Ревю: Lorenzo il Magnifico – бай Уве, това ти ли си?

Изразът „сухо евро“ се е появил сред феновете на настолни игри поради една единствена причина – повечето евро тип заглавия не разчитат кой знае колко на тематичност. В тях все пак има някаква тема – най-често икономическа и/или търговска, но те не си слагат на сърце идеята да те потопят в нея. В днешно време обаче дори закоравелите фенове на еврото (които закусват с кубфлейкс) не се оплакват, когато на пазара се появи хубава игра от този тип, която има и нещо повече от залепена тема. Lorenzo il Magnifico (или само Lorenzo) излезе миналата година стана обект на толкова внимание върху себе си, че създателите ѝ – италианците от Cranio Creations, бяха „привлечени“ към гиганта Cool Mini or Not.

Съвсем в рамките на нещата е италианци да направят игра, разказваща за италианския ренесанс. В Lorenzo си начело на благородническо семейство, което разполага с няколко различни по умение членове. Целта ти е да станеш най-влиятелната фамилия, като за да го постигнеш, се конкурираш с до трима свои приятели за точки. Основният механизъм на играта е поставяне на работници – твоите цилиндрични роднини, по локации, разположени на централния борд на Lorenzo. Най-често това са четирите колони, на които всеки от шестте рунда се появяват нови и апетитни карти със сгради (жълти), персонажи (сини), територии (зелени) и приключения (лилави). Докато пращаш фамилията да се шматка по пазари, работилници и поля, църквата не спи – на всеки два хода ще трябва да покажеш своята признателност към нея, иначе – лошо. На края на шестия рунд броиш точките, които се леят отвсякъде и най-влиятелният печели.

Lorenzo има една много любопитна особеност на worker placement елемента си – в началото на всеки рунд хвърляш зарове в три цвята, които съответстват на трима от четиримата ти работници. Всички играчи ползват стойностите от тях, за да определят ефективността на пионките си. Съответно повечето действия, които можеш да предприемеш в играта изискват някаква минимална стойност – по-силните обикновено имат по-голямо изискване. Тук на помощ идва един от ресурсите в играта – слугите. Тези лилави човечета приличат на стандартните работници, но всъщност са безполезни без член на семейството ти. Те обаче могат драстично да наклонят везните в твоя полза – всеки един, който използваш увеличава стойността на работника ти с 1. Освен слугите, на собствения ти борд в Lorenzo имаш място за злато, дървен материал и камък – другите ресурси в играта. Празните полета пък са запазени за територии и сгради, с които можеш да се сдобиеш чрез…

Кулите

Макар да има няколко важни действия извън кулите, в по-голяма част от времето ще искаш да пращаш хората си на някоя от четирите кули, които носят development карти. Територии, персонажи, сгради и приключения се теглят от съответните тестета в началото на всеки ход, предварително подредени по епохи (на всеки два рунда те стават една идея по-ефективни). Кулите имат не само визуална функция – картите в долната им част изискват по-ниска стойност работник, следователно са по-лесни за грабване. Това, което много ме радва в тази система е, че картите се теглят на случаен принцип и в едно преиграване определена карта може да бъде евтина, а в друго – непосилно скъпа. Този факт не само увеличава преиграваемостта на Lorenzo поради многото възможни комбинации, но и те насочва към различен подход към победата.

Както можеш да очакваш от едно класическо евро, всичко в Lorenzo е наблъскано с иконки – ресурси, точки, вяра, военна сила и какво ли още не. Хубавото е, че текст липсва, а символите са достатъчно разбираеми, за да не се налага често проверяване в правилата. Е, няколко ефекта на по-сложни карти не са толкова интуитивни, но те са по-скоро изключения. Самите четири типа карти са доста различни едни от други, макар всички да имат място за незабавен и перманентен ефект. Териториите и сградите поставяш на борда пред себе си и можеш да активираш чрез harvest и production (за тях след малко), най-често за производство или преобразуване на ресурси. Личностите обикновено разчитат на незабавни ефекти, пасивни умения и на факта, че носят точки на края на играта в зависимост от общия брой, който натрупаш. Приключенията струват доста ресурси или военна сила, но носят точки и мощни незабавни бонуси.

