Индиана Джоунс и Лара Крофт. Само и единствено заради тези две имена, на археологията не се гледа като на скучната наука, която е в действителност. Приключенското лице, което младият Харисън Форд и вече не толкова квадратната кака Лара създадоха на мудната археоложка работа (все пак включва основно копане и чистене на прах от random предмети) е дало вдъхновение на много други продукти на поп културата, които на свой ред се опитват да ни убедят, че е яко да търсим съкровища от миналото. Order of the Gilded Compass е на фокус в днешната статия, защото се опитва да ни спечели точно чрез археоложката си тема – в нея сте ловци на съкровища, които целят да получат място в тайното общество на готините археолози (където, презюмирам, шеф е Индиана Джоунс).
Позволете ми да ви „потопя“ в темата още малко – в Order of the Gilded Compass ще обиколите най-горещите разкопки на света, ще се сдобиете с ценни карти на черния пазар, които после ще използвате, за да подготвите експедиции и евентуално да намерите редки артефакти, ще се гмуркате за потънали съкровища и дори ще си имате вземане-даване с Илюминатите. Тоест самите вие попадате в ролята на pretty badass археолог. Играта на Grey Fox Games (които познаваме основно от Champions of Midgard и 7 Ronin) ни посреща с доста интригуваща тема, но бързо ще разберете защо в началото ви подготвих с приказки за скучната наука археология. Към компонентите!
В кутията на играта ще намерите доста материал. И под „доста“ имам предвид наистина много – всичко в Order of the Gilded Compass, освен заровете, е от дебел картон. Играта е разделена на модули, така че в една сесия ползвате около половината компоненти и никога (освен ако не си направите house rules) не можете да включите всичко. Основното разделение на компонентите е на плочки с локации и принадлежащите към съответния модул допълнителни плочки – например Илюминатите идват с 20 умения, които ползвате само когато те са в игра.
Дори бързо да решите кои модулите да ползвате, поставянето на Order of the Gilded Compass на масата отнема известно време – всеки от тях има определени съпътстващи го компоненти и препоръчвам някакъв вид storage solution, който позволява да ги разграничавате и вадите бързо. Вие, като супер готин археолог (който Grey Fox не са могли да нарекат Индиана Джоунс поради licencing issues), сте представени в играта чрез осем зара – това са вашите помощници, които ще пращате насам-натам, докато преподавате в университета, пушите пури или заговорничите с нацисти (или каквото там правят яките археолози).
Правилата на Order of the Gilded Compass никак не са сложни сами по себе си – основните такива се побират само в една страничка! Това, което усложнява играта са различните сгради (или модули), които включите – всеки такъв идва с определени правила и начин на точкуване. Но за тях съвсем след малко. Order of the Gilded Compass протича във фиксиран брой рундове според броя на играчите. Във всеки от тях се редувате да хвърляте и поставяте заровете си по сградите в средата на масата, докато някой не изчерпа всичките си зарчета. В края на всеки рунд се определят победителите за съответните сгради и се раздават наградите – както вече споменах, според правилата на самите модули.
Модулите задвижват всичко в Order of the Gilded Compass, тъй като чрез тях превръщате обикновените си зарчета в необикновени… точки. Сградите се делят на задължителни и такива по ваш избор. Първите са Archives, University и Library и както подсказва името им, участват във всяка сесия. Архивът и университетът са първото и доста ключово комбо в Order of the Gilded Compass – поставяйки зарове на тях се борите за карти и специалисти (картографи и копачи). Двата вида плочки си взаимодействат при точкуването на края на играта – всяка карта ви носи определен брой от тях, а ако сложите специалист от същия цвят – и бонус. Специалистите също имат стойност, но за разлика от картите не ви носят точки, ако не им намерите приложение до края на играта.
По-интересен е не простият set collection, който се осъществява между двете сгради, а начинът, по който се сдобивате с техните плочки. В архивите например слагате зарове с една и съща стойност, като се опитвате да имате най-голям сбор от такива в края на рунда. Можете да поставяте по колкото желаете еднакви зарчета, стига да разполагате с тях, а в следващи ходове дори можете да добавяте към поредица, ако хвърлите същата стойност. Равенствата се случват сравнително често и поради тази причина е хубаво да заложите на височки резултати от заровете. Най-силните колекции в Archives носят на съответния играч правото да си избере географска карта първи (което е важно, защото разликата в цветовете и точките на картите може да е солидна).
Всички сгради, без значение дали са задължителни или опционални, имат уникален начин на активиране – в университета получавате специалисти срещу един или два зара (с общ сбор от 5), но ниските стойности са по-ценни тук, защото избутват високите; в аукциона създавате „straight“ поредици от зарчета, за което получавате плочки с артефакти (чиято полезност варира според това дали пасват във вашата лична колекция); скритият храм разполага с магически предмети, които изискват точно определена комбинация от два зара, а веднъж поставени там, те „запазват“ съответната плочка за собственика си. Няма да се впускам в подробности за всички сгради в Order of the Gilded Compass, но схващате идеята – когато дойде вашия ред, хвърляте всички зарове и слагате произволен брой на някоя от сградите, надявайки се да имате най-силния резултат и да наблажите наградата оттам.
