Социалните игри със скрити самоличности са един част от жанр на настолните игри, който беше решаващ за тоталното ми зарибяване по хобито. Заглавия като The Resistance и Werewolf може да са просто доразвити парти игри, но истината е, че те все още доминират пазара и се играят постоянно. Единственият въпрос, който следва да си зададем е „Докога?“.
Миналата година на пазара се появи едно заглавие, което бързо стана феномен, може би отчасти защото не можеше да се намери извън Русия. За Spyfall дълго време можехме само да слушаме и да мечтаем, защото играта не само беше на руски, но и не можеше да бъде изнасяна от страната. Благодарение на Cryptozoic Entertainment обаче, една година по-късно е налице и английската версия.
Многото шум около играта, подкрепен с тежките мнения, че тя ще бъде новият цар на социалните игри вдигнаха летвата доста високо и очакванията за нейното качество растяха с всеки изминал ден. Не че не знаехме точно какво ще получим, тъй като играта може да се обясни в рамките на едно изречение, но все пак интересът към Spyfall се увеличаваше.
Та… струваше ли си чакането? Наистина ли играта е толкова добра? Ще спре ли Ник Кейдж да прави кофти филми? Отговорите на част от тези въпроси можете да прочетете в следващите редове.
Не се шегувах като казах, че правилата на Spyfall могат да се обяснят само в едно изречение и считам, че мога да го докажа. Ето го и него: Spyfall е игра на скрити самоличности, в която участват трима до осем души, един от които поема ролята на шпионин, чиято цел е да остане незабелязан след няколко минути неловки въпроси, разменящи се около масата.
Може и да не се получи особено благозвучно, но горното изречение сумира значителен процент от правилата на играта. Готово, можете да изхвърлите книжката с правила, тя вече не ви трябва! Или не слушайте глупостите, които говоря понякога, защото освен петте странички правила, в книжката ще намерите едно от най-важните неща в Spyfall – списъка с всички локации. Но за това след малко.
Нека да поясня това, което исках да кажа, преди да се отплесна. Spyfall е игра със скрити самоличности, в която участниците се опитват да открият този от тях, който е поел ролята на шпионин. Всеки от тях притежава карта, която указва локацията, на която се намира. Местата, на които можете да попаднете включват донякъде стандартни локации като хотел или плаж, но има и по-завъртяни като посолство или дори кръстоносна армия.
На картата на шпионина пък вместо индикация къде се намира, има присъстващия на най-неочакваните места в цялата игра костюмиран господин. Феноменалното в Spyfall е именно идеята за хвърлянето на един от играчите в обстановка, която е изключително трудна и неудобна за него. Само си го представете – всички останали около масата знаят къде се намират и единствената им цел е да ви разкрият!
Това става чрез задаването на въпроси между играчите и единствената добра новина за шпионина е, че останалите могат да послужат за страхотно прикритие. Уловката е, че участниците в Spyfall не трябва да разкриват прекалено много за това къде се намират, защото точно както те се опитват да разкрият шпионина, така и той самият иска да разбере на коя локация е, за да победи.
Което означава, че Spyfall е забавна и за двете страни и не само ролята на шпионина е неудобна, защото няма как да сте сигурни в самоличността на никой друг, освен вас. Тъй като върпосите, които можете да задавате могат да бъдат под всякаква форма, трябва да внимавате да не направите услуга на шпионина като му дадете много информация или превърнете себе си в мишена.
Това създава една атмосфера, която е едновременно напрегната и комична, защото предполага наистина много грешки. В същото време и двете роли, които могат да ви се паднат са интересни и могат да използват различни трикове, за да се измъкнат/измъкнат информация от останалите.
Хубавото е, че с това се изчерпват правилата на Spyfall. Там, където свършват компонентите и книжката с инструкции, започва надлъгването между играчите и страхотния социален елемент. Тъй като съм юрист по професия, в общи линии си изкарвам хляба с лъжи, но далеч по-хубаво е, когато го правя за удоволствие.