Няма смисъл да се впускам в подробности относно ефектите – те са доста различни и комбинациите между тях са интересни за изследване. Друг аспект на правилата на Lorenzo прави играта много оспорвана и създава предпоставки за интересни взаимодействия между участниците. Поставянето на членовете на семейството ти по четирите колони е ограничено– ако в съответната колона има пионка на друг играч, трябва да платиш 3 злато, преди да поставиш своята. Ако пък има твой цилиндър, не можеш да сложиш втори, освен безцветния си (отново – след малко). При четене на правилата това може да ти се стори ограничаващо, но всъщност играта е много стегната заради него – всяко решение, което вземаш трябва да бъде внимателно обмислено, защото с него можеш да блокираш следващите си действия.

Прибиране на реколтата и производство

Кулите може да ти носят секси сгради и територии с наблъскани много иконки по тях, но за да активираш последните, трябва да предприемеш едно от двете действия, които отговарят на типа карти. Върни се на персоналния си борд – всеки път, когато активираш harvest или production, грабваш изобразените в ляво ресурси. Чрез подходящите сгради и територии обаче, можеш да активираш още готини и доходоносни ефекти. Трябва да знаеш, че по-мощните карти изискват и по-ефективен работник – ако нямаш такъв, се активират само картите със стойност равна или по-малка от тази на пионката ти. Тоест умението (стойността от зарчето) на членовете на семейството ти има огромно значение за това как ще протече хода ти – високата им стойност позволява да придобиваш карти от колоните и да активираш вече придобитите по-ефективно.

Споменах безцветния работник – четвъртият ти цилиндър е бял на цвят и винаги има стойност нула (аз го наричах „сакатко“, но май само на мен ми беше смешно), но заедно с нея и ценното умение да бъде поставян в колона, в която има друг твой човек. А и ако имаш достатъчно слуги, можеш да го направиш доста ефективен. Останалите места, на които можеш да сложиш работник на борда включват пазара (най-общо казано тук пращаш работник, за да добиеш директно някой от ресурсите) и двореца (където си резервираш позиция в реда за следващия рунд).

Военна сила, църква и всичко останало

Един ресурс е изместен от персоналния ти борд на обща скàла на игралното табло – точките военна сила. Както споменах, те ти служат при придобиване на най-апетитните карти на таблото – приключенията. Те могат да се грабнат чрез „харчене“ на военна сила, или на много ресурси, като често е по-ефективно да се снабдиш с първото. Военната сила обаче има и друга интеракция с останалите елементи на Lorenzo. За да отключиш третата и следващите позиции за територии на персоналния си борд, трябва да достигнеш определена военна сила. Наред с това тя носи точки на най-могъщите двама участници в края на играта.

А църквата? Благодаря, че попита. Църквата е любимият ми елемент в Lorenzo. Според мен на нея се дължи факта, че темата на Lorenzo се усеща една идея по-добре от тази на средностатистическото сухо евро. Три пъти по време на една сесия – на всеки два рунда, църквата ще иска от теб да покажеш отдадеността си към нея, тъй като през ренесанса никой не става богат и известен без благоволението на църквата. Ако не платиш определено количество точки вяра, следва отлъчването ти, а с него и един негативен перманентен ефект, който ще те следва до края на играта. Ако подвиеш коляно (хе-хе), губиш всичката натрупана вяра, но получаваш малко точки в замяна. Църквата е една привидно малка част от Lorenzo, но ми направи толкова голямо впечатление, защото сама по себе си те кара да взимаш интересни и определящи за по-нататъшната ти стратегия решения. Ако не се подчиняваш на религиозния терор, можеш да натрупаш достатъчно вяра, че да отбележиш тлъсти точки на края на играта, но пък негативните ефекти (общо 21, по 7 от всеки вид, всичките уникални) не са просто леки неудобства – някои могат да направят играта истински ад (хе-хе) за теб.

Лидерите са добавка към Lorenzo – те идват в кутията на играта, но се водят част от правилата за напреднали. Въпреки това аз ти препоръчвам да ги ползваш веднага след първата игра, защото всеки от двадесетте такива има уникално умение, внасящо още разнообразие. Те може да ти изглеждат доста силни, но трябва да имаш предвид, че при трима и четирима играчи рядко ще успееш да постигнеш изискванията на повече от двама. Наред с това лидерите могат да насочат тези от компанията ти, които не се ориентират добре към някаква определена цел, която да следват в играта, защото в Lorenzo начините за победа може да са много, но придобиването на точки изисква определена комбинативност и не винаги е очевидно как работи.

