Един от проблемите, които съм забелязал при играта на подобни заглавия, е фактът, че хората нямат особена мотивация да слушат останалите участници. При Co-Mix това липсва и по мое мнение се дължи на две неща. От една страна при приключване на запълването на панелите с картинки, любопитството при вида на комбинациите на останалите ви кара да се чудите какво ли са намислили приятелите ви с тези странни карти.
Визуализацията на това, което предстои е само част от причините да очаквате разказите в Co-Mix с нетърпение. Оказа се, че г-н Силва не е преувеличил, когато е похвалил собствената си система за оценяване. Различните игри от този тип използват разнообразни методи да обвържат разказването на истории с някакъв състезателен финал, който да превръща заниманието в игра, но оценяването в Co-Mix няма нищо общо с тези, които сме виждали досега.
След като всички са разказали своите истории, е време да ги оцените. Това става чрез комплект от жетони, какъвто притежава всеки от играчите. Можете да дадете три „награди“ – най-оригинална история, най-вълнуващ разказ и най-добре композиран сюжет. Интересното е, че можете да наградите дори и себе си, макар това не винаги да е добра идея.
Уникалността на системата за оценяване на Co-Mix се крие в това, че трябва да отговаряте честно – само играчът, събрал най-много оценки от определена категория получава точки, а заедно с него наградени сте и самите вие. С други думи ако една история наистина се е откроила, а вие пропуснете да я оцените, от това ще загубите.
Идеята за честно ревюиране на разказите в Co-Mix работи изненадващо добре с по-малко играчи (4 до 5), но ако се възползвате от варианта на играта, в който участниците са повече, тя малко издиша. От сесиите, в които я изпробвах разбрах, че с повече играчи, Co-Mix е малко странна, тъй като отборното създаване на истории е реализирано не достатъчно добре.
Не ми хареса и вариантът, при който един от участниците играе сам, докато останалите са в отбор. Очевидният дизбаланс, до който води това може да не е кой знае какво в игра с разказване на истории, но все пак може да накара част от участниците да се изнервят.
И все пак Co-Mix не е игра, която трябва да приемаме толкова насериозно. Не случайно не се впуснах в подробно обяснение на правилата – в повечето игри забравихме за половината от тях. Това е възможно само при заглавие, което успява достатъчно умело да привлече вниманието на играчите към това, което е важно – забавлението.
Като всяка игра от този тип и Co-Mix варира в своето качество според уменията и креативността на играчите. Правилната група може да е определяща за това дали играта ще ви хареса или не. Въпреки това считам, че Co-Mix е заглавие, подходящо дори и за хора, които не са добри в разказите – все пак играта ви помага по много начини да се справите с това, че не струвате!
С други думи Co-Mix предразполага дори и най-задръстените играчи към това да се отпуснат и просто да се забавляват. И именно затова мисля, че тя е една от най-универсалните игри, които съм срещал – тъй като представлява по-скоро социално занимание, тя е способна да се приспособи към различни групи от играчи. Историите на отделните групи може да нямат нищо общо една с друга, но поне е сигурно, че създателите им ще се забавляват!
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Да
Излишно е да казвам, че разказването на истории е подходящо занимание за малки и големи.
Социални играчи – Да
Както казах, не бих определил Co-Mix като игра, а по-скоро като социално занимание.
Стратегически играчи – Не
Стратегията в Co-Mix често бива блокирана от гениалната система за оценяване – край на лошите оценки за играчът, който побеждава!
Casual играчи – Да
Възможността да се научите да играете само като гледате останалите и неангажиращите правила правят Co-Mix хит сред тази група.
Hardcore играчи – Едва ли
Макар и да е способна да ви позабавлява известно време, на играта ѝ липсва всякаква състезателност.
