Едва ли някой, който следи изкъсо какво се случва в света на настолните игри, е пропуснал да отдели малко внимание на Spyfall. Водеща в каталога на руснаците от Hobby World, тя бързо се превърна в една от предпочитаните парти игри сред много гейм групи, особено тези, които са съставени от повече членове. Най-логичното нещо след успеха на първата игра се случи и на пазара излезе Spyfall 2. Сигурен съм, че всички се чудите какво са ни предложили този път Александър Ушан и компания? Останете с мен и ще разберете.

Spyfall 2 e парти игра за трима до дванадесет души, чиято възрастова граница е 13+, а като време едно разиграване отнема около 15 минути. За тези от вас, който не са запознати с първата игра, в нея всеки участник получава една карта с една и съща локация, на която се намира цялата група, като тази информация остава скрита през цялото време на играта. Защо? Защото единият от играчите е получил специална роял на шпионин, който, без да знае къде се намира, се опитва да разбере къде всъщност е попаднал… без, разбира се, някой от останалите да се усети и да го разкрие.
Това става посредством задаване на въпроси между играчите. Активен играч е този, който задава въпрос в момента, като в началото той се избира на случаен принцип, а впоследствие става този, на когото е зададен въпросът. Въпросите могат да бъдат от всякакво естество. Основната идея обаче е да задавате и да отговаряте така на въпросите, че да покажете на останалите, че знаете къде се намирате, но без да давате много информация на шпионина. Трябва да внимавате, защото той по всяко едно време може да се разкрие и да се опита да познае локацията, на която се намира групата и ако успее – да спечели играта. Ако имате съмнение, че друг играч е шпионин, можете да го нарочите за такъв и ако всички са съгласни, играчът трябва да се разкрие. Ако познаете, групата печели, но ако се провалите, шпионинът си отива с победата (е, не си отива буквално, защото ще искате да играете Spyfall отново веднага!). Целият процес на задаване на въпроси отнема не повече от 10 минути. А сега нека надникнем в кутията!

Отваряйки кутията на Spyfall 2, няма да намерите нещо нестандартно. Няколко купчини с карти и голям набор от пликчета, в които да ги съберете, след като се разделят на локации. Общият брой на картите е 240, което е доста добре предвид скромните размери на кутията. Качеството също е добро, което е доста важно за този тип игри. Нека хвърлим и един поглед на локациите! Тук можем да видим 20 изцяло нови такива, като някои от тях, подобно на Spyfall, са доста нестандартни. Естествено има и някои типични като метро, бензиностанция и стадион, но други като фабрика за бонбони, изложба на котки и гробище, са повод за питането на много интересни и неудобни въпроси. Ако трябва да направя сравнение между двете игри, определено наборът на локации в Spyfall 2 ме радва повече. Като че ли този път са избрали места, които да раздвижват повече играта и въпроси от сорта на „Навън ли сме?“ и „Много хора ли сме?“ да не са едни от най-срещаните. Това, разбира се, е нож с две остриета, тъй като винаги може да се получи една патова ситуация, в която групата да зацепи и да няма много обмен на въпроси за 10 минути.

Автор на илюстрациите в Spyfall 2 отново е Сергей Дулин, като стилът на първата игра е запазен – той се е опитал да пресъздаде по един леко забавен и комичен начин обстановката, в която се намира групата. На всяко едно изображение отново можем да намерим мини играта, в която трябва да познаем къде се е скрил шпионинът – трябва да призная, че на някои картинки се затрудних доста!
Съществената промяна в Spyfall 2, благодарение на която играта се отличава от своя предшественик, е възможността да играем с двама шпиони! Като подготовка на играта няма особени промени, просто едната карта с локация се заменя с такава на шпионин и така тези, които не знаят къде се намират стават двама. Тук идва и тънкият момент, в който шпионите, освен че нямат идея кой е другият такъв, могат да играят двойна игра и да се обвиняват помежду си, тъй като ако единият бъде разкрит, то другият печели автоматично. Една от основните промени в този модул на Spyfall 2 е, че не е нужно да има единодушие, когато някой играч набеди друг за шпионин, което е едно от нещата, които не ми се понравиха много. Забавният момент идва, когато единият шпионин зададе въпрос на другия, след което има вероятност останалите да се чудят дали всички са получили еднакви карти с локация или не. Като цяло нововъведението е готино и отваря много нови възможности за хитри и забавни въпроси. За съжаление обаче модулът с двама шпиони става само за групи, съставени от 6 или повече играчи. Има и вариант за комбинация между Spyfall 2 и Spyfall което може да разнообрази малко играта.

Наред с леките проблеми, които споменах по-горе, основният минус на Spyfall 2 е, че няма алтернатива на референтния лист с всички локации в средата на правилата. Въпреки че създателите отнесоха доста критики относно този пропуск в първата игра, по-добро решение няма и всички са принудени да гледат локациите от книжката с правилата, което крайно неудобно, особено за големи групи или начинаещи играчи. Друг неприятен недостатък, който отново не е взет под внимание от първата игра е качеството на найлоновите пликчета, които са доста тънки и могат да се скъсат, ако се отварят прекалено често. Това обаче е съвсем дребен проблем.
Теглейки чертата бих казал, че Spyfall 2 е едно добро попадение за тези, които обичат парти игрите, било то като самостоятелна игра или като допълнение на Spyfall. Наред с втория шпионин, играта определено предлага много свежи моменти и още повече забавление за вас и вашата компания. Дали Hobby World ще ни изненадат с още нещо, което може да добавим към вече разрасналата се серия от шпионски игри? Предстои да разберем…
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Може би
Spyfall e лека и подходяща за семейството игра… ако искате да научите децата си да лъжат от малки, де!
Социални играчи – Да
В играта почти няма компоненти – геймплеят е изместен изцяло към социалното взаимодействие между вас!
Стратегически играчи – Едва ли
Игра със задаване на въпроси няма как да има голяма доза стратегия и Spyfall не прави изключение.
Casual играчи – Да
Една врътка отнема десет минути, а поставянето на следващата на масата – две. РАЙ!
Hardcore играчи – Не
Играта е прекалено случайна и прилича повече на activity, отколкото на нещо, в което можете да се състезавате.