Възхищавам се на дизайнера на настолни игри Антоан Бауза от момента, в който за първи път се докоснах до негово заглавие (играта беше 7 Wonders). Негова запазена марка е семплият дизайн – в кутия с името Бауза на нея няма да намерите сложни правила, много механики или дълъг геймплей (е, освен Conan, но там дизайнери са сто човека). Тази тенденция на леки игри дизайнерът ревностно следва през годините и много често съм се питал как успява винаги да създава толкова „обрани“ заглавия – обезпечението на една такава игра от гледна точка на семпли механики понякога е доста по-трудно от създаването на силно тематично и тежко заглавие. Излишно е да казвам, че Oceanos е поредната игра в портфолиото на Бауза, която попада в категорията „потенциален семеен хит“. Тя ще ви отведе на изследователска мисия в дълбините на океана.
Oceanos е игра за двама до петима, в която слагате капитанската шапка и скачате в собствената си подводница, с помощта на която предстои да разберете какво се крие на дъното на океана. Антоан Бауза посвещава играта на сина си, чиято играчка за баня под формата на морско конче е причината да можем да се насладим на Oceanos. Едва ли е нужно да казвам, че в играта има изобилие от морски кончета… Партньори в начинанието на Бауза са IELLO и изгряващия като име художник Жереми Фльори (извини ме, ако съм ти осрал името, брато!). А всички знаем, че когато IELLO са на борда (oh, puns), винаги са налице и тонове прекрасен арт.
Големите кутии са нещо, което не виждаме толкова често от компания като IELLO. Под капака на Oceanos има доста пънчбордове (онова, от което е голям кеф да махате жетоните и другите картонени компоненти), тъй като играта няма общо табло, а разчита на карти и… сглобяеми картонени подводници! Чрез сглобки като тези на парчетата на пъзелите ще имате възможността да създадете пет вида подводници (по една за всеки играч), всяка от които идва с по десет части с подобрения. Макар и красиви, те имат един евентуален недостатък – поне тези в моята кутия не пасваха особено добре и се наложи насилственото им „натъпкване“, от което сглобките не останаха доволни (с други думи – някои се смачкаха).
Подводниците формират основната тежест на кутията на Oceanos, но в нея има още доста неща, без които не можете да играете. Освен купчината жетони, заглавието силно разчита на картите и една значителна част от готините картинки са на тях. Макар правилата на Oceanos (всичко на всичко дванадесет страници) да са съвсем очаквано кратки, препоръчвам да ги прочетете няколко пъти, преди да започнете игра, тъй като има няколко доста неинтуитивни сред тях. Почти никога не ми се случва да играя нещо за първи път без да сбъркам някъде в правилата, но не очаквах това да стане и при игра от калибъра на Oceanos. Това може би се дължи на многото символи и техните различни приложения, а може би просто ме е мързяло да чета внимателно, но във всеки случай имайте едно наум!
Започвате Oceanos с гореспомената ваша собствена подводница. Тя се състои от пет части – витло, двигател, аквариум, въздушен шлюз и пилотска кабина. Всяка от тях има определена функция в играта – например кабината определя колко карти теглите всеки ход, а аквариумът – колко морски обитатели можете да запазите в края на всеки рунд. Когато еуфорията от сглобяването на подводницата премине, ще обърнете внимание, че играта няма табло. Вместо него в средата на масата се нареждат трите тестета с карти, създава се купчината на кракена (фенове на Blood Rage, не се вълнувайте прекомерно – кракенът тук е сладък… да, малкият има дори биберон…), а всичкото съкровище отива в платнена торба, за да не надничате!
Играта е разделена на три рунда, всеки от които има пет хода. Всеки от рундовете в Oceanos ползва определеното за него тесте карти, от което капитанът на експедицията за рунда (разбирайте – първият играч) раздава на всички според броя на перископите на подводницата им. Останалите играчи избират по една карта, която да запазят за редицата пред себе си, като имат опцията да изразходят жетон/и с гориво (произвеждани от двигателя на подводницата), за да запазят допълнителни карти. Всички останали (обикновено най-тъпите) отиват при раздаващия играч, който избира от тях. След пет хода раздаване рундът приключва и трябва да имате минимум пет карти пред себе си. В следващия ползвате и следващото тесте – тъй като влизате по-дълбоко, новият „ред“ от океанското дъно се поставя под първия.
Целта на Oceanos е абстрактна – трябва да съберете най-много точки, като източниците им са разнообразни. На картите, които запазите пред себе си ще срещнете различни елементи – морски обитатели, които можете да вземете в аквариума на подводницата си; корали, които, ако подредите едни до други, ще ви донесат точки за най-дългата поредица; съкровища, носещи ви точки само ако изпратите гмуркач да ги прибере; кристали и бази, чрез които подобрявате частите на подводницата си. Очите на кракена пък са негативен елемент, който обикновено присъства на картите, които имат повече благини от останалите. Играчът, който събере най-много от тях, трябва да изтегли най-горния жетон с кракен и да понесе бруталните последствия от разяряването на морското чудовище (всъщност просто губите няколко мизерни точки, но това обяснение беше по-драматично).
Oceanos е комбинация от drafting и set collection, като спокойно мога да кажа, че втората механика е водеща. Даже „водеща“ би било омаловажаващо – играта се крепи на няколко различни по вид начина да събирате колекции. Най-елементарният са коралите – просто се опитвате да ги поставите така пред вас, че да се получи поредица. Тук много помагат жетоните с гориво, тъй като често се случва да изтеглите повече от една добра карта и да искате да удължите поредицата пред себе си. Може би най-чистият вид set collection са морските обитатели. Различните риби, раци и морски кончета (naturally) ви носят точки накрая на всеки рунд, стига да имате място в аквариума си. Излишно е да казвам, че повтарящите се не се броят.
Моят любим начин за печелене на точки са сандъците със съкровище – за тях ви трябва водолаз, с какъвто можете да се снабдите при подобряване на шлюза на кораба си. Якото на гмуркачите е, че прибират всички съкровища по „пътя“ си нагоре. Тоест ако го сложите на карта от трето ниво (изтеглена през трети рунд) и над нея има едно или повече сандъчета, ще наблажите и тяхното съдържание. Тоест Oceanos има и лек push your luck елемент, който може да донесе доволно много точки, ако сте склонни да рискувате – всъщност, като се замисля, той е налице и при другите видове събиране на колекции. Минусът е, че ако не внимавате или ако късметът не е с вас, можете съвсем спокойно да се самопрецакате яко.
