В кутията на Spartacus ще намерите игрална дъска, четири фигурки за гладиатори, четири борда за различните фамилии, както и един огромен куп карти, жетони и монети. Кутията е голяма и побира всички компоненти, но има един значителен недостатък – в пластмасовата подложка, в която всичко пасва перфектно не е предвидено, че може да искате да сложите картите си в протектори. Игралното табло, което представлява арената и местата за поставяне на залози, е доста голямо и добре пресъздава впечатлението за арена, гледана отгоре, въпреки че има какво да се желае – качеството на картинката е забележимо лошо.
От друга страна, всички карти са с добро оформление, а картинките на гладиатори и роби, както и допълнителните текстове, са взети направо от сериала, което спомага на играта да се доближи до сериала. Трябва да се отбележи, че на кутията има предупреждение за препоръчителна възраст на играчите 17+, но освен няколко нецензурни цитата, в някои от картите в играта няма друго съдържание, което да оправдае подобно съобщение (don’t get your hopes up, няма голотии). Останалите компоненти – различните жетони и монети, са на ниво, а фигурките на гладиаторите са оформени детайлно, макар и да идват небоядисани, което е ужас за някой като мен, който е като сакат с четка в ръка. Таблата на фамилиите също са със снимки от сериала и оформлението им е подходящо за темата на играта.
Въпреки че Spartacus определено е една много добра настолна игра, тя има и своите недостатъци. На първо място е фактът, че може да не се хареса на хора, които не са гледали сериала или пък са го гледали, но не им е допаднал. Това е главно, защото през последните няколко години бяха издадени немалко лицензирани spin-off игри, които бяха ужасяващи и на едно подобно заглавие винаги се гледа подозрително – самият аз имах такива съмнения, преди да я изиграя. Ако все пак преодолеете всякакви подобни предубеждения, играта наистина е в състояние да ви изненада. Но признавам, че ако изключим сериала, темата за робството може да не допадне на някои хора (аз лично не познавам такива).
Нещо друго, което определено е недостатък на Spartacus, е броят на хората, които могат да се включат. Четирима не е малка бройка за подобен продукт, но проблемът е по-скоро в това, че може да играят или трима, или четирима играчи. А поне от моя опит тя е по-добра с четирима и наистина би било добре, ако играта позволяваше още един или двама участници. Това е поправено в нейното разширение The Serpents and the Wolf, но аз лично не съм привърженик на подобни подходи с експанжъни, особено когато това е предотвратимо още в основната версия.
Освен това има какво да се желае и в самата Arena фаза. Повечето пъти просто ще тичате до средата и ще започнете с размяната на удари и като че ли няма кой знае какви възможности за тактически решения, поне що се отнася до движението по полето. Оръжията и броните внасят разнообразие и някои битки между по-силните гладиатори наистина са оспорвани (виждал съм играчи да се молят на заровете), но се случва и изходът на цялата битка да се реши с първия удар. Като се има предвид това обаче, аз нямам против случайния елемент, защото това е една от малкото игри, на които той подхожда изцяло – все пак аз като играч поемам ролята на dominus, който гледа зрелището от трибуната и след като избера своя гладиатор, не мога да контролирам изхода на битката.
Това, че играта предлага възможност да избирате дължината на сесията чрез началното влияние на играчите, на пръв поглед е плюс, но реално е изключително недомислено и почти неприложимо. Истината е, че можете да ползвате кратката и средната игра, само за да научите правилата, защото скоро след това ще разберете, че играта е замислена да бъде започвана от едно влияние и не е балансирана за останалите режими. При игри от седем влияние ми се е случвало да тегля ръка, с която при малко късмет и притежаване на домакинство, играта може да се спечели на първия ход. Подобна ситуация може да се получи и при игрите от четири влияние и сесията да свърши в рамките на няколко хода. Освен това, при тези два режима голяма част от scheme картите, които изискват повече влияние, могат да се изиграят без помощта на други играчи в ранен етап, когато ефектите им биха имали голямо влияние върху края.
Недостатъците на играта, макар и не съвсем незначителни, не правят Spartacus лоша игра. Тя има уникален дизайн, за който спокойно мога да кажа, че включва елементи на няколко основни типа настолни игри и ги комбинира изключително сполучливо. Смесицата от играта с карти в Intrigue фазата и опростената мини бойна игра в Arena-та, захванати заедно с лекия икономически елемент на търгуване и слепи залози показва, че може успешно да се направи комбинация от няколко на пръв поглед различни механики. За цялостната атмосфера спомага темата, която е добре интегрирана и пасва изключително добре – личи си, че при изработването на Spartacus в основата ѝ е стоял сериалът, а не е просто създадена като механика и след това е добавена темата.
Най-големият плюс, поне по мое мнение, е правилото че (с малки изключения) златните монети могат да променят собственика си по всяко време. Това дава изключително голяма свобода на действие и интеракция между играчите. Можете да правите всякакви уговорки, подкупи, временни или постоянни съюзи, да дадете на някого пари, за да заложи вместо вас срещу ваш гладиатор и въобще каквото се досетите. В комбинация с правилото, че това дали ще спазите обещанията си зависи само от вас, играта става наистина разнообразна и интересна и ако се потопите изцяло в нейната атмосфера на предателство, лъжи и интриги, тя ще ви донесе много забавни моменти.
Все пак трябва да отбележа, че Spartacus не е за хора, които не обичат противопоставянето – играта е брутална в това отношение. Почти всички scheme карти прецакват сериозно опонентите ви и трябва да сте сигурни, че в момента, в който изпреварите останалите по влияние, всички ще се обърнат срещу вас. Ако не харесвате такива игри, то Spartacus със сигурност ще ви разочарова, защото това е може би най-състезателната игра, която съм играл някога.
Преимущество на Spartacus: A Game of Blood and Treachery е и фактът, че макар и да продължава няколко часа и заради това по традиция да се класифицира като трудна за научаване игра, тя не е такава. Напротив, отделните фази са почти изцяло самостоятелни и стига да знаете какво да правите във всяка една от тях, можете много лесно да включите, без да ви се налага да знаете всяко правило наизуст.
Горещо препоръчвам играта на всеки фен на сериала – всичко, което ви е харесало там ще намерите и в настолната игра. Името ѝ определено е много добре подбрано и със сигурност ще се сблъскате с много кръв и предателство. Спокойно мога кажа, че Spartacus ще се хареса и на всеки, който обича силно състезателните игри, дори и да не е фен на филма. Дали ще изберете да станете най-влиятелния римлянин в Капуа чрез задкулисни интриги, ненадминати гладиатори, които винаги побеждават на арената или ще изберете да си купите пътя към победата, зависи само от вас. Но докато използвате хората около масата като стъпало към успеха, не забравяйте че все пак те са и ваши приятели.
