Колко често ви се случва да намерите любопитна малка игра, която да изглежда интересно, а да се окаже много бедна откъм геймплей? Да, има изключения като Love Letter, Coup и Pixel Tactics, но повечето малки игри са просто филъри, които да ни развличат между по-големите заглавия.
А случвало ли ви се е да намерите любопитна малка игра, която да изглежда интересно, а да се окаже много по-голяма, отколкото изглежда? Една такава игра е Harbour на Tasty Minstrel Games – в кутия джобен формат е поместено толкова много, че дори не можете да я затворите след това!
Harbour е едно от новите заглавия на Tasty Minstrel Games и първата игра от тази компания, която съм играл. Тя е нещо като мини worker placement, продължаващ не повече от тридесет минути, през които стратегията ще ви помогне точно толкова, колкото и късметът. На пръв поглед тя е особено подходяща за casual играчи, които изтръпват при думите worker placement, защото се опитва да събере тази тежка механика в няколко минути. Успява ли? Да видим!
В кутията на Harbour ще намерите две купчини – една с карти и една с табла за играчите, както и дървени фигурки и жетони за играчите. Самата кутия грабва окото със забавните си илюстрации, а нещата вътре удовлетворяват очакванията, които поставя тя. С други думи – компонентите са красиви!
Темата на Harbour включва пристанище, до четирима играчи в ролята на работници и доста чудат хумор. Целта ви е да съберете най-мното точки чрез оптимизиране на стоките, които продавате на пристанището и добиване на различни имоти. Основният мотив на Harbour е разнообразието – това си личи от многото уникални карти и табла на играчите.
Казах, че Harbour е worker placement игра, но в нея всъщност имате само един работник – вашата пионка. Като го местите насам-натам можете да активирате различните сгради около пристанището. Това обаче не е самоцелно – идеята е да събирате ресурси, които после да продадете на заминаващите кораби.
В центъра на масата е пазарът. На таблото ще намерите четири позиции, които съответстват на търсенето на четирите ресурса в играта – риба, дърво, камък и месо (или както предпочитам да го наричам аз – сланина). В хода на играта те променят местата си, а ваша цел е да предвиждате търсенето, за да продавате стоките си на по-добри цени.
Всеки от играчите в Harbour има начална сграда, която се помещава на таблото му и позволява основни действия като теглене на ресурси и купуване на сгради, когато бъде посетена. Освен това в книжката с правилата ще ви посъветват да играете първите си сесии без уменията на таблата, но това е заблуда – играта е много по-забавна с тях, а те не са особено сложни, така че не виждам причина да не ги ползвате.
Уменията на таблата (които всъщност представляват различни роли) придават на Harbour много разнообразие, защото качеството на всяка роля е уникално и те често предполагат интересни стратегии. Така въпреки че е малка игра, няма да се отегчите от Harbour поне докато не пробвате двадесетината роли.
За да разнообразието пълно помагат сградите – те са изобразени на 36 карти, от които в една сесия влизат в употреба около десет. Всяка от тях има различен ефект и случайните комбинации от тях правят всяко преиграване на Harbour различно. С някои изключения, повечето от тях предполагат доста интересни комбинации и възможности на играчите.
По илюстрациите на сградите се проявява и леко идиотската (в добрия смисъл) тема на Harbour. Част от хумористичната история на героите в нея пък ще намерите в описанията на различните роли – големите табла позволяват да бъдат поместени кратките истории на пристанищния шеф, сред които има наистина забавни попадения.
Както казах по време на хода си всеки участник в Harbour трябва да премести своята пионка на свободна сграда. Тъй като не можете да се бутате по пристанищните барове и магазини, трябва да внимавате останалите играчи да не ви блокират – конфронтацията в Harbour може да е почти само под тази форма, но блокирането може сериозно да прецака останалите.
Всъщност много по-коварният начин да си навлечете гнева на останалите около масата не е блокирането, а продаването. Тъй като търсеното количество се мени след като продадете определен ресурс, то можете много да прецакате приятелите си, ако продадете под носа им камъните, които до сега са събирали с пот на челото.
Но моментът на продажбата трябва да е внимателно подбран, защото в Harbour получавате пари само в хода, в който го реализирате и трябва веднага да закупите някоя от сградите. Те не само ви носят точки, но и позволяват да събирате такса от останалите играчи ако искат да ги ползват. Първият участник с четири сгради задейства края на играта, след което всички имат само по един допълнителен ход.
