Най-значимото събитие за света на ролевите игри със сигурност беше излизането на петото издание на Dungeons and Dragons миналата година. През това време една от основните книги с правила на ролевата игра – Player’s Handbook, се превърна в една от най-продаваните книги в Amazon, а както ветераните, така и новите играчи са на мнение, че това издание може би е най-доброто от D&D досега.
Именно за това ние от Gamebox решихме, че е редно да ви представим книгите от новата ревизия на Dungeons & Dragons и да дадем нашето мнение за тях. Благодарение на Wizards of the Coast в поредица от ревюта през следващите седмици ще видите не само Player’s Handbook, но и Monster Manual и Dungeon Master’s Guide, както и първите няколко книги с приключения. Заедно с мен през стотиците страници ще премине нашият автор и дългогодишен играч на ролеви игри Иван Вульпе.
Ники: Иване, миналата година отпразнувахме 40-годишнината на Dungeons & Dragons доста подобаващо – с ново издание. Днес с теб предстои да си поговорим за може би най-ключовата книга в него – Player’s Handbook (PhB оттук нататък). Но първо – какво мислиш за новото издание като цяло?
Иван: Това, което Wizards of the Coast се опитаха да направят с D&D 5, беше да улеснят някои механиките и процедури на игра, като комбинират и доразвият идеи от предишни издания. Но, за да не опростят по този начин играта, много са акцентирали върху правенето и развиването на герои със собствена ниша и идентичност.
Ники: Перфектен пример точно за тази идея е новият PhB. Книгата се различава от съименниците си в по-старите издания именно по това, че се фокусира върху създаването на персонажи и тяхното развитие. В тази връзка мисля, че можем направо да я наречем с истинското ѝ име – Character Creation Handbook!
Иван: Така е много по-честно, да. Дори на обем седем от единадесетте глави в PhB са посветени на героите и уменията им. Откъм класове няма много промени – всички варианти за класове на персонажите ви в Dungeons & Dragons 5 сме виждали и в предишни издания. Това, което е ново и вълнуващо са специализациите – повечето класове се разделят още на второ или трето ниво на отделни специализации.
Ники: Специализациите всъщност са големият жокер на Wizards – така от една страна се прудържат към традициите на играта, но от друга правят огромна стъпка в правилната посока. Разделянето на класовете на няколко варианта не само разнообразява играта с всеки един от тях, но и помага за идентичността на персонажите. Специализациите наподобяват парагоните и престижните класове от предишни издания, но на практика са нещо съвсем различно.
Иван: Ако сте привързани към някои стар популярен парагон или престижен клас има вероятност да намерите еквивалент вграден в стандартните класове в петицата. В крайна сметка това построение на геройте дава повече свобода на играча и само по себе си създава впечатление за широк свят, в който не са единици уникалните персонажи. Особено, защото сега всеки има и други опции извън класа, с които може да създаде персонаж.
Ники: Аз например веднага се хвърлих на барда за първия си герой. Традиционно познат като jack of all trades, той е доразвит в петото издание на Dungeons & Dragons с два „колежа”, в които може да влезе на трето ниво. Тъй като моят гном беше любопитен по природа, Колежът на знанието му пасна веднага – това не само, че доразви идентичността на персонажа ми, но и му даде нови възможности да помага на съотборниците си чрез магия.
Иван: Аз избрах вещер (warlock), защото той беше променен веднъж в миналото издание и исках да видя как са балансирали постоянната мощ, която можеше да излъчва. На първо и на трето ниво можех да избера от общо шест опции за божествата, които почитам и силите, които ми дават, допълнително на класическите магии и емблематичните за вещерите инвокации на всяко ниво. Понеже се оформи като стандартния злодей от евтино детско филмче, се възползвах от background системата, за да го дооформя като честен, но алчен клошар, привързан с родното си градче.
