Тази година имах щастието да посетя най-голямото събитие за настолни игри в Европа – Essen Spiel. Панаирът бе отбелязан с небивал успех и продължи традицията да се разраства с всяка следваща година. Организаторите докладваха, че между 13 и 16 октомври през изложението са преминали 174 000 посетители, а в халетата са се събрали цели 1021 щанда. И безброй настолни игри, разбира се! Небивалият интерес към изложението може само да ни радва, не само като посетители, но и като фенове на настолните игри въобще. Той е показателен за темповете на разрастване на любимото ни хоби.
Тъй като посетих Essen Spiel за първи път, наистина нямах идея какво да очаквам. Заминах за Германия с идеята да опиша преживяванията си на панаира на теб, читателя, но до момента, в който седнах да пиша този текст, нямах ясна представа за това как точно да пресъздам магията на най-значимото събитие за настолни игри в света. Да кажа „това е нещо, което просто трябва да се преживее“ със сигурност звучи клиширано, но за жалост е вярно – дори да разкажа за петте дни, които бродех из залите на Messe Essen в търсене на интересни игри и хора, едва ли ще успея да опиша точно вълнението, което ме обзе по време на събитието.
Именно затова реших да подходя другояче – със следващите седем точки едновременно ще споделя личните си впечатления и ще насоча тези от вас, които не са имали щастието да посетят Essen Spiel към това какво могат да очакват от изложението.
1. Трябва да бъдеш подготвен
Градът Есен не е в България (duuuh). Което значи, че трябва да се приготвиш за сериозно пътуване до Германия. За щастие са налице разнообразни начини да намериш къде да спиш в и около Есен, а самолетните билети са безбожно евтини. Тук трябва да знаеш две неща – не чакай до последния момент, за да намериш квартира или хотел и не се притеснявай да потърсиш в градовете в непосредствена близост до Есен.
Първият проблем, с който с групата, с която ходихме (повече за това след малко) се сблъскахме, беше именно настаняването. В самия Есен често е доста трудно да намериш подходящо място за спане, което да е близо до връзка на градския транспорт (ако не си с кола), да не е дупка, предложена ти от съмнителен руснак (тру стори), и да не е прекалено pricey, особено ако не търсиш пет-шест месеца по-рано. Добрата новина е, че в околностите на Есен има няколко града, които са на половин час път с влак и/или метро и които са съвсем реалистични възможности за нощуване (ние спахме в Дюсбург).
Настаняването и меджународният транспорт са лесната част обаче. В случай че ти се наложи да пътуваш ежедневно, като нас, трябва да проучиш много добре пътните връзки (ако си с кола) и разписанията и правилата на влаковете, трамваите и метрото (ако не си с кола). Ние пътувахме с влак всеки ден, което се оказа доста по-лесно и комфортно преживяване, отколкото очаквах (благодаря искрено на БДЖ за занижените ми стандарти). Това, което трябва да знаеш за този тип транспорт в Германия е, че влаковете са сравнително точни, тоест разписанията имат реално приложение, но пък билетите са скъпички.
Да кажем, че имаш квартира и идея как да стигнеш до мястото на събитието. Какво следва?
2. Вземи приятели със себе си
Всичко (освен диарията) е по-забавно, ако около теб има приятели, с които да го споделиш. Макар и тази стъпка да попада в категорията „подготовка преди голямото събитие“, тя е мега важна. Когато, по-рано през годината, се реших да посетя изложението, едно от нещата, които ме плашеха най-много беше, че има реална възможност да ми се наложи да ида сам. За щастие ме приютиха в група от прекрасни хора, които нямаха нищо против един устат досадник да се влачи след тях – късметът явно беше с мен в този ден.
В един определен момент повечето авери, които искаха да дойдат с мен в западна Германия за фън енд геймс рязко се отказаха, някои заради уважителни причини, а други понеже са слабаци (знаете кои сте). И докато пътуването сам в непозната страна, особено такава в крехка социално-политическа обстановка, като Германия, не ми се нравеше особено, истинският проблем беше възможността да няма хора, които да споделят интереса ми към настолни игри и с които да си полафя на роден език за това, което ми се е случило през деня. А ще ти се иска! Повярвай ми, особено ако си в Есен за първи път, ще ти се иска да говориш за всичко, което си видял и до което си се докоснал през четирите дни на изложението.
