Чудовища обикалят из града и го рушат, а армията се намесва с всичките си налични сили. Събота вечер е и мелето около масата е интензивно. Destroy BCN! ви хвърля в екшъна още с първите си ходове.
В отрочето на Guerra de Mitos всеки играч поема ролята на чудовище, сеещо смърт и разрушения в големия град. Гадините, между които имате избор са няколко и всяка е със собствено специално умение. Теглите си ги на произволен принцип в началото на играта и по този начин имате нов трик в ръкава си, а и мелето е по-интересно. В една игра ще добавяте щетите, които нанесете на другите чудовища към собствената си кръв, докато в друга ще удряте всички чудовища около себе си на края на хода. От GDM са се постарали и гадините не са просто карти с карикатурен арт, а „герои“ с различни умения.
Самата кутия на Destroy BCN! е така направена, че полето стой в нея по време на игра и така е повдигнато над масата – доста удобно решение. Така не само, че няма да се чудите къде да я бутнете по време на игра, ами и всичко е по-достъпно. За започнете игра, първо ще трябва да наредите съответното игрално поле, което е… ами странно. Това е най-точният начин, по който мога да го опиша. Destroy BCN идва в сравнително голяма кутия и да я отворя, за да видя, че полето е колкото джобна табла беше малко разочароващо. Въпреки това то е оползотворено и минималистичният му дизайн не пречи по никакъв начин на процеса на игра. Освен това е ламинирано, макар, че това едва ли е точната дума. Да, затворено е между два слоя прозрачна пластмаса, термично залепени един за друг, но освен това горната пластмаса е релефна. Полето е разделено на квадрати и релефът на пластмасата следва това разделение, което всъщност се оказа доста удобно. По-нагоре казах подреждане – в Destroy BCN! подребдата на играта се състои в пръсването на зелените кубчета, които ще намерите в кутията, из града, докато всички полета, освен стартовите не бъдат запълнени.
Освен картата на падналата ви се гадина, си избирате едно от четирите зарчета, взимате отговарящата му по цвят кесия и десет кубчета. Кубчетата бухате в кесията – това са ви началните точки живот. Зарчето обръщате с двойката нагоре и го поставяте на някоя от свободните начални позиции. Избирате си първи играч както на вас ви харесва (камък-ножица-хартия, бой с мечове, надбягване с охлюви) или ползвате официалните правила – човекът с най-шумната прозявка, и мелето може да започне.
Destroy BCN! пристига с четири зара, който за съжаление няма да хвърляме *подсмрък*, но…за разлика от други заглавия, в които не хвърляме зарчета (Raymaster), тук другата употреба на заровете е смислена. Те са вашият аватар, т.е. чудовището ви. Освен това според страната, която показват се определя броя полета, които можете да се движите.
Действието в играта протича на ходове, като всеки от тях е разделен на две фази – движите се и слагате/местите армии. За да не ви обърквам повече, направо ще дам пример – след последният ви ход, зарчето показва четири. Това означава, че този рунд можете да се движите четири полета. Избирате си посока и търкаляте зара по квадратчетата по права линия, като имате право на един 90° завой. Междувременно събирате всички зелени кубчета от полетата през които минавате в кесията си. Ако се блъснете във друго чудовище или армия нанасяте толкова щети, колкото показва зарчето в момента и приключвате движението си там. Унищожите ли армия – в кесията! Според гадината си, ползвате специалното ѝ умение в началото, в края на хода или при определени ситуации. Страната на зарчето, в момента, в който приключите хода си е, движението, което ще имате на следващия. След като сте готови с местенето, бъркате в черната кесия и теглите две армии, а ако няма вече армии в кесията – придвижвате наличните по полето. Армиите са три вида – пехота, танкове и авиация. Съответно се местят/удрят с по едно, две и три полета/точки. Армиите са чудесен начин да тормозите противниците си без да рискувате собствената си кожа.
Ако от написаното до тук играта ви се струва скучна или мудна, разбирам ви. На хартия концепцията на Destroy BCN! не изглежда кой знае какво – обикаляте из града, събирате кубчета (можете и да джвакате „waka-waka”) и тук-таме удряте с лопатата по нечии точки живот. На живо обаче се оказа, че играта е интензивно меле, което може да приключи толкова бързо, колкото и е започнало. Играта свършва в момента, в който някой бъде убит, няма повече зелени кубчета по полето или са останали три или по-малко армии в града. Като казах убит – за всяка щета, която понесете си вадите едно зелено кубче от кесията и го слагате в общата купчина до игралното поле. Свършат ли кубчетата в кесията – adios amigo!
След края на играта всеки изпразва съдържанието на кесията си и брои – за всяко зелено кубче по една точка и за всеки три точки армия – също по една. С други думи ако имате танкове и пехота получавате една точка, ако имате авиация и танкове – пак една, защото сумата им е пет, но ако имате две авиации или авиация, танкове и пехота, то сборът им е шест и за тях получавате общо две точки. Разбира се, събралият най-много точки е победител.
Преди да пристъпя към финални думи, нека поговоря малко за някои от минусите на играта. Ако търсите силно изразена тематика или история – няма да я намерите тук. Липсва ясно изразена причина от къде са се пръкнали всички тези чудовища, защо точно в този град и какво толкова им е направил, че основната им цел е да го заличат. С наличието на зарове, кубчета и мийпъли вместо фигурки, Destroy BCN! спада повече към абстрактните заглавия, от колкото тематичните. По-голямата част е оставена на въображението – хайде сега си представете, че зарчето, показващо 5 е подивяла горила, ала Кинг Конг, която търчи на бесен спринт през града. Сега отворете очи и претърколете зарчето 5 полета. Не е същото, нали?
Едно меле в Destroy BCN! не отнема повече от тридесет минути, затова не се учудвайте, ако направите три четири игри ей така. Първоначално бях приятно изненадан от размера и арта на кутията, след това разочарован от минималистичния дизайн и вид на играта, но също като в Chariot Race, Destroy BCN! е пример, че невзрачните компоненти не са показател за качеството на дадена игра. След няколко игри бях отново приятно изненадан, още повече, че точно този минималистичен дизайн е всичко, от което играта има нужда – по-големи компоненти или по-красиви няма по никакъв начин да променят усещането от нея.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Може би
Правилата са достатъчно семпли и играта е забавна. Не гарантираме, че някои членове на семейството няма да спят на дивана след игра, обаче.
Социални играчи – Може би
Ако псуването и заплахите се броят за социална интеракция, то Destroy BCN е сред най-социалните игри, които съм играл.
Стратегически играчи – Да
В тази игра няма случайност – няма хвърляне на зарове и теглене на карти. Само вие, вашите опоненти и преценката ви кой какво ще направи. Рай за стратезите.
Casual играчи – Може би
Destroy BCN е с много лесни правила и се обяснява за няколко минути. Самите игри пък са достатъчно кратки, за да може да задържат вниманието на „кежуълите“.
Hardcore играчи – Едва ли
Ако търсите заглавие, което да ви грабне и да стане основна част от „бордовия“ ви живот, Destroy BCN ще ви разочарова. Тя е лека игра с която да отпуснете между по-тежки заглавия.
