В повечето случаи в ревютата си разглеждам нови или поне сравнително нови игри (да бе, а Galaxy Trucker от миналата седмица?) – не всеки ден ми попада игра, която да е на тридесет години и да не е супер-мега световно известна. Take it Easy! е не само изключително стара, но изцяло абстрактна игра – две причини да погледна на нея с недоверие от самото начало. Именно затова съдържанието на следващите редове ме изкарва малко от зоната ми на комфорт – абстрактните заглавия не са първият ми избор при разглеждането на рафтовете по магазините…
Но какво пък толкова, ще кажете? Всяка една настолна игра е донякъде абстрактна. А и темата, колкото и добра и поглъщаща да е, не може да спаси от пропадане игра, която няма солиден геймплей, основаващ се на някаква абстракция, нали? Именно с тези въпроси наум започнах да тествам Take it Easy!. Настоящото издание е дело на Burley Games и включва компоненти за до шестима играчи, както и дълъг списък с варианти и вградени разширения, които би трябвало да я разнообразят до безкрайност. Да видим дали в написаното на задния капак има някаква истина!
Концепцията на Take it Easy! е изключително проста – имате на разположение игрално табло, което представлява рамка, а в нея трябва да поставяте шестоъгълни плочки до абсолютното ѝ запълване. На тия плочки има линии, разделени по цветове и цифри, като при поставянето им целите да ги наместите така, че да създадете колкото се може повече непрекъснати линии от един цвят – само те отбелязват изобразените на плочките точки. Сборът от точките съвсем естествено определя победителя. Иии… това е всичко! Добре де, не точно – хубаво е да знаете, че при сесии с повече от един играч (да, можете да играете сами) всички ползват едни и същи плочки, а за избирането им се редувате.
Както сами виждате, правилата са безбожно прости и могат да бъдат обяснени на всеки за минути, тъй като желанието за подреждане идва някак от само себе си (за жалост не и когато е подреждане на квартира обаче…). Take it Easy! може да изглежда като елементарна за схващане и играене, но всъщност нито едно от двете не е абсолютно вярно. Правилата са лесни и само едно разиграване е достатъчно, за да разберете последователността на действията и ограниченията на плочките, но това съвсем не означава, че веднага след това ще започнете да правите резултати от порядъка на 307 точки (максималните за базовата игра). Заглавието изисква една идея повече съобразителност, концентрация и дори опит, отколкото изглежда на пръв поглед.
Което е първата приятна изненада в Take it Easy! – играта предлага доста повече, отколкото обещава с първото си впечатление. Най-голямата за мен изненада беше, че тя е доста зарибяваща, въпреки неприветливия си външен вид. Реденето на цветни линии може да ви се струва като скучно занимание, но е факт, че дори и аз изиграх десетина сесии още първия път, в който тествах Take it Easy!. Причината за това е, че по време на игра в нея се стремите едновременно да създадете няколко последователни линии, но нито знаете какво ще излезе до края на рунда, нито можете да местите плочките си след поставянето им.
Донякъде можете да планирате за напред, но в Take it Easy! късметът играе известна роля – често последните парчета ви прецакват солидно. Познаването на плочките помага много за минимизирането на този ефект и това се забелязва веднага – след няколко игри ще подхванете силните комбинации и ще се стремите към тях. Това съвсем не означава, че няма да има нужда да се адаптирате според разкриващите се постепенно плочки обаче – вариациите в играта идват не само от различните шестоъгълници, но и от реда, в който те се теглят.
