Ревю: Orléans – темата не (винаги) е важна!

Доколко е важна темата за една настолна игра? С разширяването на популярността на хобито и постоянно покачващата се бройка нови заглавия всяка година ставаме свидетели на много нови и интересни теми, чиято цел е да грабнат вниманието ни. Но това ли е единствената функция на темата в една игра? След като ни представят сетинга и нашата роля в него, изчерпват ли се историята и сюжетът? Очевидният отговор е не, тъй като темата явно е едно от нещата, които ни привличат към настолните игри и ни помагат да изберем една от многото. Какво означава това обаче за една игра без кой знае колко изявена тема? Кое кара хората не само да играят, а дори да награждават заглавие като Orléans, в което темата е била последна грижа на дизайнера?

Orléans е игра, която едва ли бихте забелязали, ако не бяха стоте (поне) стикера с награди в долната част на обложката ѝ. Зад невзрачната илюстрация се крие едно иновативно заглавие, което надгражда успешната механика на deck building-а (създаването на тесте), като я преобразява в строене на торба с жетони и развиване на машина за точки. Темата на играта ни пренася в средновековна Франция, където, типично за времевия период, чрез търговия и производство трябва да трупаме точки… така де, да правим пари. Преглътнете ли визуално безинтересната кутия и залепената тема, ще откриете, че съдържанието ѝ е далеч по-любопитно – Orléans ви поставя яката, но абстрактна задача да създадете собствен подход към победата.

В сърцевината си Orléans е пример за стандартна евро игра – вече споменатата липса на солидна тема (извинявай средновековна Франция, има доста по-интересни сетинги) е основата на нещо като worker placement, който завършва с традиционното на жанра ползване на калкулатор за събиране на леещите се точки. Но не се отказвайте все още! Това, което едва ли очаквате обаче е торбата – Orléans ви подхвърля черна платнена торбичка, няколко различни по професия персонажи под формата на жетони и разчита на вътрешното желание на всеки геймър да строи, развива и създава, за да ви накара да я изпробвате. Тези неща са началото на вашето селище и чрез правилната им употреба можете да си осигурите победата.

Orléans продължава точно осемнадесет хода, които протичат сравнително бързо и включват теглене на жетони от торбата, поставянето им в комбинации на отредените за това места в селото и активиране на локациите една по една. За разлика от класическите worker placement игри, в Orléans не слагате само един „работник“, за да използвате определено действие, а трябва да уцелите правилната комбинация от два или повече от жетоните със селяни. В началото имате достъп до ограничен брой действия, тъй като не започвате с всички възможни видове селяни, но в процеса на игра можете да си набавите липсващите и да задействате „по-сложните“ действия.

С първата си „ръка“ от жетони можете да си купите още селяни, които от своя страна ви носят различни подобрения – фермерите например създават  стоки, занаятчиите намалят „цената“ на другите действия, а търговците ви позволяват да разширите селото си с нови сгради, съответно с нови действия. Още при първия си ход ще забележите, че всяко добавяне на жетон в торбата ви носи по един такъв бонус и бързо ще стигнете до заключението, че различните благини, които предлагат локациите в селото ви могат да станат основа за цялостната ви стратегия – напредването в техните скали обикновено носи повече и повече награди. Самото добавяне на жетони в торбата също не е за пренебрегване – колкото повече имате от определен вид , толкова по-вероятно е да ги изтеглите и да можете да активирате желаните действия отново.

Собственото село на всеки от играчите е мястото, на което протича по-голямата част от действието в Orléans, но то далеч не е единственото табло на масата. Големият борд, на който са поместени всичките сто хиляди жетона на играта, съдържа и карта на района около френския град Orléans. Именно в него се развива другата част от действието в играта – там започва пътешествието си вашата пионка, с която да се борите за търговско надмощие в околностите на града. Всичките компоненти на играта са доста времегубещи за поставяне на масата, а първата сесия – объркваща. За щастие правилата на Orléans са сравнително ясни и добре подредени и едва ли ще срещнете трудност при разбирането на това как се играе. Объркването по-скоро идва от факта, че първоначално е трудно да оцените стойността на отделните действия, а те са толкова много и различни.

Условно действията, които можете да ползвате в Orléans могат да се разграничат на такива, чрез които запълвате съдържанието на торбата си с нови видове селяни (съответно с ресурси за активирането на повече действия) и на такива, чрез които трупате пари. Последните са по-интересната част от играта, тъй като въвеждат използването на картата на околността на града Orléans, таблото с „полезни дела“ (beneficial deeds) и скалата с точки за развитие. Тъй като крайната ви цел са монетите, е хубаво да научите добре нещата, които ви носят повече от тях на края на играта – както споменах голяма част от точките идват от end game scoring.

Чрез жетоните със селяни можете да местите пионката си по картата през реки и пътища, като по този начин събирате стоки (презюмирам, че е от търговия, макар Orléans да не е особено специфична относно наличието на случайни стоки по пътищата), както и да строите търговски станции, носещи ви пари на края на играта. На различни места по таблата пък са поместени така наречените citizen tiles, за които трябва да се състезавате с останалите играчи – само първият, достигнал до тях чрез напредък в определена скала, ги взима за себе си. За отбелязването на повече точки от търговските станции и плочките с граждани обаче е необходима по-добра позиция на скалата на развитие… А споменах ли, че и самите стоки носят точки?

Да, чистото количество неща, които трябва да комбинирате в Orléans, за да създадете печеливша стратегия може да е смазващо, особено ако нямате много опит с играта. Така например първите ходове на участниците в нея често са доста хаотични и целят да опитат ефекта на различните локации. Това е така, защото Orléans е доста открита откъм правила, но пък отнема време, докато ви стане ясно как точно да подходите при придобиването на така желаните жълтици. Търговците може да ви носят сгради например, но докато не видите ефектите и потенциалните начини за ползването им, едва ли ще разберете колко са полезни. За да схванете необходимостта от рицари (теглите повече жетони всеки ход) и монаси (могат да заместят всеки друг жетон), трябва да прекарате няколко хода мъчейки се да играете без тях.

Изненадващото обаче е, че Orléans не е чак толкова сложна, колкото изглежда. Първата ви сесия може да бъде разочароваща, защото за разлика от други игри едва ли ще успеете да се ориентирате толкова добре и по-скоро ще ви се наложи да разучавате, отколкото да се борите активно за победата. Схванете ли пълните възможности, които имате на разположение обаче, играта става много удовлетворяваща, тъй като ви предлага широка свобода на действие в състезанието с останалите.