Едно от много интересните неща в Harbour дори няма връзка със самата игра. Това е картата „Harbour Master”, която се дава на победителя. Той има правото да се снима в нея и да качи снимката в Twitter. Интересният начин на популяризиране на играта на Tasty Minstrel Games направи фурор в социалните мрежи (е, може би не в мащабите на феминистките постове или религиозните брътвежи, но все пак…) просто защото е забавно да се фукате с постиженията си! А тъй като в Harbour винаги има място за още една игра, кой знае, може следващият притежател на така желаната карта да сте точно вие.
На пръв поглед Harbour изглежда доста лесна и проста игра и донякъде наистина е такава. Част от това, което я прави малко по-заплетена са символите по сградите, които дават на играчите допълнителни бонуси. Котвите например увеличават ефекта си с увеличаване на количеството, което имате, а шапките ви позволяват да стъпвате по сградите на останалите играчи безплатно.
С други думи в Harbour имате доста неща, около които можете да обвържете стратегията си. Уменията на таблата са може би най-значимото от тях, защото има такива, които предполагат подход, насочен към определен ресурс или символ по сградите. Естествено тъй като всяка карта в Harbour е уникална, това има и негативна страна – възможно е да не изтеглите никакви карти, които съвпадат със стратегята ви.
Едно от нещата, което прави Harbour толкова интересна, е нейната преиграваемост. Обикновено игрите с този размер предполагат поне няколко сесии една след друга, особено ако са толкова зарибяващи, колкото е Harbour. При нея може да изглежда, че правите едно и също, но всъщност всяка игра е различна, защото картите и комбинациите от тях са много.
Случвало ми се е например да се паднат само карти с много малко ресурси и играта да върви по-бавно, защото играчите се избиваха за важните локации. В други игри е възможно комбинациите да са толкова много и динамични, че да не можете да си помисляте за блокиране, защото надпреварата просто е прекалено бърза, за да можете да си го позволите.
Това, което ми хареса най-много в Harbour е фактът, че играта не продължава и минута повече от необходимото (дори когато се точи повечко). Тъй като в нея действията ви се повтарят често и стратегията ви бързо се превръща в обиколка на няколко сгради, опасността от омръзване е реална. Играта обаче изгражда едно темпо на състезание, в което финалът винаги идва един ход преди да сте го очаквали и ви оставя искащи още малко.
Ако се задълбочите в нея, Harbour може да ви се стори малко небалансирана и това е защото… ами тя наистина не е много балансирана. Някои от ролите имат страхотни умения, които дават на играча огромно предимство, а други са прекалено ситуационни, но това винаги може да бъде премахнато като махнете уменията.
Най-големият проблем на Harbour е непостоянството на пазара, особено с повече играчи. Макар в кутията да има включени два варианта, които директно се опитват да поправят това, в някои случаи то остава проблем и може да развали играта на някой от участниците. По-голям баланс има при игра с двама, но пък там възможността да пречите на останалите (което е причината да играем настолни игри, нали?) е доста малка.
Harbour бе разкритикувана доста, защото ѝ липсва дълбочина и ако очаквате няколкочасова worker placement игра със 100% стратегия, то това е напълно вярно. За малкия филър с изненадващо количество игра в него обаче, тя е дори много повече от очакваното. При максимално време за изиграване от 30 минути, Harbour е най-бързата игра, наподобяваща worker placement, която можете да изиграете!
Казвам „наподобява“, защото Harbour не е точно worker placement игра, но успешно симулира такава. Точно за това считам, че тя е много повече, отколкото изглежда – ако нямате време за тежка игра в жанра, то Harbour е перфектният заместител. Ролята на късмета в нея може да отблъсне по-стратегически настроените от вас, но за мен тя е глътка свеж въздух в иначе скучноватия жанр.
Harbour е игра в малка кутия, която ще ви предложи много повече, отколкото очаквате. Макар да е леко хаотична, тя ни показва worker placement жанра в една интересна светлина – бърз, лек и забавен. Някъде между малките игри и по-сериозните заглавия, Harbour предоставя на играчите интересни стратегии и разнообразие и ако не се притеснявате от малко случайност в игрите си, то тя със сигурност ще ви хареса!
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Да
Макар да изглежа по-сложна, отколкото е, Harbour е подходяща за семейна обстановка.
Социални играчи – Не
За жалост Harbour е наследила липсата на социален елемент от големите worker placement игри.
Стратегически играчи – Може би
Стратегията и късметът играят почти еднаква роля в Harbour, така че внимавайте ако търсите нещо по-сериозно.
Casual играчи – Да
Harbour e шансът на играчите, които не харесват worker placement да видят част от това, което изпускат!
Hardcore играчи – Едва ли
Макар и доста преиграваема, Harbour си остава малка игра, която не можете да приемете особено насериозно.
