Във всяка култура присъства темата с духовете на предците, задълженията на наследниците им към тях и какви са последствията от неспазването им. Това е особено силно застъпено в японската култура. В нея има безброй видове духове, привидения, демони и каквото още се сетите – кои появили се от мрака на нощта, кои създадени, поради неспазени традиции. В Sugi, творение на Guerra de Mitos, става въпрос точно за тези традиции. Пет ронина искат да стигнат до храма в сърцето на гората за да отдадат почит на предците си. Уловката? Гората е магическа, населявана от всякакви създания и Sugi. Той е лошият призрак, чиято единствена цел е да вгорчава нечий живот. Колкото повече – толкова по-добре. Никой не е казал, че преминаването през магически гори е лесно…
Гората, която представлява и игралното поле в Sugi, е съставена от квадратни плочки, които нареждате с лицевата страна надолу. Целта е да получите правоъгълник от три реда и четири колони. От двете страни поставяте големите плочки, които са началото на гората и храма в центъра ѝ. В кутията на играта ще намерите пет пионки в различни цветове за ронини и една бяла за Sugi. Изработката ми е доста добра, особено се радвам, че са направили по-големи фигурки, а не стандартния мийпъл с размер на монета от 20 стотинки. Ронините, както може би се досещате, поставяте на началната плочка на входа на гората, а Sugi – в храма.
Освен плочките за полето и мийпълите за ронините, в кутията ще намерите две тестета квадратни карти и разбира се – правила. Това е всичко. Играта е минималистична, но както ще се убедите, това по никакъв начин не ѝ пречи да е напълно хаотична. След като сте наредили Sugi, раздавате от малкото тесте по една карта на всеки играч. На нея са показани вашите ронини. Те винаги са трима и всяка карта дава еднакъв сбор точки.
Просто подредбата на ронините по картата е различна. Ако на две карти имате Син, Червен и Черен ронин, то на едната могат да са подредени така – Червен, Син, Черен, а на другата – Син, Черен, Червен. Това има значение за края на играта при смятането на точките, но ще стигнем и дотам. Ако до сега сте следили мисълта ми (да ви светна – също толкова хаотична е, колкото и играта), ще се зачудите как всеки играе с трима ронини, при наличието на само петима такива за всички играчи. Ами не играете с ронините. В Sugi поемате ролята на духовете на предците, които направляват своите наследници през омагьосаната гора. Някои от вас ще имат общи наследници, но никой не знае това, защото картата с ронините е известна само на вас – до края на играта не я показвате на никого.
Като казах край на играта – целта не е просто да закарате наследниците си до храма. Първо – в храма има само три олтара. Второ – в какъвто ред стигнат ронините, в такъв се подреждат по олтарите. Именно тук има значение подредбата им по вашата карта – дали да се опитате да закарате първо Червен или Син ронин, тъй като това може да се окаже решаващо.
След всичките тези обяснения, смятам, че е крайно време да ви обясня какво реално представлява Sugi като игра и защо казах, че е хаотична. Второто тесте с карти е движещата сила в играта. В началото на играта раздавате по четири карти на всеки играч и се редувате да играете. Всяка карта е разделена на две – в центъра имате цветни стрелки, сочещи в дадена посока, а по ъглите на картата имате ефект. По време на своя ход имате право на едно действие от две възможни – или играете карта във времевата линия, или играете карта заради нейния ефект.
Времевата линия е от пет или шест карти в зависимост от броя играчи. Когато решите да изиграете карта там, я слагате с лицето надолу. Когато стигнат определения брой, рунда свършва и картите се обръщат и се изпълняват само стрелките върху тях. Тук е хаотичната част на играта – всяка карта придвижва съответните цветове ронини в указаната посока. Съвет: мислете добре като слагате карта във времевата линия, за да не се окаже, че искате да пратите определен ронин наляво, а след обръщането ѝ, да се окаже, че отива надясно. Ронините се местят, като по този начин се обръщат плочките в гората. Всяка стрелка придвижва ронин една плочка в указаната посока, ако е възможно. Чрез времевата линия можете не само да местите ронините си по-близо до храма, но и да връщате противниковите назад. Не се учудвайте, ако всички миийпъли в един момент са на средата на гората, после се случи нещо и изведнъж половината са обратно в началото ѝ. Гората е омагьосана и хаосът е пълен.
Ако решите, че картите в ръката ви ще свършат по-добра работа като бъдат изиграни, то имате четири възможни действия, които могат да бъдат върху тях. За да изиграете карта я слагате с лицето нагоре върху купчината за изиграни карти. Можете да завъртате плочки в гората за да отваряте или блокирате пътища или да манипулирате Sugi. Също така можете да премахнете избрана от вас карта от Времевата линия без да я поглеждате или да поставите карта от ръката си където желаете по Времевата линия и да си изтеглите друга. Последното възможно действие е Sugi. Като зъл гаден дух, той плаши ронините и има силна тактическа роля. Той се придвижва по права линия по избраният от вас път до където може или докато стигне поле с ронини. Ако има накъде да бягат, играчът активирал Sugi мести ронините по негово усмотрение, ако не – Sugi спира на съседната плочка преди ронините. Така не само можете да приклещите противниковите ронини, но можете удобно да подплашите вашите в посока на храма. Веднъж напуснал храма, Sugi не може да стъпи обратно там, нито на началната плочка.
Рундът свършва когато някой изиграе всички карти от ръката си или времевата линия се напълни. След това се изпълнява тя (ако сте създали такава този рунд), всеки може да махне избрани карти от ръката си, допълвате до четири карти и започвате отново. Играта приключва, когато трима ронини стигнат до храма. След това всеки показва картата си с ронини и броите точки. По-рано споменах, че има значение подредбата на ронините – най-горният ронин на картата ви дава максимален брой точки, след това е вторият и накрая третият. Ако първият ви ронин е Син, а на друг играч Син е втори, то и двамата ще получите точки, но вашите ще са повече, защото ви е на първа позиция върху картата.
През цялото ревю споменавам, че Sugi е хаотична. Но дали това е плюс или минус на играта зависи изцяло от вас. Ако обичате игри на шанс, то това е вашето заглавие. За по-подредено мислещите „галимацията“ в играта може да дойде в повече. Самият хаос идва най-вече от времевата линия – никога не можете да бъдете сигурни дали някой няма да премахне вашата карта, да завърти плочка или да е играл карта във времевата линия, която ще прати ронина ви на друга посока преди да дойде време да откриете картите. Този игрови елемент е причина както за проточване, така и за неочаквано бърз край на играта.
Като игра Sugi е най-забавна с четирима играчи, тъй като тогава е най-големият хаос. С трима също става „меле“, но само с двама положението малко куца. В зависимост от действията ви, едно разиграване може да отнеме между тридесет минути и час. При всички положения хаосът е гарантиран.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Може би
Играта е лека и е подходяща както за малки, така и за големи играчи.
Социални играчи – Едва ли
Комуникацията помежду ви не е от особено честа, ако не бройте „благословиите“, когато някой ви закара ронина обратно в началото на гората.
Стратегически играчи – Да
За тези от вас, които търсят предизвителство – Sugi може и да е хаотична, но това не значи, че добре измислената стратегия и адаптивност няма да ви дадат предимство.
Casual играчи – Може би
Както вече казах – играта е лека и хаотична. Може да се играе както със задълбочено мислене и стратегия, така и като напълно небрежно лутане из гората. Изборът е ваш.
Hardcore играчи – Не
Sugi не е игра, която ще ви държи будни нощно време, нито такава, с която можете да премерите сили с приятели, дори само помежду си.
