„Камшикът изплющя свирепо във въздуха и конете стремглаво се втурнаха напред. Тълпата изрева в екстаз, зрелището бе във вихъра си. Единият от състезателите погледна напред, вдигна копието си и с невероятна точност го хвърли в лявото колело на колесницата пред него. То мигновено се счупи, колесницата заора, а водачът и излетя напред, само за да бъде стъпкан от собствените си коне. С триумфален вик стрелецът пришпори конете си, но не прецени ъгъла на завоя пред себе си и се разби в стената. Останалите състезатели умело заобиколиха двете останки и продължиха да се дебнат. Оставаше още една обиколка…“
Освен гладиаторските битки, състезанията с колесници също са били сред любимите забавления на тълпите в древен Рим. Chariot Race ви пренася директно на арената, в сърцето на екшъна. Готови ли сте да покажете уменията си? Състезанието е на живот и смърт, ще трябва не само да надбягате опонентите си, но и да се погрижите изобщо да не стигнат до финала. Отново виждаме името на Мат Лийкок върху кутията, но този път е изневерил на жанра си. В играта няма нищо кооперативно, дори напротив – колкото повече успеете да прецакате опонентите си, толкова по-добре за вас.
Chariot Race е показател, че хубавата игра не е задължително да е с първокласни компоненти. Още щом отворите кутията, ще видите, че колесниците са картонени плочки, които се сглобяват. Върху картите, които показват различните характеристики на всяка колесница вместо жетони, ще използвате пластмасови кламери. Въпреки че се водят бюджетно решение, кламерите имат едно голямо предимство пред жетоните – можете спокойно да вземете картата си в ръце, без да се притеснявате, че всичко върху нея ще се разлети. Все пак е добре да внимавате и да ги местите по-деликатно, защото могат да наранят картите. Всяка от тях е двустранна, като от едната страна всички са еднакви, а от другата са различни за всяка колесница.
И от двете страни имате полета за точки живот на колесницата, скорост и благословия от Фортуна. Полето за игра също е от по-тънък картон, от колкото съм свикнал да виждам в повечето заглавия. За сметка на това е двустранен, като различните страни могат да се комбинират за общо четири различни варианта на арената. Самата арена е с формата на 0 и е разделена на три ленти. Преди всеки завои на всяка лента е изписана безопасната скорост за навлизане в завоя (това е прекрасна идея и за нашите пътища, КАТ, водете си бележки!). Зарчетата, от друга страна, са страхотни – решението да бъдат дървени ми допадна много, свежа промяна е от всичката пластмаса в последно време. А и за игра с такава тематика, единственото по-автентично щеше да е да са от кости. Друга свежа промяна в Chariot Race (поне за мен) е, че в това заглавие няма карти, ако не броим тези за колесниците, но те минават по-скоро като листи с характеристики на каруц…колесниците.
Chariot Race почти не отнема време да се нареди на масата – сглобявате игралното поле в желаната конфигурация и всеки взима избраната колесница и прилежащата ѝ карта. След това се нареждате на стартовата линия и състезанието започва. По време на своя ход имате общо шест действия, като някои от тях не са задължителни, единственото задължително е да ги спазвате в точният им ред. В началото на хода си можете да поправите колесницата си, ако е поочукана, защото трасето никак не е от най-безопасните. Да не забравяме, че и опонентите ви не са особено приятелски настроени. За целта трябва да имате три точки благословия от Фортуна. След това променяте скоростта си според точките живот на колесницата, ако има нужда – тя винаги трябва да е по-ниска или равна на тях. В зависимост от скоростта ви в този момент се определя и колко зара хвърляте.
Планирайте внимателно, от тези зарчета зависи оцеляването ви. Ако след корекцията (при нужда), скоростта ви е 3, ще хвърляте 5 зара. Това ще ви дадеш шанс да наваксате бързо, ако другите са ви изпреварили, но също така може да ви изиграе лоша шега и да увеличите скоростта си прекалено много и да се разбиете грандиозно в завоя. След като хвърлите заровете, имате право веднъж да изберете произволен брой от тях и да ги хвърлите пак. Ако отново не сте доволни от резултата, Фортуна може да ви помогне. Срещу 2 точки благословия можете да изберете кои зарове да хвърлите отново или избран зар да обърнете на желаната от вас страна (стига да не е с лика на Фортуна). Можете да повтаряте това докато имате благословията на богинята, след което ще трябва да се примирите с резултата.
