По отношение на компонентите на Discworld: Ankh-Morpork могат да се кажат много неща. Първото, което прави впечатление разбира се, е картата на града, която е в нестандартната вертикална ориентация. Тя е добре илюстрирана, но това, което не ми хареса в нея е, че е оцветена в прекалено близки цветове и понякога е трудно да се различат отделните зони. Фигурките обаче са нещо, което ще ви хареса веднага, след като отворите кутията. Всички те са дървени и са доста добре изработени. Картите са качествени и доста добре илюстрирани в характерен стил, който подхожда много добре на цялостното усещане на играта. Единствените картонени компоненти са монетите и те не отстъпват по качество на останалите съставни части на играта.
Искам да отделя внимание на превода на играта. Тя не е изцяло на български език, но е възможно съвсем лесно да бъде играна, без да знаете английски. Това е възможно благодарение на отделната, изцяло преведена на български книжка с правила, която ще намерите в кутията на играта. Заедно с правилата ще намерите и обяснение на всяка карта, която има текст на английски, както и много полезни картончета с описания на основните правила, които да ползвате като помощни листове, за да не се налага да ровите в правилата винаги, когато забравите нещо. Самите правила са само три страници и са много лесни за усвояване, а повечето от тях могат да бъдат обяснени дори в хода на играта.
Не мога да пропусна няколко лоши страни, които забелязах в Discworld: Ankh-Morpork. Първото нещо e фактът, че картите с личности се повтарят. Не говоря за самите герои, тъй като всеки е с различно име и илюстрация, а за условията за победа. Самата идея за различен и таен начин за постигане на победата от всеки играч беше концепцията, която ме грабна веднага, след като отворих играта, но реално реализацията ѝ малко ме разочарова, тъй като е напълно възможно да има няколко играчи, които следват една и съща цел. Това не е толкова голям проблем на играта, защото е напълно възможно да ви се паднат и различни роли, а и дори да са еднакви, пак да се забавлявате, но все пак ми се струва, че една много добра идея е оставена не изцяло реализирана.
Основният проблем на Discworld: Ankh-Morpork обаче е съвсем друг – играта е много хаотична и непредвидима. Онези от вас, които обичат стратегически игри с малка или никаква доза късмет може би няма да я харесат, защото в нея е невъзможно да контролирате каквото и да било. Тактиката може и да ви помогне, но не ви гарантира кой знае какво предимство. Дори да бъдете много наблюдателни и да познаете кои са персонажите на противниците ви, това не значи, че ще можете да победите – понякога играта просто не може да бъде победена. Може да се случи така, че картите, които ви трябват, да са вече изиграни и да нямате никакъв шанс за победа, без дори да го знаете.
Въпреки всичко това, играта има една изключително силна страна – това че е много хаотична и непредвидима. Не, не сте прочели предишния абзац отново. Според мен, най-голямото преимущество на Discworld: Ankh-Morpork е точно тази привидна безразборност и анархия, която цари докато я играете. Колкото и да мислите и планирате, нещата няма да протекат според вашите представи и идва момент, в който осъзнавате, че не е възможно да се борите с играта, а трябва просто да се забавлявате. Много ще бъдат моментите, в които ще бъдете на косъм от победата и само вие ще знаете, че е така, защото другите нямат представа каква е вашата цел. Това прави играта много драматична за играчите, дори когато не си личи, защото те се опитват да прикрият ролите си.
Може би най-голямото преимущество на играта е, че тя е много лесна. Да, има доста текст по картите и първите няколко пъти, в които я играете, ще ви трябва повече време да ги разгледате и да мислите за евентуалните комбинации, но след няколко преигравания Discworld: Ankh-Morpork ще стане едно много леко и приятно преживяване. Дори с четирима, тя не отнема много време за игра от този тип. По принцип е по-забавна с повече играчи, но бих я препоръчал и за двама, защото е доста добре балансирана, независимо от броя на играчите, а и с двама е много по бърза за изиграване и дори по-динамична, защото директната конфронтация е много повече.
Накрая бих искал да спомена и нещо за темата на играта. Именно тя беше това, което ме накара да бъда толкова резервиран към нея, но истината е, че след няколко преигравания, Discworld: Ankh-Morpork стана една от игрите, които винаги бих играл с голямо желание. И това е така въпреки темата ѝ, но съм убеден, че играта ще се хареса на феновете на Тери Пратчет много повече. Мога само да си представя какво е да познаваш всички герои и да знаеш историите им, докато ги използваш за да победиш приятелите си. Въпреки че донякъде разбирам характерния хумор, който е пресъздаден и чрез играта, съм сигурен, че почитателите на автора ще могат да се забавляват много повече с нея. След като казах всичко това обаче, мисля че Discworld: Ankh-Morpork ще се хареса на всеки почитател на леките стратегически игри с капка (едра капка) късмет, а темата – тя е само бонус.
В заключение мога кажа, че Discworld: Ankh-Morpork беше една игра, която преди да играя, бих подминал в магазина, но след като имах възможността да я изпробвам, мисля че ще остане дълго в колекцията ми. Играта се хареса на всички, които я опитаха с мен, а заради лекотата ѝ бих я използвал и за начинаещи. Определено я препоръчвам най-вече на феновете на Пратчет, които ще намерят в нея едно интересно разширение на книгите, но мисля, че всеки в чувство за хумор би се забавлявал с нея.
Искам да благодаря на нашите партньори и приятели от Paladium Games за предоставеното копие на играта. Discworld: Ankh-Morpork можете да закупите от тук.
