Ако преди два месеца някой ми беше казал, че ще играя настолна игра, включваща Втората световна война, нелегално изнасяне на картини и повече историческа точност от голяма част от заглавията със същата тематика, никак нямаше да се изненадам. Не очаквахте да кажа това, нали? Е, за щастие настолните игри като че ли са неизчерпаем източник на нестандартни комбинации от идеи (а и исторически факти), което може само да ни радва. Освен гореизброените тематични особености, играта на Робърт Бърк Operation F.A.U.S.T. включва и силно застъпен социален елемент в лицето на непогрешимото комбо – блъф плюс дедукция.
Всички сме играли такива игри. В които трябва да лъжете без да ви мигне окото, да претегляте малкото информация, която имате постоянно и да не се доверявате на никого. Без значение дали са кооперативни или състезателни, игрите със скрита информация представляват особена тръпка за всеки ценител на този малък, но шумен подотрасъл на хобито ни. The Resistance, Werewolf, Blood Bound и Coup са само една представителна извадка на популярните и обичани заглавия от този тип. Създаването на още една такава игра определено е изпитание за всеки дизайнер, заел се с тази задача, особено ако има амбициите да разнообрази малко жанра.
Operation F.A.U.S.T. е типичен пример за игра на скрита информация, която много се приближава до последната от горната четворка – Coup. Сравнението между двете игри се оказа неминуемо, колкото и да не ми се искаше да стигам до него, но поне мога да избегна поместването му в началото на статията. Тоест? После бе, изчакайте да видим за какво иде реч в Operation F.A.U.S.T.! Съкращението на заглавието идва от Fine Art Underground: Stolen Treasures и е първата стъпка към намека, че това няма да бъде игра със стандартна WWII или друга военна тема. В нея ще се борите със зъби и нокти за… картини!
Operation F.A.U.S.T. поставя трима до осмина в нелеката роля на ценители на изкуството в окупирана Франция. Целта ви в играта е събирането на картини на стойност един милион долара, а за изпълнението на тази задача си служите с различни контакти с разнообразни умения под формата на карти. Поради деликатния исторически период, в който се намирате, не искате останалите играчи да разкрият самоличностите на контактите ви, но в същото време това начинание може да бъде ползотворно за всички участници, ако е използвано правилно. Прецакването на другаря явно е било забавно дори в сиви времена като Втората световна, ако съдим по геймплея на Operation F.A.U.S.T. (освен че е водело до „леки“ неудобства, като доста категорична и финална смърт).
За щастие на вас няма да ви се наложи да се сблъсквате с нацисти обаче, колкото и сериозна да е темата на играта. Всяка настолна игра има един елемент или компонент, с който веднага изпъква и в случая на Operation F.A.U.S.T. това е точно темата. Тя описва чувствителен исторически период с изненадваща реалистичност – повечето компоненти на играта представляват реални снимки на исторически личности, замесени по един или друг начин в събитията от миналия век. Дори преди да научите как се играе, Operation F.A.U.S.T. ще ви порази със сериозното си излъчване. За някои това може да е отблъскващо, но на мен ми допадна идеята – все пак ролята на френски куратор разнообразява традиционните за блъф игрите шпиони и ликантропи.
Да осъзнаете каква е целта ви обаче е доста по-лесно, отколкото да я постигнете. Нелегалното пренасяне на картини в Operation F.A.U.S.T. може да не е възпряно от немските власти, но присъщото на нацистите умение да превръщат обикновените хора в тъжни такива е запазено за останалите играчи. С други думи конфронтацията се лее свободно и нарочното пречене на другите е вплетено в основата на играта. Необичайно издължената кутия на Operation F.A.U.S.T. побира две тестета с карти, купчина жетони и безкрайно полезните резюмета на правилата и ефектите на контактите.
Играта се върти около двете тестета, първото от които включва известни произведения на изкуството, а второто – карти с контактите, или „ролите“, които трябва да използвате, за да се сдобиете с първите. За улеснение на напълно босите в изкуството (като мен) картините имат принтирана цената им на черния пазар, към която и се стремите, за да спечелите играта. В Operation F.A.U.S.T. трябва да изнесете не определен брой карти с произведения на изкуството, а картини на определена обща стойност (варираща според броя играчи). Тъй като тестето с картини е голямо, това създава известно разнообразие и различна динамика на сесиите – в зависимост от това какво изтеглите играта може да се спечели с от две до четири карти.
Интересен елемент, който помага за разнообразието на играта са видовете картини. Не, няма да ви се налага да ги разделяте по течения или друг непонятен критерии, за щастие. Тематично за периода, в който се развива действието в Operation F.A.U.S.T., произведенията на изкуството са разделени на оригинали, фалшификати и дегенерати – за жалост сред тях не е „Грешната Мадона“ с големите бомби, но ще срещнете достатъчно известни картини (щом даже аз ги познах). Разделението им е не само тематично обаче. Оригиналите са най-ценни, за фалшификатите ви трябват подправени документи и а дегенератите са лесни за конфискуване, което добавя допълнителен пласт в геймплея на Operation F.A.U.S.T.
По-важното от двете тестета е това с контактите ви (наречено Plot Deck). В него се съдържат пет различни помагачи (шпиони, агенти, а, у), уменията на които влизат в употреба постоянно в Operation F.A.U.S.T. На практика по време на ходовете си можете да активирате едно от четири действия, но най-често ще се пробвате именно с картите с контакти. Не случайно казвам „ще се пробвате“ – в Operation F.A.U.S.T. можете да използвате всяко едно от уменията на картите, дори и да нямате съответния контакт в ръката си, стига да сте достатъчно смели и да убедите останалите да не ви проверят. Другите три действия включват теглене на карти от двете тестета срещу съответната цена във валутата на играта – Intel, както и подправяне на документи, които ще ви трябват, ако се насочите към фалшиви картини.
