Всяка година ни заливат хиляди нови настолни игри – само на изложението Essen Spiel през октомври излязоха няколко стотин от тях. Това означава, че без никакви проблеми можем да играем ново заглавие всеки ден и дори няма да успеем да преминем през всички. Течението, известно като „Cult of the New“, се разпространява все повече сред феновете на хобито, тъй като в него има такова пренасищане от новости, че понякога просто не ни остава време, което да отделим на поостарелите си игри. Cry Havoc, най-новата игра на един от издателите с уникални подходи – Portal Games, направи своя дебют именно в това интересно време на еднодневни новости, в което живеем и играем. Защо това е толкова голяма работа, че да му отделя цялото интро? Cry Havoc не е като останалите игри.
Макар да не съм особено доволен от факта, аз съм неволен член на Култа към новото – играя много, но ми се налага постоянно да пробвам пресни заглавия. Именно поради тази причина сблъсъкът ми с Cry Havoc беше много различен от това, което обикновено се случва, когато изпробвам нова игра. Това налага и малко нестандартен подход към настоящия материал – ще споделя впечатленията си преди и след един повратен момент в тестовете на играта. Имайте предвид, че основната част на статията се отнася към играта с четирима, а другите два варианта ще разгледам накратко към края ѝ.
Cry Havoc идва в голяма и лъскава кутия и разчита на няколко selling points – тя е нещо като настолен StarCraft със силно наблягане на асиметричния геймплей и добавка от лек декбилдинг за допълнителни точки престиж. Историята на играта разказва за богата планета, открита едновременно от три фракции (то така стават тия неща). Своеобразният петрол на планетата (под формата на кристали) е толкова ценен, че е достатъчен да вкара хората, децата на Док Ок и задължителните във всеки sci-fi sentient машини в конфликт не само с местните хълкоподобни бабаити, наречени Trog, но и едни с други. Тясното разпределение на полето на Cry Havoc гарантира, че area control-ът ще е брутален, а конфликтите – постоянни.
Първи контакт
Сигурен съм, че искате да чуете всичко за четирите уникални фракции на Cry Havoc, но ще ви се наложи да почакате малко – ще започна само с машините. Първите няколко сесии се спрях на тази „раса“, както заради лични предпочитания, така и защото никой не ги искаше (често играя с балъци). Всяка от фракциите разполага със сглобяемо табло, към което се прикачат сградите ѝ и различните жетони, свързани с тях и ефектите им, но машините са по-добри от другите в строенето, затова имат цели пет (вместо три) „къщи“. При първата си игра си мислех как те явно имат ключова роля при подпомагането на секси фигурките на slick метални машини за убиване (forgive the pun) в битките.
Уникалността на фракциите, съответно техните изявени силни страни и слабости са нещо, което бързо трябва да се научите да уважавате в Cry Havoc. Макар да започвате играта в трите „ъгъла“ на планетата (освен троговете – те са навсякъде, буквално), почти веднага ще ви направи впечатление колко близко сте до останалите играчи. За движение, набиране на войски (фигурки) и строене на сгради ползвате тестето на фракцията си. Най-често с него се осъществяват трите действия на ход в Cry Havoc. В играта има нещо като hand management елемент, защото картите не изобилстват, а за по-силни ефекти трябва да се откажете от повече от тях. Ако не запазите част за фазата с битките обаче, може лесно да ви надвият, следователно играта изисква голяма доза планиране от участниците.
Наред със „стандартните“ действия по движение и бълване на сгради и фигурки в Cry Havoc можете и да развивате и самото си тесте чрез семпъл deckbuilding елемент. Побързах да изтегля няколко карти от едно от четирите, поставени за целта тестета – това с планинските карти. Идеята ми допадна, защото по тях имаше много символи за строене на сгради, а това, което ме изкефи много е, че картата, която избрах веднага влезе в ръката ми. Тоест дори да не бях изтеглил това, което ми трябва, с цената на едно от действията си можех да „наредя“ картите за следващите си такива. Хитро.
Моите машини и тяхното тесте бързо ми показаха, че може и да са бавни и скъпи за вербуване, но пък имат възможността да накарат сградите си да вършат почти всичко, което и фигурките могат. Докато се мотках около началната си база няколко хода, забелязах, че за останалите фракции придвижването не е чак такъв проблем и усетих от първа ръка колко различни са машините от тях. Тъй като планетата на Cry Havoc е наблъскана със случайни събития и гъмжи от трогове, веднага се сблъсках с гадните зелени местни. Когато играете с четирима, те се контролират от единия от участниците и макар той да разполага с много гадини отрано, напрежението за него е по-голямо, защото буквално е атакуван от всички страни.
Битките са поредното уникално нещо в Cry Havoc. В тях участват винаги две страни, които се борят с наличните в оспорваната зона фигурки. Целите са три – контрол над територията, взимане на пленници и елиминиране на вражески единици. Първоначално изборите при сраженията ми се сториха доста плоски и очевидни, но същността при конфронтацията от този тип идва от възможността да играете карти. В един момент изглежда, че печелите, но се оказва, че опонентът ви е използвал холограми например и цялото сражение се променя за миг. Тук още по-сериозно се проявяват различията във фракциите. Ако често скачате на бой с машините или пилигримите (тия с ръцете), едва ли ще си изкарате добре, но пък имате алтернативи – можете да взимате затворници и да ги превръщате в точки.
Две неща бяха объркващи за всички през първите няколко сесии на Cry Havoc. Едното е начинът на отбелязване на точки. В играта се „скорва“ само когато някой от участниците е активирал отбелязването със съответното действие. Този играч печели допълнителни точки за зоните, които контролира, а всички прибират точки от кристалите в техните владения. Когато стигнахме до тук в първите си игри, всички, освен Trog играчът бяха неподготвени и учудването беше голямо, тъй като местната фракция успя да отбележи няколко десетки точки още в първия ход, докато останалите имаха по пет-шест.
Тук за първи път се сблъскахме с шокиращата възможност Cry Havoc да бъде небалансирана. При толкова много игри в днешно време, които се опитват да направят истинска асиметрия във възможностите на участниците в тях, заглавието на Portal Games изглеждаше като един от претендентите за успех в това начинание. Тъй като рундовете в Cry Havoc са фиксирани, но на практика играта може да свърши и по-рано, ако някой напредне прекалено много с точките (под някои имам предвид Trog-ът), насърчаването на водещия играч изглежда очевидно и… брутално за заглавие от този калибър.
Първото нещо, което ни хрумна беше, че сме объркали правилата – невъзможно е цялата игра да представлява битка срещу местната фракция в съотношение три на едно. От което част от расите дори не могат да победят. След като се уверихме, че не сме объркали нищо съществено, започнахме да се ядосваме на Cry Havoc и на Portal Games – как може да пускат такъв продукт на пазара? На този етап бяхе готови да отпишем играта като прекалено небалансирана и безсмислена за част от фракциите (не виждахме как машините и пилигримите могат да победят въобще). И тогава стигнахме до…
