САЩ, 1933. Минали са 80 години, откакто са били открити находища на петрол в Северна Америка. Само преди три години пионерите в Тексас са започнали да източват земно гориво от най-големите басейни на територията на страната. Всеки идиот с каубойска шапка тича да копае земята, пълна с черно злато, и мечтае да бъде най-дебелия и най-могъщия барон в щата. Естествено, няма място за всички, така че предприемачите трябва да инвестират бързо и умно, за да са на крачка пред конкуренцията. И тук, в обувките на един смел предприемач, ни поставя играта Oilfield.
Oilfield е игра за двама до петима на дизайнера Paco Yanez, илюстрирана от Nicolas Serrano, и издавана от ABBA Games. Играчите поемат ролята на тексасци, чиято цел в живота е по най-добрия начин да се сдобият с петрол и земен газ от богата земя, да ги продадат за невиждана печалба и да си купят най-скъпото имение на плажа във Флорида. Или най-голямото ранчо в Остин. Или най-голямата кръчма в Далас. Все тая – мечтата им е да си купят абстрактна инвестиция.
Играта се появи като Kickstarter проект през май 2016-а с цел от пет хиляди евро, като кампанията събра малко над скромната цел. Първите копия се появиха на миналогодишния Essen Spiel, a подкрепилите играта в онлайн платформата за финансиране получиха Kickstarter торбичките си за Коледа. Като за първа изява на г-н Янез, Oilfield беше доста обсъждана на най-голямото изложение за настолни игри. Тя има реалистична тема, интересни механики за избор на действия и добре пресъздава петролната индустрия – идеално за двамата човека, които четат това И се кефят на петрол.
Компоненти на петролното поле
Кутията на играта е продълговата и е възголяма за компонентите, които съдържа, но това е заради игралния борд, който напълно би запълнил една малка маса за кафе. Добрата новина е, че игралното табло е ясно, с очевидни отделения по него, картите за действията са твърди и красиви, плочките за петролни станции и рафинерии са хубави и всеки играч има по едно голямо човече за работник. Останалото е меко казано посредствено – стандартни кубчета, цилиндърчета, дискчета… и картонени монети. За последните никъде няма индикация за стойност – те са просто бронзови и златни. Явно ние сами трябва да решим на колко пари ни кефи да отговарят монетите (слабо!). Oilfield не изглежда много впечатляващо отстрани и да, ABBA Games не са голям и богат издател, но са можели да се постараят повече. Артът на играта е… ами, отсъства. Всичко е нарисувано минималистично и описателно, така че е трудно да се объркате или да пропуснете нещо в играта, но е обратното на впечатляващо.
Книжката с правила е в два езика – испански и англииски. Правилата са много добре описани, с много примери, а те са простички и интуитивни. Има някои малки неточности в превода от испански на английски, но те не са никакъв проблем (и си личи, че са там от недоглеждане). Играта е почти езиково независима – тези, на които им липсва английския, трябва да научат дест думички, които са имената на действията. Та към простите…
Правила на петролния бизнес
Всеки играч започва Oilfield с една рафинерия, два ресурса в нея (черни кубчета за петрол, сини за земен газ), 20 пари, един работник и карти за тайни действия. На борда се изваждат чрез случаен принцип брой ресурси, които се разделят в трите региона на Тексас, след което се подреждат пазар за имот, както и пазар за добивателни станции (и рафинерии). Играта се движи на ходове, разделени в три фази – избор на действия, фаза на публично действие и фаза на тайни действия. Започвайки с първия играч, всеки поставя работника си върху едно от седемте места на борда за публично действие, след което тайно си избира една от картите, чието тайно действие да изпълни. След това публичните действия се изпълняват както са подредени на борда от ляво надясно и от горе надолу. Когато се изпълни последното публично действие, следват тайните действия – отново се започва с първия играч (който вече може да се е сменил!) и по ред се изпълняват тайните действия. Някои от публичните и тайните действия се дублират, някои действия ги има само в публичната част, някои в тайната.
Без да навлизам в детайли, действията са LEASE – купуване на имот, върху който после да се строи добивателна станция; BUILD – строене на добивателна станция или рафинерия (за които има пазар с брой плочки); DRILL – използване на въпросните станции и поставянето им на празни места в рафинерии; LOCAL – продаване на ресурси на местния пазар с постоянни цени; NATIONAL – продаване на ресурси на междущатския пазар, където цените зависят от броя на играчи, които са решили да продават; 1ST PLAYER – изстрелване на атомна бомба (не, естествено, с това действие се става първи играч); SUBSIDY – прибиране на държавна субсидия от пари, които се трупат всеки ход (де да беше така и в живота); INVEST – абстрактно инвестиране на пари в нещо (така се обръщат пари в точки). Точки се печелят от инвестиции, по една точка за имот, по една точка за пълна рафинерия и две точки за играча с най-много пари.
С течение на играта ресурсите по борда свършват. Когато един регион се пресуши от петрол (все още може да има земен газ), той се запълва наново с ресурси и маркерът на този регион се сваля с едно ниво надолу. Когато два региона слязат до най-ниското ниво, това маркира края на играта. Изиграва се текущия ход и още един след него, след който играчът с най-много точки печели!
Копане, бизнес и инвестиции
Когато за пръв път исках да изпробвам Oilfield, ми беше много трудно да събера група и да седнем на масата, защото хората някак не се вълнуваха да копаят петрол в Тексас през 30-те. Странни хора, нали? Мислех си така, докато емоцията от „НОВА ИГРА! НОВА ИГРА!“ не отмина и се замислих, че и аз не си представям колко би било яко, ако мога да играя като петролен барон. Механично играта си работи, дори има интересни идеи, но твърде реалистичната и неукрасена тема, заедно с кубчетата, убиват детенцето в мен, което иска да се вживява в игрите си. И докато съм на тази тема (ха ха, игра на думи), едно нещо ми прави силно впечатление. Може би само аз мисля така, но защо играта иска от мен да инвестирам парите си, за да печеля точки? Бих очаквал, като петролен барон единствената ми цел да е money, money, dollar, dollar, пък тоя барон после ако ще да си издуха парите като рок звезда на турне. Но не, тази игра ни напомня, че трябва да инвестираме умно, за да спечелим. Благодаря ти игра, че ме подготвяш за живота (през 1933-та)!
