На този етап на масата около вас ще има няколко доста объркани членове на съпротивата, които са стояли две минути със затворени очи и нямат никаква идея кой около тях е приятел и кой – враг. Тяхната цел ще бъде да намерят останалите членове на съпротивата и с тяхна помощ да преминат през петте мисии, в които трябва да участват, за да победят. Шпионите от друга страна знаят абсолютно всичко, но тяхната цел въобще не е по-лесна. Те трябва да спечелят доверието на съпротивата, за да могат да бъдат включени в мисиите, които след това да провалят и по този начин да си осигурят победата.
Няма нужда да казвам, че в The Resistance информацията е основен елемент от играта. За съпротивата всеки ход на хората на масата разкрива по малко информация за тяхната самоличност, но тъй като имат на разположение само пет мисии, те нямат време да го правят безкрайно. Рано или късно им се налага да се доверят на един или друг играч, а това до голяма степен ще зависи и от способностите на останалите да анализират ситуацията достатъчно добре и да убедят хората защо именно на тях може да се гласува доверие. Резултатът варира от викане и обвинения през масата до добре пресметнати лъжи, а понякога смесица от двете. За шпионите от друга страна информацията може да бъде както от полза, така и да им изиграе лоша шега. Без да забравяме, че само те знаят ролите на всички около тях, тяхната задача е да бъдат примерни членове на съпротивата докато дойде момента за саботаж на мисиите. Те трябва да внимават да не разкрият себе си или още по-зле – съотборниците си, поне не преди да са спечелили играта.
Досега няколко пъти споменах мисиите, но не и какво представляват. Всъщност те са доста прости – лидерът ще предложи няколко човека, броят на които зависи от рунда на играта, които трябва да отидат на мисия. След това с помощта на жетони, които всеки играч има пред себе си, съответния отбор трябва да бъде одобрен от всички, като това става с мнозинство. Тук членовете на съпротивата трябва да се опитат да откажат отбор, в който смятат, че има шпионин или обратно – да одобрят такъв, който според тях е съставен само от членове на съпротивата. По принцип желанието на шпионите при гласуването би трябвало да бъде точно обратното на това на съпротивата – да одобрят отбор с шпионин в него. Те трябва да внимават много в тази фаза, защото когато всички гласуват, това разкрива и по малко информация за тяхната самоличност. От друга страна, по-опитните шпиони могат да използват одобряването на отбора, за да се прикрият като гласуват подобно на членовете на съпротивата.
След като отборът е избран следва самата мисия. Всъщност те представляват раздаване на по две карти на всеки от членовете на избрания отбор. На тях ще има изписани „Success” или „Fail”, като играчите ще трябва да изберат една от двете, за да определят резултата от мисията. Членовете на съпротивата могат да избират само картата „Success”, защото е в техен интерес да печелят мисиите. Шпионите от друга страна не са ограничени и могат да избират между двете карти, т.е. могат да използват картата „Success”, за да се прикрият и не е задължително винаги да избират „Fail”. Една съществена подробност е, че преди да изберат картата за съответната мисия, участниците в нея трябва да върнат излишната от двете карта, а тя се поставя в купчината с останалите, без никой да я гледа. След това участниците в мисията предават избраната от тях карта на лидера и той ги размесва, така че при откриването им никой от играчите не знае кой коя карта е избрал. На края се откриват всички карти и се определя резултата от мисията. Мисията е успешна ако всички карти, които са избрани са „Success” и неуспешна дори при наличието на една карта „Fail”. Това представлява един от петте кръга в The Resistance, като след всеки от тях лидер става играча, който седи от ляво на предишния. Играта приключва при три победи за съпротивата или шпионите. А когато това стане е време да свалите картите си, да разберете дали някой, на който сте се доверили е бил шпионин и евентуално да повикате профилактично, въпреки че играта е свършила.