В заглавието на статията включих препратка към Уве Розенбърг (Caverna, Agricola, A Feast for Odin, Patchwork), защото Lorenzo il Magnifico много напомня на негова игра. С това не искам да обидя тримата дизайнери, отговорни за играта, а дори напротив – според мен те са свършили чудесна работа при създаване на един солиден и стегнат worker placement, който ще се хареса особено на феновете на механизма. Играта може да няма визията на нещо силно състезателно, но бързо ще откриеш, че блокирането тук е приоритет. Наред с това решенията, които са пред теб имат голяма тежест и няма да ти е скучно при изборите, които се налага да правиш. Основното ти ограничение е във времето – в Lorenzo не можеш да постигнеш всичко и тънкостта е да спечелиш чрез ефективно ползване на лимитираните си действия. За сметка на това при преиграване можеш да поемеш съвсем друг път към победата и усещането (разбирай – ключовите за стратегията ти ресурси, динамиката на добиването и преработването им, спомагателните действия, които трябва да предприемеш) е коренно различно.

Върни се на обложката на играта – този тип отпред прилича ли ти на някого, който се отпуска, like ever? Не мисля. Според мен една от причините Lorenzo да е толкова стегната и оспорвана са зарчетата. Якото в случая е, че всички ползват едни и същи резултат. Ако нямаме късмет, всички ще разполагаме със слаби работници, а ако имаме – всички ще се борим за високите карти, защото разполагаме с ресурсите да си ги позволим. Това не само означава, че шансът не играе сериозна роля, но и че Lorenzo сама те насочва към конфронтацията, поставяйки в ръцете ти еднакви с тези на останалите средства.

Lorenzo прилича на заглавие на бай Уве и защото визуалната презентация е дело на „любимия“ ми Клеменс Франц – редовния партньор на Уве Розенбърг. Макар да следвам с интерес всяка негова стъпка и той все още да успява да ме учудва с очевидната си липса на талант в илюстрирането, при Lorenzo неговият стил донякъде работи. Иска ми се определени части от таблото да бяха една идея по-детайлни, но за сметка на това считам, че персонажите са му се получили. Печелиш този рунд, Клеменс… (размахва ръка към небето)

Негатив на играта е и вариантът с двама. Не казвам, че той не си струва да се играе, но голяма част от конкуренцията при взимането на картите се губи, когато пред теб има само един опонент. В моите сесии с двама дори се случи и така, че нямаше никакво съревнование, защото избрахме коренно различни стратегии и разположението на картите го позволяваше. От друга страна при двама produce и harvest действията са строго ограничени – ако аз взема едното, ти трябва да вземеш другото, защото не можеш да си позволиш да ми оставиш и двете. Съответно играта определено е най-добра с четирима – ако не се кефиш на конфронтация, може да ти се стори, че нямаш достатъчно време за всичко или че тя свършва прекалено бързо, но ако обичаш да прецакваш другаря редовно, Lorenzo ще ти достави тази възможност.

Един от хитовете на годината! Няма спор! Lorenzo il Magnifico е супер солиден worker placement с тлъста доза конфронтация и постоянни смислени избори и трудни решения. Темата ѝ е година и има достатъчно добро изражение върху геймплея, а единственото, което донякъде куца е дизайнът на таблото (много зелено, бе Клеменс). Без никакви резерви препоръчвам Lorenzo на геймърите по света и си слагам лепящо листче с нейното име за предстоящия топ 100 за всички времена!

ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?

Семейни играчи – Едва ли

Lorenzo не е нито особено блестяща с двама, нито подходяща за деца, така че трудно ще мине за семейна игра.

Социални играчи – Не

Има игри, които не са особено социални, но поне малко си правят труда да ангажират участниците. Lorenzo не е от тях.

Стратегически играчи – Да

Всичката информация на борда е открита – перфектна предпоставка за стратезите да се развихрят.

Casual играчи – Едва ли

Lorenzo не е най-сложната или продължителната игра на света, но пък кежуалите бягат дори само при мисълта за сухо евро…

Hardcore играчи – Да

Динамичното състезание в Lorenzo я прави перфектна за тези, които обичат да се държат за гушите от начало до край!