблъсък на два отряда (crews) на бойното поле, като както различните групи от фигурки могат много да променят начина на игра и изхода от битката, така и теренът е от голямо значение за стратегията ви. Сумирано така може и да не звучи много вълнуващо, но считам, че с долните десет причини мога да ви убедя, че играта си заслужава. Ето ги и тях:
10. Вселената на Malifaux е невероятна!
Използвах точно думата „невероятна“ не само за да покажа умерен ентусиазъм към Malifaux, а защото вселената на играта наистина е много особена. Да, ако трябва да използвам само една дума, тя може би ще е фентъзи, но всъщност светът на Malifaux е много, много повече от това.
Сблъсъкът на жанровете е първото очевидно нещо, когато започнем да говорим за вселената на играта. В нея ще срещнете мотиви като хорър, уестърн, стиймпънк, наред с много влияния и препратки от литературата и историята. На пръв поглед това е комбинация, която изглежда скалъпена с цел да се хареса на максимално широка аудитория, но всъщност работи изненадващо добре. Доверете ми се!
Това, че започнах да чета така наречения флъф още преди да се докосна до моделите, говори доста добре за историята. А тя обикновено е центрирана около по-известните герои в играта, които имате възможност да ползвате в битка. Но за тях в отделна точка.
Историята на играта започва през 1787-ма, когато магьосниците на земята успяват да намерят връзка между нашия свят и нова вселена, която крие редица богатства и изкушения. За жалост тя е населена с чудовищни създания, които нямат никакво намерение да делят земята си. Връзката е наречена „the Breach” и води до изоставения мистериозен град Malifaux.
Няма да се впускам в подробности с това какво следва, но нека само да спомена, че както всичко в Malifaux, и това не е особено приятно. В добрия смисъл. Темата на играта е точно толкова брутална, мрачна и тежка, колкото е дълбока, завладяваща и дори комична. Някои препратки са очевидни и прекалено банални, но като цяло вселената няма да ви разочарова.
9. Изборът на фракция е безкрайно труден (да, това е нещо добро!)
Естествено играта нямаше да е толкова интересна ако в изоставения град Malifaux не се бяха изсипали няколко различни фракции (направо на главите на вече заселилите се около него такива). Първият интересен избор, който играта ви предлага още преди да започнете да я играете е това към коя от седемте групи на Malufaux ще се присъедините.
The Guild е законът в Malifaux. Те са не-толкова-стандартната стандартна фракция в играта – „добрите“ на пръв поглед бюрократи и полицаи на града са корумпирани и виждат себе си като нещо повече от обикновените граждани. Зад фасадата на властта обаче се крие само и единствено интересът от производството на т.нар. soulstones – подхранващи и усилващи магическите способности, те са най–ценното богатство в света на Malifaux.
Ressurectionists наричат себе си тези, които са се осмелили да се потопят в древното изкуство на черната магия и съживяването на трупове. Една от основните заплахи за обикновените граждани и за поддържащата мира Гилдия, тези тъмни магьосници често са единаци, които нямат никакви скрупули да си набавят трупове по по-трудния начин.
The Neverborn са част от местните раси, които хората намират при пътешествието си през the Breach. Естествено те не са особено приятелски настроени, което се подчертава от външния им вид – чудовищни създания и демони са само по-представителната част от тази фракция. Произходът им е неизвестен, а методите – брутални и налудничави.
The Arcanists са в центъра на неизбежния бунт срещу Гилдията. Макар на земята магическите способности да са рядкост, то в Malifaux почти всеки проявява някакви свръхестествени качества. Следователно ловът на вещици е една от основните дейности на Закона в мистериозния град. Организацията на Арканистите се крие зад кулисите на съюза на миньорите в Malifaux, която стои зад голяма част от саботажите и обирите, целящи да отслабят влиянието на Гилдията.
Outcasts са… ами всички останали. Или не точно. Malifaux е арена на големите и влиятелни организации (и демонични раси), но те съвсем не са представителната извадка на населението на този нов свят. Измежду тях има такива, които са обърнали гръб на интригите и борбата за власт и са по-заети със собственото си оцеляване в бруталния свят. Част от тях дори са успели да се прочуят с разнообразните си таланти.
Ten Thunders са задължителната, повлияна от азиатската култура фракция, която на пръв поглед е най-скучната и позната като визия и стил на игра. Тяхната история разказва за посрамен на земята азиатски клан, който намира начин да се вмъкне в новия свят незабелязано. Те са уникални с това, че (почти) всеки от техните герои е част и от някоя от останалите фракции, което кореспондира на целта им да проникнат в тила на противника.
Последната фракция/раса в света на Malufaux са така наречените Gremlins. Малките зелени създания също са част от местните обитатели, но те са единствените, които поне на пръв поглед нямат против настанилите се човеци. Макар да изглеждат безобидни, силата им лежи в огромната им численост, бойните прасета, както и налудничави изобретения като уиски голема например.
Съмнявам се, че с по две изречения мога да опиша уникалността и оригиналността (донякъде) на всяка от фракциите на Malifaux. Ако сте от хората, които са били тормозени в училище (тъй като четете статия за игра с миниатюри в интернет ще прибързам със заключението си, че сте такива), то знаете какво е да имате трудности с вписването в определена група.
Е, Malifaux няма да ви помогне при избора, но това е нещо добро, просто защото всяка от фракции е страхотна и дори да не ви допада цялата, винаги има определени герои, за които да се хванете. Хубавото е, че всяка от седемте организации има силни страни, но това съвсем не означава, че те изчерпват начините да ги играете или ви ограничават до определен стил. До голяма степен това се дължи на героите…
8. Героите заемат централно място не само в историята, но и в геймплея на Malifaux!
Ако трябва да съм честен горната точка трябваше да включва и тази причина, но не можах да се сдържа и да ви сипя малко от историята на играта. Още от създаването си, в Malifaux е заложена идеята героите, наречени в играта masters (използвам „герои“ поради липса на по-подходяща дума) да бъдат център както на богата ѝ история, така и на самата игра.
Във всяка от фракциите ще намерите по седем от тези персонажи, всеки от които води собствена групичка модели и се върти около отделна тема. С други думи вътре във фракциите има голямо тематично разнообразие (което прави горната причина още по-трудна!).
Голямата сила на това разделение е в това, че темата на всеки герой се проявява много силно в неговия начин на игра. Искам да кажа, че в Malifaux можете в един момент да четете за това как Sonnia лови и наказва арканисти, а в следващия самите вие да поемете нейната роля и да ловите и наказвате арканисти (стига да има желаещи арканисти наоколо). Нещо повече – триковете, за които четете в различните части на флъфа почти винаги са директно пренесени върху картите на моделите ви.
Което прави двата основни аспекта на играта – четенето за света на Malifaux и играенето в него, толкова по-близки. Самите отряди (crews) може да са част от една фракция, но всеки модел е уникален и чистото разнообразие от стратегии е огромно. Хубавото е, че фокуса на Wyrd върху героите е подплътено с реално разнообразие между тях.
Така на практика имате седем фракции с по седем уникални герои, които могат да направят неповторима играта с тях още преди да сте се научили да строите отрядите си сами. О, а споменах ли, че играта има и upgrade система, с помощта на която можете да персонализирате още?
