Годината е 2018-а, а Pandemic още е най-известната кооперативна настолна игра, използваща механика с точки за действие (action point allowance system). Тоест в последните близо десет години нито едно заглавие не се е доближило до статуса на титана на Мат Лийкок, макар тази комбинация от механики да позволява създаването на доста елегантни отборни приключения. Не че не е имало редица опити, де – даже самият Pandemic може да се похвали с няколко итерации с нови теми и нива на сложност. Дори ако оставя настрана значението на вече наложилото се име, според мен е наистина трудно да се постигне баланс между семплост и тематичност на механиките, и предизвикателна трудност, която да създаде динамика на преживяването. От една страна защото можеш да направиш играта прекалено лесна, следователно – омръзваща бързо, а от друга защото механиките могат да загубят тематичен смисъл, докато се опитваш да ги опростиш.

Накъде бия с прекалено дългото интро? Към Professor Evil and the Citadel of Time, разбира се. Новото заглавие на французите от Funforge беше сред очакваните от мен  игри на изложението Essen Spiel ’17 (а и не само от мен, съдейки по огромния им щанд) и до голяма степен това се дължеше на факта, че играта има доста сходства с големите имена в жанра от гледна точка на механики. Зад въздългото заглавие на играта се крие една доста нестандартна тема и типичното за френските игри брутално яко визуално оформление. В основата на фабулата на Professor Evil and the Citadel of Time е въпросният професор, който е толкова уверен в себе си, че е подбрал особено очевидно име за злодей. Мастър планът му включва да скрие вече откраднатите безценни съкровища (Мона Лиза, Екскалибур и т.н.)  в специалния си времеви трезор, където те ще бъдат загубени завинаги.

Героят ти идва със собствено тесте от 6 умения.

Не и ако ти и приятелите ти успеете да спасите артефактите и да ги върнете в правилния период от историята! Героите в Professor Evil and the Citadel of Time подготвят контра-обир на имението на професора, където се пазят реликвите. Струва си да се спомене, че играта няма повече от два-три абзаца текст с история, но въпреки това още преди да си научил правилата, започваш да усещаш стиймпънк + “Бандата на Оушън” атмосферата ѝ с всичките подходящи за целта атрибути – цилиндри, бастуни, лули и часовникови механизми на корем. Това се дължи основно на гореспоменатите илюстрации (дело на Biboun) – героите предизвикват въображението ти с badass визия, а таблото е нетипично шарено за стандартния за жанра изглед отгоре на къща (простете, “цитадела на времето”).

 

Някои съкровища са по-лесни за спасяване от други, но имаш и по-малко време за това.

Имението на професора се състои от поредица от стаи, в които се поставят както съкровищата – целта ти в играта, така и дванадесет ключа за различните капани, които домакинът ти съвсем гостоприемно е подготвил. В средата на игралното табло пък е часовникът – друг ключов за геймплея елемент, определящ времето, за което групата ти трябва да “спаси” всяка от реликвите. Ако това не бъде постигнато, професорът печели точка, като когато стигне четири “откраднати” съкровища, играчите губят. За да не се случва това, от групата се иска да изключи точно определени ключове с капани и да стигне до артефакта преди злодея. Вие също се нуждаете от четири съкровища, за да спечелите.

Героите в Professor Evil and the Citadel of Time могат да извършват до три от обикновените действия (движение, отваряне на врата, деактивиране на капан и спасяване на съкровище), но истинската им сила се крие в специализацията им. В зависимост от персонажа ти, разполагаш с уникално тесте от шест карти, от които теглиш по две и избираш една във всеки от ходовете си. Тя се активира независимо от другите ти три действия и има тематичен за героя ти ефект, който почти винаги е по-ефективен от обикновено действие. Четири от петте героя в играта на практика имат умения, подобряващи основните действия – един се специализира в отключването на врати, друг в движение и т.н., което спомага за гореспоменатия “Бандата на Оушън” фийлинг. Петата героиня манипулира времето и е доста полезна, защото има едни от най-силните карти, които обаче зависят от резултат от зар (тоест може да се провалят тотално).

За да влезеш в имението на професора, трябва да използваш един от прозорците, защото макар къщата да има параден вход, ти не си поканен в нея. През по-голяма част от времето докато играеш Professor Evil and the Citadel of Time, ще ти се наложи да обикаляш из стаите в преследване на определен вид ключ, който да спреш, за да се добереш до съответното съкровище. Тъй като имаш ограничен брой действия, оползотворяването им и отборната игра са от основно значение. Може би най-времеемкото начинание е отключването на вратите – трите ти базови действия са съвсем недостатъчни за постоянното им отваряне. За щастие обикновените действия са допълнени от умението на една от двете ти карти за хода – тази система ме изкефи много, защото едновременно ти дава избор между два ефекта и помага за отличаването на персонажа ти от останалите.

Професорът не се радва много на неканени гости.

Докато ти и приятелите ти щъкате из цитаделата, професорът не спи, а се разхожда и се опитва да развали плановете ви. Злодеят се движи с два зара, които определят посоката и дължината на преместването му, а третото зарче (черното) мести часовника, приближавайки го до съкровищата с всяко хвърляне. Конфронтацията между играчите и професора в Professor Evil and the Citadel of Time е една идея по-абстрактна, отколкото очаквах и отколкото ми се искаше (стиймпънк битки, anyone?). Лошият просто затваря всички врати (тая сметка за парно кой ще я плаща?), включва обратно всички капани и изритва от къщата всички нарушители (вие, демек).

