Всички настолни игри са малко или много игри на късмет. При някои заглавия той е ограничен до толкова, че да оставя място за сериозни стратегически решения, но въпреки това без малко късмет, никоя игра не е интересна и непредвидима. От друга страна съществуват и такива настолни игри, при които шансът е основен елемент.
Sutakku е дело на страхотните Smirk & Dagger Games и името ѝ много наподобява звука, който издава умиращият от сепуку самурай, но за жалост не споделя повече с тази идея. Играта е филър в най-чистата си форма – елементарни правила, минимално време за изиграване и компактни компоненти. Нещо повече, тя е типичен представител на игрите, които са изградени върху идеята за насилването на късмета.
Няма как да не сте чували за подобни игри, най-известните от които са Zombie Dice и Cthulhu Dice на Steve Jackson Games. Основната идея при Sutakku е сходна – хвърляте зарчета докато решите, че сте спечелили достатъчно или докато се прецакате тотално и не получите нищо. Стратегията е минимална, а комбинацията от алчност и късмет бива награждавана (в повечето случаи).
Добре, но какво прави Sutakku по-добра и интересна от останалите подобни филъри? Първото нещо, което веднага печели точки за нея, е начинът, по който я играете. Да, има зарове, но играта не се ограничава само с тривиалното хвърляне и отброяване на точките. Вместо това ще ви се наложи да трупате зарчетата на кула, височината на която често е пропорционална на завистта на останалите участници.
Идеята е проста – по време на хода си хвърляте три зара, два от които трябва да сложите на кулата. Fancy японските символи заместват числата от едно до шест, което значи че на практика заровете са… обикновени зарове, макар и доста по-красиви. За да сложите някой от тях на кулата, числото върху него трябва да е по-малко или равно на предишното.
Трупането на зарчетата върху кула не е особено важнo за начина, по който играете Sutakku, но помага много за възприемането на идеята, че строите нещо. Тук бих си позволил сравнението с подобната Zombie Dice, в която целта е да убивате зомбита, но нищо не може да ме накара да си представя, че го правя чрез хвърляне на зарове.
Няма значение с кое число ще започнете кулата си в Sutakku, но е добре да по-ниско, за да имате по-голям шанс тя да стане висока. Тъй като винаги трябва да сложите поне два от заровете, Sutakku често ще разочарова тези от вас, които не са в добри отношения с късмета си. Обратното, ако шансът е на ваша страна и често мятате благоприятни резултати, ще печелите повече точки.
Можете да продължавате да хвърляте по три зара докато имате смелост, или докато се прецакате и не можете да сложите зар върху кулата. Sutakku протича в пет рунда, точките от всеки от които се събират при определяне на победителя. Има някои особени правила при хвърлянето на еднакви резултати, но като цяло концепцията е проста. Толкова проста, че се побира на брошура с размера на кутия цигари.
Като оставим лесните правила на страна обаче, Sutakku впечатлява с вниманието, което е отделено на компонентите и детайлите ѝ. Японската тема не е случайна и не е избрана единствено с естетическа цел. Играта е базирана на история за каменоделец от азиатския фолклор, чиято цел е да ни научи да ценим това, което имаме и никога да не пожелаваме неща, които не ни принадлежат.
Е, Sutakku често предава този урок на по-алчните чрез срутващата се кула от зарове, но от друга страна няма да я спечелите без малко алчност. Впечатление ми направи, че освен страхотните зарчета, картата за отбелязване на резултата използва за имена на петте рунда етапите от японската легенда, която също е поместена при правилата.
Това внимание към детайлите може да не е означава нищо от гледна точка на геймплея, но спомага за чувството за завършен продукт, към който е подходено сериозно. Въпреки че е само дребна филър игра, Sutakku е внимателно оформена и поднесена, което прави приятно впечатление.
Макар да не е точно тема (тъй като Sutakku е строго абстрактна игра), японският дизайн се вписва много точно в атмосферата на играта. Легендата за каменоделеца пък е подходяща при обясняване на правилата, защото сама по себе си е интересна като съпровод и предистория на играта.
Sutakku определено не е от игрите, за които ще говорите с месеци или за които ще прекарате часове в измисляне на интересни стратегии. Това въобще не означава, че няма да ви забавлява през всичките петнадесет минути, които отнема. Като прибавим факта, че тя може да се играе с неопределен брой от хора, потенциалът ѝ за добър филър рязко се покачва.
След пет-шест игри обаче, се забелязва, че Sutakku страда от един много характерен за този тип игри проблем – липсата на интеракция между играчите. Да, много е забавно да гледате как приятелите ви се прецакват сами, но няма ли да бъде по-интересно ако вие самите помагате за това прецакване?
Макар и не в духа на легендата за каменоделеца, Sutakku съдържа и нещо като вградено разширение, чиято цел е да се справи точно с гореописания проблем. Съвсем в стила на игра на Smirk & Dagger Games идват десет карти, всяка от които прецаква по някакъв начин този, чиито ход тече в момента на изиграването ѝ.
И наистина след повече изигравания, не виждам причина да не ползвате картите, защото те внасят известна възможност за интеракция. За жалост обаче те са само десет и бързо се изчерпват, а и са направени от отвратително тънка хартия, в контраст с високото ниво на качество на останалите компоненти.
Това обаче е единственото нещо, което прави лошо впечатление в Sutakku. Всичко останало, от компонентите и „темата“, до забавния геймплей, е добре изпипано. Като фен на подбни заглавия и особено на Cthulhu Dice, считам че Sutakku е много подходяща за почитателите на игри с огромна доза късмет. Ако търсите нещо, което да можете да играете навсякъде и по всяко време, то горещо препоръчвам Sutakku за следващия ви филър.
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Може би
Макар да не е традиционна семейна игра, Sutakku допада изненадващо на представителите на тази група.
Социални играчи – Да
Оригинално замислена като drinking game, Sutakku е подходяща за всякакви по-неангажиращи поводи, в които ви се доиграе нещо леко.
Стратегически играчи – Едва ли
Стратегията в играта е по-скоро елементарна логика и изчисляване на шансовете, което едва ли ще предизвика интерес у членовете на тази група.
Casual играчи – Да
Под минута време за обясняване на правила? Да! Хвърляне на зарове и прост геймплей? Да! Casual? ДА!!!
Hardcore играчи – Не
Под минута време за обясняване на правила? Да… Хвърляне на зарове и прост геймплей… Да… Casual? Да…
