Разбира се ще обърна внимание и на компонентите на играта. Макар и да са доста малко, това съвсем не означава, че не са на ниво. Картите със самоличностите са с доста добри илюстрации, а тези за мисиите, макар и да са с по-прост дизайн също изглеждат добре. Таблата, на които се отброяват рундовете са с интересен киберпънк арт, който се вписва в темата на играта. Всички жетони са от дебела и висококачествена хартия, което е необходимо за запазването им от постоянното предаване между играчите. Книжката с правила е само няколко странички и не е трудно да се научи за отрицателно време, но за подобен тип игра дори кратко обяснение от някой от останалите играчи е достатъчно, и може би именно за това книжката не се впуска с излишни подробности. Темата на The Resistance е оригинална и не е особено тежка, но пък е подходяща за парти игра.
Нещо, на което искам да обърна специално внимание е това, че в кутията на The Resistance ще намерите и първото разширение на играта. Това е едно доста интересно решение от страна на издателите, и се надявам тази тенденция да окаже влияние и на други автори на настолни игри. Самото разширение представлява няколко допълнителни карти, които се теглят от лидера всеки рунд и се раздават на играчите. Картите от своя страна дават на играчите допълнителни умения, някои от които остават през цялата игра, докато други са по-силни, но се използват само веднъж. От игрите, в които съм участвал до сега мога да кажа, че разширението е доста подходящо при игра с повече играчи, защото голяма част от картите се използват само ако броя на играчите е по-висок. Като цяло разширението е доста интересно и различно и добавя доста нови елементи в играта, но не е задължително да се ползва всеки път, защото The Resistance е наистина добра дори без него.
Разбира се като всяка друга игра The Resistance има и слаби страни, макар и те да са пренебрежими, поне по мое мнение. На първо място, понеже играта е проста и лесна за научаване, това в някакъв момент довежда до известно омръзване. Въпреки че дизайна на играта е достатъчно добре направен и не може да се измисли начин да се „победи“ играта (т.е. със сигурност да си гарантирате победа, без да минавате през основния геймплей елемент – да взаимодействате с останалите играчи), след доста изигравания в една и съща група The Resistance може донякъде да ви омръзне. Това обаче до голяма степен е решено с вграденото разширение, а ако постоянно представяте играта на нови хора това може да се избегне.
Друг потенциален проблем е това, че ролите се раздават на случаен принцип. Понякога просто много ще искате да бъдете на страната на шпионите, но няколко игри подред няма да се падате от тях. Това като че ли прави ролята им по-специална и играчите се забавляват повече, когато са шпиони. И въпреки че по мое мнение ролята на членовете на съпротивата е много по-интересна и трудна, някои хора могат да се изнервят ако няколко поредни игри не им се пада да бъдат от „лошите“.
По принцип времето за изиграване е голям проблем в настолните игри, но при The Resistance този въпрос приема едно интересно измерение. Докато обикновено проблемът е с прекалено дългите игри, тук играта понякога може да бъде прекалено къса. Винаги можете обаче да играете повече от веднъж, но понякога ви се иска играта да беше малко по-задълбочена и по-дълга.
Може би най-големият проблем, който в същото време е и силна страна в The Resistance, е фактът, че играта е толкова по-добра и забавна, колкото са по-изобретателни играчите. Това е проблем, защото ако самите играчи не умеят да се прикриват и се издават лесно, това значително ще намали качеството на игрите с тях. Но ако пък актьорските ви умения са на ниво, играта става доста по-интересна. Всъщност приемам тази страна като проблем просто защото при по-неуверени гейм групи играта може да загуби голяма част от качествата си.
От друга страна откровено силните страни на играта са много. На първо място не мога да не спомена факта, че всеки от играчите участва в действието, независимо дали е избран за мисия или не. Броят на играчите, които могат да участват също е само плюс, а и играта е перфектно балансирана независимо от него, което е един от най-големите проблеми на доста игри. За разлика от други подобни заглавия в The Resistance няма елиминация на играчи, което може да бъде както плюс, така и минус, но поне според мен това е добре, защото няма момент, в който някой да бъде тотално изключен от играта.
Друга много силна страна на играта е атмосферата, коята се създава между играчите. През цялото време ще чувате обвинения, в повечето случаи необосновани, всяко действие на хората около вас ще ви се струва компрометиращо, а резулатът е половин час параноя, примесена с неподправено забавление. А когато приключите с играта ще искате да я играете отново и отново.
Надявам се всичко това да ви накара да пробвате The Resistance, защото тя наистина е една от най-добрите заглавия в момента. Тъй като наскоро се вдигна много шум около нея и набра доста популярност, играта беше взаимствана от много други производители, но без особен успех. Горещо препоръчвам The Resistance на всеки, който иска да се позабавлява в една по-голяма компания, както и на тези, които си търсят причина да покажат на останалите колко добре лъжат. Играта е лесна, не отнема много време и ще ви накара да я играете при всяка удобна възможност, а през останалото време – да говорите за нея. И може би най-важното от всичко – The Resistance е просто забавна.