Възможностите, които ви дават заровете са най-различни, като получаване на благословия от Фортуна или смяна на лентата, в която се движи колесницата ви. Също така може да увеличите или намалите скоростта си, ако хвърлите коне. И не на последно място, ако ви се падне страната с копие, ще имате възможността да биете другарчетата около вас. Щом се нахвърляте, е време да се придвижите. Коригирайте скоростта си спрямо резултатите на зарчетата и смело напред. Тук идва забавната част – ако влезете в завой с по-голяма от безопасната за него скорост, получавате разликата в точките като щети. Всъщност това не е забавно… Забавно е да блъскаш другите колесници. Ако някои не ви харесва, можете да минете през неговото поле, като по този начин и двамата си отнасяте по 2 точки щета. За да бъде картинката пълна, щом приключите да се движите може да уцелите някого с копие или хвърлите калтроп зад вас.
Ако не знаете, калтропът е малка топка с шипове, чиято едничка цел в живота е гаврата с конските копита. Гадна работа. Хвърлете едно такова зад вас и следващият, който мине през това поле ще си отнесе 1 точка щета, точно все едно сте го уцелили с копие. Успеете ли да изкарате някого от игра, на негово място поставяте калтроп, като последни тленни останки и капан за следващия, който мине през това поле.
За да не е скучна Chariot Race, чичо ви Мат е внедрил много интересна механика за редуване на играчите. Вместо да се въртите по или обратно на часовниковата стрелка, карате по реда, в които колесниците се намират на арената. Не се притеснявайте, полетата са неравномерно разположени, така, че няма шанс да карате едновременно с някого и да се чудите кой да е първи. Редувате се, докато някой не направи две пълни обиколки. За да си ги отброявате е предоставен двустранен жетон за всяка колесница, изобразяващ един и два златни делфина. Започвате с страната с два делфина, като завършите първата си обиколка го обръщате на един и на края на втората го махате. Пресеклият първи финала не печели играта.
Ни най-малко не се шегувах, когато казах, че колкото повече прецаквате опонентите си, толкова по-добре за вас. След като някой пресече финала, довършвате рунда и накрая печели този, който не само е завършил двете си обиколки, но е и най-напред и жив. Жив, защото може да пресечете финала, да сте на една точка живот, вторият да завърши на едно поле зад вас, да ви отсвири с копие…и вече да не е втори.
Chariot Race отнема максимум един час да се изиграе, като междувременно е развалила няколко приятелства и разтрогнала 3-4 брака. Ако въпреки всичко в един момент играта ви се стори недостатъчно предизвикателна, на последната страница от книжката с правила има допълнителни такива за по-голяма трудност и разнообразие. Например можете да завъртите полето за игра, като от другата страна на някои квадратчета има каменни отломки. Минаването през тях означава смърт и директно отпадане от играта. Също така на гърба на всяка карта на колесница има индивидуални характеристики за всяка от тях, за да има вече значение коя си избирате. Мога спокойно да кажа, че по-голямата част от бюджета на играта вероятно е отишла за хонорара на Мат Лийкок, тъй като е свършил отлична работа с механиките и геймплея, за сметка на компонентите.
Забавлявах се с Chariot Race доста повече, от колкото очаквах. Не само това, но и всички в игровата ми компания я харесаха. Може би това е настолният вариант на „Graphics don’t matter“. В никакъв случай не искам да кажа, че компонентите са евтини, но ще ги нарека бюджетни. Картонените колесници, дори с индивидуален арт за всяка една просто седят… ами картонени. Единствената друга „истинска“ рисунка е върху кутията. Полето си личи, че е 3D дизайн, както и картите. Калтропите са просто дървени кубчета. Всичко това може да не пречи на геймплея, но със сигурност отнема от атмосферата. Някои дори биха казали, че изглежда като по-читав печат на тестова версия на играта. Ако все пак решите да се сдобиете с Chariot Race, сигурен съм, че няма да ви е никак трудно да подобрите някои компоненти или да ги подмените. Смятам, че е по-добре да ми се налага да си оправям компонентите, отколкото правилата. Механиките и идеите внедрени в това заглавие го правят нещо много повече от вариант на „Не се сърди, човече“. Поздравления, Мат, още едно хубава игра с твоето име.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Може би
Правилата не са особено сложни, но внимавайте малчуганите да не се окажат по-добри стратези от вас.
Социални играчи – Едва ли
Освен да гледате лошо този, който току що ви е блъснал и заковал с копие след това, няма друга особена интеракция между играчите.
Стратегически играчи – Да
Въпреки заровете, стратегията е доста добре застъпена в играта. Добре обмислен ход, заедно с добър запас благословия от Фортуна могат да са ключови в даден момент.
Casual играчи – Едва ли
Правилата са лесни и няма да ви е трудно да зарибите нови хора за Chariot Race. Също така е лесно и да ги откажете, след като първите игри се разбият още на първата обиколка.
Hardcore играчи – Едва ли
Chariot Race е добра игра, но не бих я сложил в категорията на големите игри. С продължителност от максимум час, тя няма да ви постави пред огромни трудности или да окупира целият ви уикенд.
