След като миналата седмица ви хвърлих в дълбокото с Игра на тронове, една от по-трудните и дълги настолни игри, сега ще ви представя любимата ми кратка и лесна за научаване такава – The Resistance. Тя е в категорията, която по-запознатите с хобито наричат „парти игри“. Те са изключително опростени откъм правила и компоненти, като и продължителността им е доста кратка. Всъщност, идеята да се наричат по този начин идва от факта, че са неангажиращи и подходящи за събирания, които не са с цел „игра на настолни игри“. Именно затова забавленията от такъв тип могат да бъдат разучени за няколко минути и веднага да започнете да ги играете. Също така, обикновено е възможно да участват голям брой хора – точно като за парти.
Самата The Resistance, по моето скромно мнение, е най-добрата игра от този тип в момента. В нейната (на пръв поглед малка и не особено грабваща окото) кутия се крие един много интересен и добре замислен продукт, който ще ви накара да лъжете, спорите и викате през масата на приятелите си, да мислите и да рискувате; дори въпреки целия хаос, който ще съпътства събитията, ще се забавлявате.
По-горе споменах, че The Resistance може да се научи буквално за няколко минути и това е така, защото компонентите, темата и правилата са почти едно и също нещо. Това е явление, което се наблюдава в много малко заглавия и може само да накара дизайнерите на настолни игри да се учат от него. В The Resistance ще трябва да поемете ролята на две враждуващи групи – едната са членовете на Съпротивата, откъдето идва и името на играта. Сред тях обаче ще има шпиони, които ще се опитват със всички сили да прецакат плановете им. Дотук добре, но къде е уловката? Докато играете, никой от вас няма да знае на коя от двете групи принадлежат останалите, или с други думи – самоличностите ви ще са скрити и ще можете да се разкриете чак когато играта свърши. Ако принадлежите към Съпротивата, целта ви ще бъде да преминете успешно през поне три мисии, без шпионите да ги провалят.
Типично за парти игрите The Resistance може да се играе с пет до десет играча, като броя на шпионите сред членовете на съпротивата се вдига с броя на играчите. Самоличностите всъщност представляват карти с изобразени на тях членове на една от двете фракции. За удобство на играчите в горния ъгъл на картите има символ на съответната група (което в началото на играта може да ви накара да помислите, че играете покер), а и фонът на самите карти е син за съпротивата и червен за шпионите. В началото на играта на всеки се раздава по една от тези карти на случаен принцип, т.е. всеки знае само собствената си роля. Отново на случаен принцип се определя и първият лидер – той трябва да започне играта.
След като са раздадени ролите, следва един изкючително интересно направен геймплей елемент – шпионите трябва да разберат кои са останалите шпиони (и по пози начин и кои са членовете на съпротивата), но това няма как да стане без да се издадат на останалите. За това лидерът ще трябва да накара всички на масата да си затворят очите (но не за да станат членове на някоя секта например 🙂 ) и макар да звучи странно, е доста забавно. След като всички са със затворени очи лидерът ще инструктира само шпионите да отворят очите си, да разпознаят останалите шпиони на масата и да видят кои са членовете на съпротивата. Накрая лидерът отново нарежда на всички да си затворят очите и веднага след това, този път не само шпионите, а всички да си отворят очите, за да започне играта, а с нея и лъжите и обвиненията.