Движението му чрез зарове беше голяма въпросителна за мен, преди да пробвам играта, защото на теория ми се струваше прекалено случайно. Впоследствие обаче разбрах, че макар то наистина да е случайно, картата на цитаделата е направена така, че винаги да има известен риск за играчите, колкото и далеч да са от професора. Часовникът и изтичащото време на всяко съкровище пък са хем тематични, хем изискват от групата да ги управлява внимателно – те на практика са най-важният ресурс в играта. Нито изключване на капани, нито отключване на врати имат значение, ако нямаш достатъчно време да спасиш дадена реликва.

Гостоприемството на професора е на ниво.

Капаните и системата за “спасяване” на съкровища за жалост не са толкова вълнуващи, колкото звучат – единствената интеракция, която имаш с тях е да ги “изключваш” като необходимо условие, за да спасиш дадено съкровище. Тоест трионът не те реже на две, камерите не активират аларма и т.н. Макар това да води до семпла механика и леки правила и геймплей, отдалечеността на този елемент от темата ми се стори нетипична за цялостната визия и концепция на играта. Въпреки това движението на професора, чрез което се включват обратно капаните (и на практика се забавя прогреса на играчите) работи добре механично – по време на всеки ход трябва да предвиждаш изхода от заровете, да измислиш план за действие според възможните ситуации и да поемаш немалко рискове.

Уменията на гърба на персонажа ти са решаващи за успеха на групата.

Последната изненада в арсенала на играчите в Professor Evil and the Citadel of Time са идеите. На определени от часовника интервали, един от групата ти получава възможността да обърне плочката на персонажа си. На гърба ѝ се намират две умения – едно, което винаги е активно и едно, което изисква обръщането на плочката на празната страна, за да бъде използвано (тоест премахва и пасивното). “Ultimate”-ът на всеки от персонажите е доста як, защото ти дава възможност или да спасиш групата от загуба, или да прогресираш значително към някое от съкровищата. Единственият минус на този елемент от играта според мен е, че някои от силите са доста по-готини от други и често се случва един играч да получава “идеята” на групата постоянно.

Дистанцията между теб и професора е доста важна.

Основната ми критика към играта не е в абстрактните на моменти елементи, а в трудността ѝ. След повече от десет изигравания с различни като брой и опит групи, Professor Evil and the Citadel of Time ми се стори доста лесна. Всъщност загубих само една игра (най-първата), а по време на останалите сесии останах с впечатлението, че дори да допускаш грешки, играта ти оставя доста възможности да победиш. Може би искам да кажа, че начинанията на участниците са сравнително очевидни и каквото и да направиш, прогресираш към целта, следователно единственият начин да загубиш е ако заровете те прецакат особено жестоко.  Резултатът от това беше липсата на вълнение при преиграването ѝ – когато знаеш, че предизвикателството не е достатъчно, нямаш достатъчно мотивация да инвестираш 45 минути. Факт е, че Professor Evil and the Citadel of Time е насочена към доста по-неопитни играчи, но дори в сравнение с Pandemic, тя ми се стори доста по-лесна. Вариантът за увеличаването на трудността в книжката пък доведе само до увеличаване на времето за изиграване.

Въпреки това Professor Evil and the Citadel of Time има какво да предложи за парите си. Очевидно е, че големият коз на играта е темата и съпътстващите я илюстрации и по този параграф Funforge са се постарали. Стиймпънк елементите са навсякъде и допълват идеята за пътуването във времето, макар последното да фигурира доста бегло в играта. Героите и техните умения са ключови в игрите от този тип и Professor Evil and the Citadel of Time ги издига на нужното ниво, както от гледна точка на визия, така и чрез вълнуващи специализации. Извеждането им под формата на мини тесте с карти е особено яка идея в сравнение със стандартните за жанра постоянно активни умения. Критиката ми по отношение на трудността и на моменти прекалено опростените и абстрактизирани механики не би трябвало да развали удоволствието ти от играта, ако нямаш голям опит с подобни заглавия.

Макар да очаквах повече от Professor Evil and the Citadel of Time, тя е солидно заглавие, особено подходящо за начинаещи играчи. Безспорно е, че тя не преобръща жанра по отношение на новости при механиките, но силната ѝ страна е във визията и тематиката – обирът на пълен с капани замък на амбициозен злодей сам по себе си е вълнуващ сетинг. Персонажите и техният набор от трикове са забавни за разкриване и прилагане към ситуациите на играта. С малко по-големи предизвикателства и няколко пласта геймплейно-тематични подобрения, играта щеше да скочи високо в личната ми класация.

ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?

GameBox-House-game-review-iconСемейни играчи – Да

С шест страници правила и леки кооперативни механики, Professor Evil е идеална за семейните играчи.


GameBox-Social-game-review-iconСоциални играчи – Може би

Играта не е изначално социална, но понеже изисква планиране поне няколко хода в бъдещето, ще ви се наложи да си лафите.


GameBox-strategy-game-review-iconСтратегически играчи – Може би

Предвиждането на всички възможни ходове на професора и подготовката за най-лошото


GameBox-casual-game-review-iconCasual играчи – Да

Professor Evil and the Citadel of Time е идеалната игра за една или две сесии – толкова ще ви отнеме да победите!


GameBox-hardcore-game-review-iconHardcore играчи – Не

Играта просто е прекалено лесна, за да могат членовете на тази група да да ѝ обърнат внимание.