Освен социалния елемент обаче, приятелите имат и чисто практична функция – имаш на кого да звъннеш, ако се загубиш, можеш да разчиташ на тях да грабнат падащите от ръцете ти игри, както и да допълнят едни 15-ина кила в кашона с неща, които пращаш в БеГе-то. А и нека бъдем реалисти – ако сте пет-шест души, ще имате много по-голям шанс да намерите къде продават шест редки копия на Clank! например.
3. Набележи си това, което искаш да видиш
Едно от първите неща, които ще чуеш за Messe Essen (сградата, в която се провежда изложението) е, че е огромно. И това едва ли ще те впечатли. Е, приготви се да бъдеш впечатлен, защото ако представите ти за голямо изложение се изчерпват с мизерните халета на IEC, то те чака изненада. Messe-то е fucking huge! Тъй като бързах за пресконференцията първия ден, слязох на грешната спирка на метрото (да, сградата има две собствени спирки) и не след дълго се озовах в задните зали на изложението, воден от видимо съмнителен строителен работник, с който си лафихме на немски (той) и българо-английски (аз). Самото преминаване през три от „малките“ зали ни отне петнадесетина минути на неловко мълчание.
Което е окей, ако залите са празни. Сигурен съм, че не си пропуснал частта в началото на статията, в която споменавам 170 000 посетители, нали? Колкото и големи да са залите на Messe, няма начин да видиш всичко, което искаш, ако не знаеш къде да търсиш. Просто защото навсякъде е пълно с бродещи хора, ревящи бебета и лежащи по земята немци (they are just weird like that). Моят съвет е да имаш плановете на залите, както и местоположенията на различните щандове – така е доста по-лесно да си съставиш някаква генерална идея за това къде можеш да отидеш и какво има около теб във всеки един момент.
Време е да ти призная една тежка истина – няма да видиш всичко. Не, не си мисли, че се правя на интересен. Дори най-грубата сметка показва, че ако искаш да видиш всеки от хилядата щанда, ще имаш по-малко от 2 минути на будка. Без да смятам времето, което ти трябва за да си проправиш път през тълпата и петте минути, които ще са ти нужни да излапаш един къривурст. За да избегнеш разочарованията, е доста по-добре да си харесаш няколко важни места и да ги посетиш през първите два дни, когато немците са все още на работа, а ревящите бебета – рядкост.
4. Вземи си пари (много)
Всеизвестна тайна е, че Essen Spiel е по-скоро голям пазар, отколкото изложение в смисъла, в който си го представяш. С други думи, хората отиват на Есен, за да пазарят. Може да си мислиш, че просто искаш да обиколиш, разгледаш и поиграеш, но истината е, че бързо ще те обземе желанието да си купиш нещо. За това няма по-добро място от най-голямото европейско изложение – много от игрите, които ще видиш там са ексклузивни заглавия, които ще стигнат до България след доста време, ако въобще са достатъчно известни, че да стигнат.
Правилото на събитието е, че (в повечето случаи) игрите са една идея по-евтини от тези в магазините, но пък трябва да ги пренесеш по някакъв начин до родината си – било то чрез поща, кола на супер готини приятели (знаете кои сте), или като ги завреш на неприятно място, докато мине летищния контрол (на дъното на раницата например). Което значи, че имаш още една причина да купуваш на воля – „евтини“ и „нови“ не са думи, които се поставят всеки ден в едно изречение с настолните игри.
Точно затова е хубаво да си вземеш повече пари, но все пак не прекалявай (като мен) – еуфорията от събитието често ще те кара да взимаш неразумни решения. Фактът, че си на най-якото събитие в света не значи, че трябва да си тръгнеш оттам с всяка игра, която се изпречи на пътя ти. Това важи особено силно за малките щандове, където можеш лично да срещнеш дизайнери и артисти, които понякога са доста убедителни в желанието си да ти пробутат играта си. Именно затова следващият съвет е толкова важен.
