Оригиналността е тема, която често захващам при ревютата на настолни игри. Когато работата ти изисква да играеш много, рядко се намират неща, които наистина могат да те изненадат. Въпреки че модерните настолни игри успяват да бъдат интересни и без абсолютно всеки път да те изненадват с нещо ново, от време на време се появява по една игра, която те цапва в лицето и изкрещява „Не знаеш нищо за нас и за възможностите ни!“.
Такава е AYA. Под странното име и още по-странното резюме на гърба ѝ се крие заглавие, което на пръв поглед не е никак заинтригуващо. Ако се питате какво общо имат реденето на плочки за домино и фотографията на дивата природа, то сте дошли на правилното място, защото отговорът на този въпрос е една единствена дума – AYA. Играта ви предлага да влезете в обувките на екип от фотографи, целящи заснемането на колкото се може повече красиви кадри, докато пътешестват по поречието на реката в едноименния свят.
На практика това е реализирано чрез комбиниране на елементи на игра на ловкост и кооперативен геймплей. В AYA разполагате с начална локация под формата на обемист жетон, от която трябва да създадете колкото се може повече маршрути и да уловите с камерата си възмножно най-много диви животни по пътя си. Темата определено е нещо, което не срещаме всеки ден и е глътка свеж въздух измежду безбройните фентъзита и лицензи, които изпълват пазара на настолни игри.
Преди да мина към правилата на AYA, следва да кажа нещо за компонентите – все пак пуснах мухата за плочките домино и предполагам всички сте любопитни каква е ролята им. Основният компонент на играта са една внушителна купчина дървени плочки, които създателите ѝ наричат домино, но всъщност нямат почти нищо общо със скучното занимание, което може би някои от вас си спомнят. Плочките представляват реки, които ще следвате по време на играта, като ги поставяте внимателно по масата в изправена позиция.
Освен тях в кутията на AYA има и доста различни по големина жетони, разделени в пет вида околна среда – ще можете да обиколите пустини, планини и гори чрез тях, както и да срещнете респективните им обитатели. Първото любопитно нещо в AYA е игралното поле – то липсва! Тя може да се играе на всякаква равна повърхност, на която можете да редите изправени дървените плочки, но все пак препоръчвам да изберете широко пространство – това може да укаже голямо значение на крайния ви резултат.
Щом определите мястото, на което да сложите AYA и разпределите плочките според броя на играчите (от двама до петима), можете да започнете с изследването на природата. За целта всеки от играчите трябва да изтегли по една от плочките си. По време на хода си можете да сложите плочката, която държите в ръка някъде на масата, или да я запазите за следващ ход. Моментът с реденето на доминотата е тънък, защото трябва да ги слагате внимателно – изправени и по начин, който гарантира, че при падане ще се получи верига, подобна на тези в хилядите клипчета в youtube, които сте изгледали в тоалетната.
В резултат на отборното редене се получава нещо като пътека измежду различните околности. В случай че искате да откриете нова локация, представлявана в AYA от голям жетон и малка правоъгълна плочка, имате нужда от специално домино, на което има икона с фотоапарат. Поставянето му ви дава възможността или да сложите най-горната плочка от съответния вид някъде на масата, или да се опитате да заснемете животно от този регион, като вземете жетон с животно и го поставите върху две изправени плочки домино.
Добре де, но каква всъщност е целта на всичкото това редене? Освен че получавате възможността да бутнете произведението си накрая (което честно казано си е половината кеф), в AYA целите отбелязването на точки за всяко открито и успешно заснето животно, както и за всяка прекосена местност. С други думи когато бутнете конструкцията от домино, искате всички плочки с животни да паднат върху пътеката от домино със същата местност на лицевата страна, както и изходите на всяка посетена местност да бъдат покрити с плочки. Всеки път когато веригата се прекъсне поради вашата некадърност при реденето, ще губите точки.
