Прозрението
Ами ако сме играли Cry Havoc грешно? Не, не говоря за правилата, а за нещо съвсем друго. Нужно ли е всяко ново заглавие да ни държи за ръката и да разчитаме, че каквито и простотии да правим по време на ходовете си, играта ще ни сипе една камара точки и дори да не победим, ще си прекараме добре? Такива кежуали ли сме станали, по дяволите?
След петата, отново неуспешна сесия, решихме да си отговорим на тези въпроси, като продължим да играем Cry Havoc, но този път всеки от нас се помъчи да използва всичко, което фракцията му предоставя оптимално. Спирахме да мислим повече, преценяхме ситуациите и слабостите на средствата, с които разполагаме. Претегляхме обстановката и средствата на противниците и влизахме във временни, но не само срещу троговете, съюзи. Мислихме активно през всичките няколко часа на първата ни „истинска“ сесия. И се получи – играхме, наистина играхме Cry Havoc.
Всяка асиметрия, без значение дали в подобна на Cry Havoc игра или не, е предпоставка за дисбаланс. В отрочето на Portal Games няма перфектен баланс между фракциите, но играта не е и сгрешена на ниво тестване, макар това да е първото впечатление на всички групи. Тя просто плясва звучен шамар на Култа към новото, защото изисква от играещия я не само активно мислене, но и голяма доза опит. С други думи играта разкрива пълния си потенциал след немалко сесии – първата може да е катастрофална, но следващата ще бъде една идея по-успешна. А по-следващата дори повече.
Не казвам, че Cry Havoc е Dark Souls-ът на настолните игри, но в процеса на тестване след като „разбрахме“ играта, това се подмяташе доста. От опит се научихме, че хората може да изглеждат като най-силната не-трог фракция, но се контрират лесно, защото са прекалено очевидни в стратегията си. Пилигримите пък могат да реализират интересни и супер силни комбинации, както за битка, така и за отбелязване на точки, но трябва да мислите занапред и да ограничавате противниците си с минимални средства. Машините, които така ми легнаха на сърце, могат да бъдат неудържими, стига да създадете „машината“ им от сгради както трябва. А троговете? Те имат възможността да дръпнат бързо в резултата, но при опитни опоненти бързо са поставени на мястото си и играта с тях е интересна с това, че трябва да разпределят ресурсите си супер внимателно, за да запазят водещата позиция.
С други думи в Cry Havoc има пълна асиметрия – не само че имате на разположение тотално различни фракции и умения, но и трябва да постигнете победата по различен от останалите начин. Цената за това е игра, която няма да се хареса на тези, търсещи едно-две преигравания и избягващи задълбоченото анализиране на всяка от борещите се за победа фракции, както като опоненти, така и когато играете с тях. Първото впечатление от Cry Havoc може да ви подтикне към мисълта, че те са само условно различни – едните имат повече движение, а другите повече сгради например, но фокусирате ли се върху силните си страни, ще забележите, че подходът ви към една и съща цел (точките) е коренно различен от този на другите.
Няма как да се впусна в детайлите на всичко в Cry Havoc, но ми се иска да обърна внимание на няколко неща, които са особено интересни. Едно от тях е пленяването на вражеските фигурки. Това е доста пренебрегвана възможност от повечето играчи, но може да бъде източник на много точки с малка инвестиция от ресурси. А и в един момент опонентите ви трябва да платят цената (по две точки за фигурка), за да възстановят редиците си обратно. Тази тактика е особено полезна за машините и пилигримите. Негативно впечатление ми направиха случайните събития, exploration жетоните и тези с трогове – те са доста еднообразни и не успяват да пресъздадат истинско изследване на планетата. Това със сигурност е за да се избегне допълнителен дисбаланс в Cry Havoc.
Семплият декбилдинг на Cry Havoc пък е нещо много специално. Важно е да не очаквате кой знае какво от него количествено, защото в най-добрия случай ще се сдобиете с пет-шест нови карти. Фокусът обаче е върху въздействието на тези няколко карти върху стратегията ви – можете да се опитате да компенсирате слабостите си или просто да оптимизирате най-често ползваните действия. Не е невъзможно и да промените коренно начина на игра на фракцията си, макар да е трудно да победите, ако не залагате на силните си страни.
Cry Havoc е игра за четирима. Като такава, вариантите с по-малко играчи донякъде страдат от това. При трима разликата е, че троговете не се контролират от никой, но все пак ще ви се наложи да се биете с тях постоянно – ролята им се поема от друг играч по време на директна конфронтация (пердах). Това прави играта малко по-досадна, но и много по-спокойна, защото не ви се налага постоянно да пречите на зелените бабаити да избягат с победата. За жалост тук хората разполагат с повече свобода на действие и са една идея по-силни от останалите. С двама пък Cry Havoc зависи много от комбинацията от фракции, която изберете – всяка сесия ще е различна, но е възможно да се натъкнете на такива, в които е трудно за единия от участниците да спечели.
Тези от вас, които са чели други мои статии знаят, че обичам да мятам крещящи заглавия. Сравнението на Cry Havoc с Blood Rage не е случайно – според мен последната е една от най-добрите и елегантни тактически настолни игри с фигурки, лайк евър. Бях убеден, че тази година поне едно заглавие ще се опита да се доближи до якостта на Blood Rage в тази категория и макар Cry Havoc да е доста различна, мисля, че тя е това заглавие. Трябва да имате предвид обаче, че Cry Havoc е не една, а доста повече идеи по-тежка от викингската оргия. Опитът в Blood Rage играе роля, но при Cry Havoc той е от съществена важност – играта не би работила добре (даже изобщо), ако не знаете какво правите.
За финал ще направя нещо нетипично. Ще ви посъветвам да не играете Cry Havoc. Ако не сте готови да вложите всичко от себе си и да отделите време за повече от една сесия, това не е играта за вас. Тя ще ви се стори небалансирана, нелека и дори нечестна. Затова и няма да я препоръчам – Cry Havoc не е игра за едно преиграване. Ако обаче искате да се потопите изцяло в нюансите на различните фракции, да ги научите из основи и да се сблъскате с трудните и безкрайно интересни решения, които произтичат от това по време на игра – go for it!
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Не
Правилата на играта не са сложни – нуждата от постоянство, опит и комбинативно мислене е това, което ще дойде в повече на тази група.
Социални играчи – Едва ли
В основата на Cry Havoc е налице елемент на преговори между участниците, но това съвсем не е фокусът на играта.
Стратегически играчи – Да
Стратегията e толкова важна в Cry Havoc, че без активното ѝ прилагане постоянно, играта ще ви се стори небалансирана.
Casual играчи – Не
Бягайте надалеч! Правилата може да са само 12 страници, но играта е прекалено дълга и прекалено затормозяваща за вас.
Hardcore играчи – Да
Не само че трябва да сте hardcore, за да харесате Cry Havoc – трябва да сте hardcore, за да може дори да я играете правилно!
