Ревю: Orléans – темата не (винаги) е важна!

При преиграване може да ви се стори, че не е точно така, защото в крайна сметка Orléans ви насочва към едни и същи цели всеки път – за да спечелите трябва да строите търговски постове и да съберете плочки с граждани, като не забравяте да поддържате висок development рейтинг, за да ги умножите по по-високо число. Ако пренебрегнете някое от тези неща, ще изостанете. Наред с това трябва да събирате и стоки, както и да заделите някоя друга монета. Към всичко това ще трябва да се стремите във всяка сесия, но това съвсем не означава, че самият геймплей е еднообразен. Чарът на Orléans идва от начина, по който постигате гореизброените цели. От вас зависи как ще подходите към тях в рамките на осемнадесетте хода на играта.

Основен „виновник“ за това разнообразие са допълнителните сгради, които можете да построите чрез добавяне на жетони с търговци в торбата си. Двадесетте нови локации, разделени на две купчини може да не ви направят голямо впечатление, особено сред тоновете други, далеч по-шарени компоненти на Orléans, но именно чрез комбинирането им играта заслужава високите оценки на критиците и феновете. Обикновено две от тях са достатъчни, за да „завъртите“ някоя готина комбинация, от която да потекат парите (и лигите на опонентите ви). Макар да звучи лесно, това почти винаги изисква и добавянето на правилните селяни в торбата ви, така че ще трябва да поработите, ако искате останалите да завидят на успешната ви машина за точки. Най-хубавото е, че всяка от сградите е уникална, следователно опонентите ви няма да могат да имитират стратегията ви.

Късметът в Orléans е традиционно нисък, което е подсказано и от типа на играта (евро), но все пак е налице. Той присъства в играта под формата на случайните събития, грозящи ви всеки ход. Осемнадесетте плочки с приятни и неприятни ситуации се теглят в началото на рунда и общо взето имате известно време (до края на хода) да се адаптирате към тях и да вземете бонуса им или да избегнете гадорията, която ви грози (не пренебрегвайте чумата). Все пак обаче не мога да не отбележа, че в комбинация със случайното теглене от торбата, могат да се получат доста негативни ефекти за един от играчите или плочките със събития да помогнат на този, който е напред в точките да затвърди преднината си. Макар и да са фактор, те не чупят играта съвсем и не бих им обърнал специално внимание като сериозен негатив на Orléans – те могат да ви прецакат жестоко, но в повечето случаи няма да имате проблеми с тях.

Готин елемент на играта е таблото с beneficial deeds, което представлява адаптация на популярната в декбилдър игрите механика на изхвърляне на ненужните карти. Тъй като в процеса на игра в Orléans ще акумулирате прекалено много селяни (досущ като София…), можете лесно да се отървете от излишните такива чрез изпращането им на това табло. Там те не само ще ви донесат някакви инстантни благини, но и ще можете да се борите за мнозинството от плочки с граждани, които винаги носят дебели точки в края на играта. Бих казал, че употребата на това табло е едно от малкото неща в играта, които варират според броя на играчите – при четирима то е източник на доста повече ресурси, съответно позициите в него са много по-оспорвани.

Знам, че имам навика да пускам някакво интересно твърдение с интродукцията на статиите си и после да го зарязвам за коментар чак накрая и този път няма да направя изключение. Темата в Orléans. Очевидно е, че тя е проблем на играта, защото е суха, скучна и безлична. Ако тя беше комбинирана с подобно характеризиращи се традиционни за евро игрите от миналия век механики, Orléans би била една от по-лошите игри, които съм срещал, но за щастие случаят не е такъв. Геймплеят е всичко в тази игра. Елегантният дизайн, обвързващ многото начини за придобиване и умножение на точките, подкрепен от сериозното разнообразие и свобода в подходите към победата едва успяват да прикрият слабата тема.

Да, темата липсва и не мога да го пренебрегна – Orléans не е лека и бърза като Bohemian Villages (отново на Stockhausen) например и страда по-сериозно от тематичната си слабост, тъй като е по-тежка, a голяма част от механиките са абстрактни. Което значи, че освен скучният сетинг обаче, Orléans има проблем и със самото му реализиране. Не е невъзможно да повярвате, че ръководите село, което развивате чрез търговия и разрастване, но е малко вероятно да видите у жетоните и пионките нещо повече от инструменти за принтиране на пари.

Добре де, но какво тогава прави Orléans толкова добра? Отговорът е елементарен – зарибяващият геймплей. Строенето на торба може да обещава повече, отколкото доставя на практика, защото е по-скоро средство, а не цел (за разлика от декбилдърите, от които играта черпи вдъхновение), но машината, която можете да построите чрез правилното му ползване е толкова интересна, че едва ли ще обърнете внимание на point salad еврото, което се крие отдолу. И според мен именно това е правилният подход за разнообразяване и разширяване на аудиторията на подобен тип игри.

Това, което бих искал да изтъкна като най-голяма отличителна черта на Orléans е, че тя ви оставя пълната свобода да правите каквото искате. Безспорно от това страдат първите няколко сесии, в които не можете да прецените какво ви е полезно, какво не е и в кое следва да се специализирате, но за сметка на това почти няма стратегия, която да не е конкурентноспособна. Искате да напълните торбата си с моряци? Давайте, има сграда, която ще ги направи супер полезни. Няма какво да правите с вече излишните си жетони? Пратете ги на общественополезен труд и вземете няколко жълтици, а защо не и няколко допълнителни точки.

Дълго обмислях каква оценка да дам на Orléans. От една страна ако търсите силна тема, няма да я намерите тук – играта просто не разчита на това. От друга обаче на ниво механики Orléans е превъзходна. Макар да продължава минимум един час, играта е супер увлекателна и толкова разнообразна, че веднага след първата сесия исках да я пробвам пак – само и само за да реализирам друга стратегия и да се насоча към различни жетони и сгради. Толкова вълнуващо евро определено е нещо, което не виждаме всеки ден и горещо ви препоръчвам да го пробвате.

ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?

Семейни играчи – Не

Orléans не е сложна игра… ако сте геймър. Всъщност многото пластове и възможности в нея са доста объркващи за семейна обстановка.

Социални играчи – Не

Играта не притежава много директна конфронтация и няма никакви социални елементи.

Стратегически играчи – Да

Късметът в Orléans е сведен до минимум. Само най-добрата машина за точки ще спечели, а създаването ѝ изисква стратегия.

Casual играчи – Не

Играта продължава повече от поносимото за тази група време, а и може да изпържи мозъка ви с всичките си възможности.

Hardcore играчи – Да

Типично за тежко евро, в Orléans е налице оспорвано състезание, макар и да е скрито зад скучновата тема и привидно неконфликтните механики.