Лабораторната работа… да създаваш нови технологии, да откриваш ваксини, да разработваш свръх секретни оръжия и да бъдеш опората на спасителите на света! Не, не и в този случай, съжалявам. Тук нещата са на по-земно, реалистично и скучно ниво. Ray Master ви поставя в ролята на обикновени учени, чиято единствена цел е да получат възможно най-добри проби. Разбира се, в името на интригата, има вражда между двама от старшите специалисти в лабораторията. Все пак Нобеловата награда и научните похвали са поименни, а кой не иска трудът му да бъде публикуван в реномирано научно издание?
Преди това да се случи обаче, ще трябва да се поизпотите в лабораторията. За да получите съответните проби, които споменах, на ваше разположение е Лъчът. Това е най-новото изобретение във вашата малка лаборатория, което има способността да смалява и увеличава неща. За съжаление явно е сглобяван в Китай… Сега ще ви обясня какво точно имам предвид. В кутията на играта ще намерите освен тесте малки карти, зарчета, кубчета, правила, поле за лабораторията, работен пулт за лъча и самият Лъч, който трябва да си сглобите. Той представлява картонена миниатюра, която е меко казано кекава. По време на игра ще го плъзгате напред-назад по обозначените релси в лабораторията, но ако някой допусне грешката да го вдигне… ще трябва да го сглобявате пак, ако междувременно не падне нещо от него. За капак пробите, които нареждате в лабораторията са прекалено близо до Лъча и трябва много да внимавате като ги взимате, за да не го бутнете.
Преди да започнете Ray Master, подреждате заровете както е показано и хвърляте зарче за да видите къде се пада Лъча. Насладете се на това хвърляне – единственото в играта е… След това правите началните настройки на Лъча, всеки от вас си взима двама учени (под формата на кубчета) и тегли две карти от тестето. Зарчетата представляват пробите – те са три различни размера и когато стреляте по тях с Лъча, променяте размера и стойностите им. Лъчът има две степени – уголемяване и смаляване. По-малко зарче – повече точки. Уловката е, че всеки път, когато смалявате зарче, вадите една точка от стойността му, освен ако Лъчът не е напълно студен.
За да получите възможно най-добрите проби, ще трябва да манипулирате Лъча чрез учените и стажантите. Стажантите са картите, които теглите и всеки от тях може да изпълнява само една специфична задача. В началото на хода си задължително играете един стажант и ако решите – учените си. По този начин работите с Лъча – местите го по релсите, регулирате височината му, охлаждате го или каквато и друга опция е налична на контролното му табло. Ако не стреляте по време на хода си, получавате един допълнителен учен, който е на ваше разположение, докато използвате Лъча по предназначение. След като приключите с бърникането в лабораторията си, теглите карта със стажант и е ред на следващата група учени. Редувате се така, докато енергията на Лъча не свърши или не преминете три пъти през тестето стажанти.
До тук нищо интересно, дори бих казал, че Ray Master е малко по-сложна и скучна от обичайното за този тип заглавия. Въпреки това в мен оставаше надеждата, че ще има нещо, което да я отсрами. Уви, не… Има игри, в които всички елементи са хубави и това води до завършен вид на заглавието и то е приятно за игра. Има и такива, в които един елемент е основен и всички други водят към него, като целта е той да донесе най-голямо удовлетворение на играчите.
В Ray Master това трябва да е използването на Лъча – все пак през повечето време се надлъгвате с противника за постигане на оптималните настройки, за да може да получите перфектната проба. И ето – всичко е подредено, звездите са благосклонни към вас, Меркурий не е ретрограден, луната е в точната фаза, зимното слънцестоене е минало, поемате си дъх, натискате червения бутон и… това е. Няма хвърляне на зарове, няма особени промени. Просто сменяте зарчето пред лъча. Нищо друго! А толкова се надявах, че ще хвърлям зарчета на поразия – все пак играта идва с 18 (!!!) зара! Съгласен съм, че наистина са оптималният вариант за отбелязване, но все пак. През цялата игра се стараете да получите по-малки зарчета, с по-високи стойности на тях. Но ще трябва да внимавате – ако смалите зарчетата прекалено, те изчезват в квантовото измерение, а заедно с тях и точките, които ви дават. Няма точки – няма Нобелова награда.
За да е по-ясна цялата картинка, която Ray Master рисува, ще дам един пример. На вашият ход слагате карта стажант, един учен за охлаждане на лъча и един за местене. Стажантът може само да стреля, за това него ще го изиграете последен. Първо местите Лъча, след това го охлаждате, за да го охладите напълно и накрая стреляте. Зарчето пред Лъча е среден размер с 5 точки и се преобразява на малък зар с 5 точки, тъй като Лъчът е напълно студен. Разбира се, подобен ход е възможен, ако всички останали обстоятелства го позволяват, за това ще се наложи да мислите и да надхитрите опонента си. След като сте стреляли успешно, увеличавате температурата на Лъча, намалявате енергията му, теглите си карта стажант и е ред на противника ви.
Щом приключите играта, броите точки и това е – имате горчивият вкус на победата и мисълта, че тези 20 минути можеха да са по-ползотворни. Ако все пак играта ви грабне интереса, от разработчиците са предвидили няколко допълнителни вариации като призма и късо съединение. Призмата разклонява лъча и уцелвате зарчета настрани, а късото съединение си прави гаргара с настройките на Лъча през определени интервали. За по-самотните е предвиден и соло вариант на Ray Master, в който ще трябва да успеете да премахнете всички чужди проби и да постигнете личен рекорд по точки. Всичко това е на ваше разположение, стига да успеете да задържите вниманието си достатъчно дълго върху играта.
Ray Master изглежда като изключително приятно заглавие щом погледнете кутията. Дори артът върху нея предразполага към динамика и екшън. Уви, щом веднъж започнете да играете, ще видите, че добрите идеи са зле реализирани. Компонентите са ок, като изключим Лъча, но процесът на игра е муден и еднообразен, нищо особено не се случва, а действието предвидено да е „черешката на тортата“ – стрелбата с Лъча, е посредствено. Дори допълнителните режими на игра не предлагат нищо особено, което да ви накара да пожелаете да свалите кутията от рафта. Честно казано соло режимът ми хареса най-много, тъй като в него трябва да вложите повече мисъл. Но при наличието на толкова заглавия със соло режими, кои от кои по-добри, Ray Master остава доста назад в класацията.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Едва ли
Бъдейки за 1 или 2 души, Ray Master не е точно семейно заглавие. А и правилата ще дойдат в повече на по-малките.
Социални играчи – Не
Комуникацията нито е задължителна, нито желателна между отделните играчи.
Стратегически играчи – Едва ли
Обмислянето на хода ви може да доведе до най-добрите проби, но в повечето случа прецакването на противника върши по-добра работа.
Casual играчи – Едва ли
Въпреки, че е малка, Ray Master е натоварена откъм правила. Докато обясните всичко на не толкова зарибените си другари, те ще са заспали.
Hardcore играчи – Не
Дори соло режимът няма да ви предостави толкова голямо предизвикателство, че да се отдадете толкова много на Ray Master.
