За повечето хора настолната игра означава вечер с приятели, в която се карат помежду си в някое състезателно заглавие, или пък се кооперират в опитите си да победят играта. Без съмнение многото тематични заглавия, които влизат в горните определения са лицето на модерните настолни игри, но далеч не изчерпват възможностите на хобито.
Настолните игри, в които се разказват истории са странна част на нашето любимо хоби. По-скоро занимания, отколкото игри в традиционния смисъл на думата, те разчитат на креативността и общуването между участинците в тях, за да ги накарат да се чувстват добре. В същото време те са много подходящи за непринудена обстановка и хора, които не са особено сериозни играчи на настолни игри, защото не изискват голяма концентрация.
Co-Mix е игра, към която подходих с много съмнение, просто защото като играч никога не ме е бивало в разказването на истории, които да са едновременно добри, лишени от цинизъм или да не са обидни за определени хора/групи от хора. Хората сред вас, които изпитват подобни проблеми със сигурност знаят колко е трудно да бъдат част от игра с разказване на истории (и да губят брутално през цялото време).
Е, Co-Mix има желание да се справи точно с това. По думите на самия дизайнер на играта – Лоренцо Силва, тя помага на не особено изразимите от нас чрез идейните илюстрации и страхотната система за оценяване. Не особено скромното мнение на шефа на Horrible Games (смело име, знам!), което обаче е точно на място!
Co-Mix е интересна смесица от игра с асоциации и такава с разказване на истории, в която участниците създават разказ по комбинация от избрани от тях картинки. Илюстрациите може да не са толкова абстрактни, колкото в Dixit например, но свободата при избора им е доста голяма. 150-те двустранни карти с картинки гарантират разнообразието на идеи, ако ви липсват такива.
Във всеки от трите рунда, които оформят една сесия ще можете да създадете по една уникална история, като единственото ви ограничение са предварително избраната обща тема и дванадесетте карти в ръката ви. И двете помагат много на лошите разказвачи, тъй като поставят някакви рамки, които са достатъчно размити, че да не пречат на въображението ви, но все пак ви дават насока ако не се справяте особено добре с измислянето на истории от нищото.
Имам една голяма критика, която не може да чака края на ревюто и държа да отбележа веднага. Заглавието и кутията на Co-Mix насочват първото впечатление на хората към комиксите и супергероите, което е подвеждащо. Като всяка добра игра, в която креативността е на почит, историите в Co-Mix зависят изцяло от вашето въображение, колкото и да се опитва кутията да ви убеди в противното.
Бързо ще разберете, че правилата на Co-Mix са по-скоро ориентир и не е нужно да ги следвате стриктно, за да се забавлявате. Въпреки това идеята на играта е интересна – след изборът на тема, участниците теглят по дванадесет (двустранни) карти и създават история по свой вкус. В зависимост от желанието ви или това колко сте напреднали, можете да изберете панел с шест или девет сцени.
Компонентите на Co-Mix веднага предизвикват интерес у играчите. Панелите сами обясняват целта си, но повечето хора не очакват пясъчния часовник, с чиято помощ наказвате най-бавните автори на истории. Макар да не съм голям фен на времева рамка при подобна игра, факт е, че това забързва геймплея, без да ограничава особено тези от вас, които имат нужда от повече време.
Картите служат за отбелязването на ключови събития в разказа ви, но не бива да мислите, че сте длъжни да се придържате към тях стриктно – всяка от тях може да се използва по няколко начина в зависимост от това как я тълкувате. Харесва ми и идеята за двустранните карти – така възможностите се удвояват без да се налага да теглите огромна ръка от миниатюрните картички.
В основата си Co-Mix е игра с разказване и през повечето време или ще представяте историята си на останалите, или ще слушате техните съчинения. Тъй като имате поставена обща тема, но уникална ръка от карти, е гарантирано, че разказите ви ще бъдат разнообразни и интересни.
