
Това, което веднага не харесах в играта беше, че тя няма абсолютно никаква интеракция между играчите. Take it Easy! е абсолютно същата, както когато играете сами, така и когато съберете приятели около масата. Да, има някаква тръпка в това, че всички ползвате едни и същи плочки и единствено от умението и познанията ви (добре де, понякога и от късмета) зависи дали ще надделеете над приятелите си, но от друга страна липсата на взаимодействие е нетипично за настолните игри, които харесвам и винаги ми е неприятно, ако не го видя в дадено заглавие. За сметка на това времето за изиграване е изключително кратко, дори и с най-древните китайски мислители – тъй като избирате едновременно, една сесия отнема не повече от 15 минути.
Take it Easy! явно разчита донякъде на вариантите – в Daffodil Edition-ът, който виждате на снимките са поместени два основни начина за игра, както и общо 9 варианта за играенето им. Горе ви посочих базовата Take it Easy!, но за любителите на разчупените вариации е доста по-подходящ гърба на игралните табла – така нареченият Daffodil Board. При него формата, в която трябва да наредите плочките си е малко по-разчупена и предлага ново предизвикателство – да успеете да подредите значително по-дълги линии.
Макар много да разнообразява базовата игра, този начин да се насладите на Take it Easy! е малко по-неподходящ, ако не сте привикнали много добре с концепцията на играта. Това е така, тъй като при него повечето точки се отбелязват от дълги линии и има много възможности да се прецакате сами (особено ако сте алчни). Наред с това утесняването на таблото в средата много ограничава възможностите за подреждане и „добрите“ варианти остават значително по-малко, което увеличава шанса с опонентите си да поемете една и съща стратегия, но решаващи да се окажат гореспоменатите последни плочки, синонимни на шанса.
Останалите варианти на Take it Easy! включват различни видове отбелязване на точките и донякъде разнообразяват играта. Казвам „донякъде“ неслучайно – не очаквайте от тези варианти качеството на цялостни разширения. Освен двата основни начина да играете Take it Easy! – базовия и Daffodil борда, както и варианта с луните и слънцата, всички останали внасят само дребни промени в играта. А този с луните и слънцата доста променя начина на точкуване, тъй като ви позволява да спечелите някоя друга точка от всички линии, стига да успеете да напаснете още един вид символи. Това може да дойде малко в повече, ако играете за първи път, така че го задръжте за малко по-натам.
Take it Easy! е интересна абстрактна игра. Ето, казах го. Не беше толкова трудно… В нея няма нищо, което да ви привлече визуално – тя е изцяло лишен от тема пъзел на числа и цветове и на фона на много модерни заглавия изглежда незначителна. Но играта компенсира всичко това със солиден и зарибяващ геймплей. Именно „зарибяваща“ е думата, която според мен определя най-точно Take it Easy! – през цялото време имах чувството, че играя Убонго без таймера и няколко-минутните сесии ми омръзнаха чак след петдесетина изигравания (така и не направих 307…), което всъщност не е чак толкова много за толкова къса игра.
Лошото е, че ако играта не успее да ви зариби и не събуди у вас желание за постоянно подобряване на резултата, ще осъзнаете, че геймплеят е доста повтаряем. Вариантите адресират този проблем, но не директно – те предлагат нови начини за смятане на точките, но това влияе само отчасти върху основата на Take it Easy!, която не се променя кой знае колко дори на Daffodil борда.

Рядко препоръчвам толкова абстрактни игри, но в случая ще се застраховам – Take it Easy! е много абстрактна (ако това въобще е количествено определяемо…) и или ще ви грабне веднага, или ще я подминете тотално. Всъщност обаче това не означава, че тя е насочена само към хората, които са фенове на този тип заглавия. Тя е лесна за разбиране, но трудна за овладяване и е способна да ви накара да я играете в неразумно дълги поредици от сесии, само и само да подобрите резултата си. Макар да липсва взаимодействие между играчите, тя е доста приятно леко заглавие, тип филър, което можете да предложите и на деца – не само възрастните обичат да редят линии!
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Да
Take it Easy! притежава всички признаци на добро заглавие за семейна обстановка – лесни правила, бързо изиграване, зарибяващ геймплей.
Социални играчи – Не
По-антисоциално от това няма накъде. Добре де, ако има игра, която се играе от различни стаи, то тя бие Take it Easy! в това отношение.
Стратегически играчи – Може би
В играта има известна доза късмет, но бързо ще забележите, че и опитът и съобразителността си казват думата.
Casual играчи – Да
Играта буквално се обяснява сама с външния си вид и с 15 секунди примери.
Hardcore играчи – Може би
Take it Easy! може да бъде много оспорвана, при положение, че всички разполагат с едни и същи плочки.

























































